Ред за момента(прибавен след почване на играта):
Временно решение, подлежащо на обсъждане
Играещи по реда:
1.Sentry
2.Max Payne
3.indigo
4.MetalGearRex
5.Hurford
6.Michabo7.The CROW
8.IceQueen
9.zerocool
10.MM13_666
Играчи, които в момента не могат или нямат желание а играят:
Кире_ГръчатаNhazUlИграчи, които най-вероятно повече няма да играят, но могат да се върнат, при желание:
Dark ArchonBOOKYHemoglobinТака, ще пишем РПГ явно, ако някой не знае за какво става дума - да казва. Няма да се приемат всички желаещи, но предполагам, че повечето ще са ОК.
Всичко надолу е съставено с кооперацията на три ума - моят, този на The Crow и на IceQueen. Така, от къде да започнем. Да речем с
Кратка Предистория
В Кърваво море се намираше Лишарид - Райският остров. Беше наречен така заради вулкана в центъра му. Звучи странно, но точно заради него островът процъвтяваше и беше най-напредналото място в света, защото в дълбините на вулкана лежеще огромен кристал. Той даряваше със своята магическа сила целия остров и обитателите му. Растенията, животните и дори самата земя бяха пропити от мощта му. Странни птици пееха по върховете на чудноватите дъвета, докато под клоните им спяха причудливи животни. Но тази сила не беше само за природата, въпреки че засягаше най-много нея. Хората отдавна бяха населили островът и бяха построили там Петте Велики Кули на Магията. Но както навсякъде другаде, където е стъпил човешки крак, скоро последва и алчността. Две велики кралства водеха война за надмощие над острова.
Крал Йеней от Малши беше скромен човек. Той дълги години се опитваше да договори мир на острова и кралството си, но кралят на Ярид, млад владетел на име Идар, беше твърдо решен да спечели войната и да стане единствен господар на чудната земя. Въпреки това Идар усещал, че силите на империята му, простираща се далеч на континента Ялом, не са достатъчни, за да постигнат целта му и войниците му стават все по-обезкуражени с всеки следващ сблъсък. Един ден на краля му се присънило видение. Видял огромна врата, през която щял да проводи цялта си армия зад вражеските линии, в най-големият град на Малши на острова. Веднъж като го превземел, заедно със страховитите му бойни кули, нищо не можело да го спре да завземе целия остров. Когато се събудил, той скочил, нахлузил халата си и едва завързал го, надяващ чехлите си в движение, се втурнал към кабинета на дворцовия си магьосник. Отворил вратата с трясък и, още с гуреливи очи, рошава коса и нахлузена накриво корона на главата, наредил всички магове от Великите Кули на неговата територия на острова да измислят начин да отворят врата като от съня му. Маговете и техните чираци се събрали в кулата в Евердин - най-великият Яритски град на Лишарид. Те започнали да работят по нов начин за придвижваме, за пренасяне на материята през пространството - телепортация. Но на тях не им трябвало просто да пренесат себе си на далечно разстояние - много от тях вече можели това - трябвало да създадат начин за преминаването на цяла войска от едно място на друго.Проучванията им продължили над година и накрая те успели да намерят начин да отворят за кратко „врата” в реалността, която да свързва две различни места.
Дошло времето на първия опит. Магьосниците се събрали в кръг в едната стая и започнали със заклинанието. Целта им била да отворят "врата" до съседната стая. И успели. С голяма изненада разбрали, че „вратата” била не просто отворена, а и можели да видят през нея директно в другата стая. Всички магьосници успели, независимо къде били в кръга. Като двулико огледало, изправено в сияеща синкава рамка, „вратата” стояла във въздуха и давала образ не на това, което било пред нея, а на нещата от другата стая. Магьосниците запристъпвали към нея. Най-старшият от тях, този, на когото била направена заръката от краля, протегнал ръка към образа и неусетно хванал ябълката от масата в другата стая. Само на крачка от него, от отсрещната страна на портала, друг магьосник пък придърпал стола, който стоял точно пред масата, но който неговият майстор не виждал, защото бил от другата страна на "вратата" в съседната стая. Магьосниците започнали да изследват новото магическо устройство. Отворили и затворили много „врати” в различни стаи на кулата, разположени на различно растояние, изправени и наклонени. Разбрали, че когато вратата се отвори, тя моментално пренася това, което е стояло на пътя й от другата старана. Разбрали и колко пагубно е, ако човек стои на прага на вратата, докато тя се затваря - без да зачита нищо, природата просто разрязвала нещата на две и оставяла частите от тази страна на портата, от която били докато се затваряла.
Магьосниците правили своите странни експеримети, а през това време победата изглеждала все по-далечна и по-далечна за крал Идар. Непрекъснатите щурмове на Малши отслабвали постепенно войската му и той заповядал на магьосниците да приключат своите проучвания до месец. Времето обаче не било достатъчно. Магьосниците, колкото и опити да правили, не успели да разберат точно колко магическа енергия е необходима, за да бъде поддържан такъв портал на толкова голямо разстояние. И все пак войската на кралство Ярит, кралят и магьосниците се събрали в двора на замъка, където вече били започнали ритуалите за отварянето на "врата" към вражеската крепост.
Порталът бил отворен. „Вратата” водела към задната част на някакъв склад, точно както показвали плановете, и през нея преминали десетина воини, които да разузнаят. След като потвърдили, че са на правилното място, преминала по-голяма група. Всичко изглеждало както трябва и кралят тръгнал напред заедно с останалта част от войската си. Тук всичко се объркало. Синкавата рамка на вратата започнала да се напуква, сякаш светът искал да се срине в отворената дупка. Магьосниците осъзнали грешката си - прекалено много магическа енергия била отделена за отварянето и поддържането на вратата и прекалено малко за нейното ограничение и разположение в пространството - но вече било прекалено късно. Заради пренасищането си с енергия, порталът първо се разтегнал, а след това, тъй като бил достатъчно голям, за да поеме и от магията на кристала, се разширил още повече и се пръснал като стъкло в множество малки и големи портали. Много от тях се затворили мигновено и по този начин разрязали Райският остров на парчета. Други полетели надалеч и се загнездили в различни далечни кралства и земи. Един от тези, които се затворили почти веднага, разрязал магическия кристал на две. Кристалът първо засиял силно, след това разбудил вулкана и след няколко мига избухнал в магически пламъци. Те се разпрострели из целия остров и сринали и изпепелили всичко, построено там. Това било краят на крал Идар от Ярит. Бил краят на войната, която той водил с Йеней. Бил краят и на Лишарид - Райския остров. От погълнатата енергия от порталът навсякъде по света започнали да се отварят и затварят портали, телепортирайки хора и предмети на причудливи места. Някои портали се отворили само за секундки преди отново да се затворят, но други останали. Малцина са оцелелите от катаклизма на Лишарид. Още по-малко знаят какво се е случило там, но най-подробно за събитието ни разказва дневникът на един млад чирак, работил с изкусните майстори на магията. Последната записка в тази дребна книжка е написана с кръв. Неговата собствена кръв, изтичаща от тялото му, докато той, умиращ, се опитва да запази истината за случилото се жива за света.
Тъй като много хора сега ще питат какъв е тоя свят и като какво могат да играят предлагам да прочетат расите:
Хора – сравнително добри воини с всяко оръжие. Намират се и добри магьосници, като магията им бива както бяла, така и черна, но е невъзможно да се намери някой, който да може да използва добре и двете.
Елфи – ненадмитани с лъка. Тясно свързани с природата, магическата им сила се основава на възможността да призовават Духовете-Пазители на природата и стихиите.
Джуджета – необщителни, дълголетни и затворени. Добри воини, особено с брадва и чук, но слаби магически способности. Ненадминати ковачи, тяхната магия се ограничава само до заклинания, които биват вплитани в изделията им.
Орки - изключително силен народ от много добри ловци и воини, разделен на кланове, оглавявани от шамани и обединени от великият Шаман-Воин, когото почитат като бог. ( Предлагам за визия да се използват орките от LineAge 2).
Великани – големи, до 3-4 пъти ръста на обикновен човек. Тези създания са добродушни, но ядосаш ли ги, да не си им пред погледа. Предпочитат да живеят в групи от по 2 до 5 семейства, възможно най-изолирани от другите раси.
Вампири – имат силна непоносимост към светлина и сребро. Притежават силни телепатични способности, което им дава власт над полувампирите, по-слабите вампири и хората, които не са достатъчно силни психически.
Шифтъри – хора, които могат да се трансформират в животно. Имат изострени сетива, в зависимост от това, каква е животинската им форма.
Морски народ – както подсказва и названието им, обитават моретата и океаните. Не многолюден. Въпреки че могат да излизат на сушата, и когато са на нея визуално не се различават от хората, този народ рядко се появява и почти навсякъде го възприемат като легенда. Под водата са с ципи на пръстите на краката и ръцете и имат хриле на шиите. Не са особено добри с оръжието, но магията им, основана на водният елемент, няма равна на себе си.
Ако някой от участниците има желание, може да добави друга раса. Ако е измислена от вас, т.е. не е популярна, трябва да сложите нейно описание.
Раси на играчите:
Авириани – Горска раса, изключително дълголетна и с много ниска раждаемост. По вънщност обикновено не се различават от хората, с изключение на леко заострените уши, с което приличат на елфите. Тясно свързани с природата, освен засиленото усещане за нея, те са изключителни магьосници, които освен призоваване на Духове пазители, използват също заклинания на древният език и отвари. Сравнително добри бойци с прът, къс меч и лък. Притежават ангелски крила, които в случай на нужда се “разперват”, но в първите няколко десетилетия от живота на Авириана те могат да задържат физическата си форма само за няколко минути, след което се разпадат на пера и изчезват.
Ангели - раса с тяло на човек и ангелски крила, които държат привързани за тялото си под дрехите при наличие на хора. Достигат средно до около 60-80 годишна възраст, с изключение на старейшините, които могат да доживеят и до 120. Ангелите са сравнително високи, от 1,9 до към 2,2 м. Стройни със светли коси. Добри са в изработването на красиви дрехи и магически чанти, а перата им са високо ценени. Могат да пишат на древният език, но въпреки, че го разбират на четене, не могат да го говорят. Те не владеят магията, но за сметка на това са изключителни занаятчии.
Елементали - сравнително нова раса. След разпадането на Лишарид и рухването на четири от петте Велики магьоснически кули, оцелелите магове от тях, които не били на Лишарид в момента на катаклизма, открили, че могат да контролират съответния елемент(Въздух, Земя, Огън или Вода), който са изучавали, със завидна лекота. Нещо повече, те вече можели да променят напълно структурата на тялото си - Земния елементал се превръщал в дърво, камък или най-обикновена буца пръст, Огнения избухвал в пламъци и пълзял като горски пожар, като не възпламенявал и най-сухото листо, Водния ставал на вода и стигал от най-малкото изворче до океана за един миг, а Въздушния просто изчезвал и се носел с вятъра.
За съжаление това си имало цена - някои елементали предпочели да се слеят с природата, дори и някои от огнените, които направили вулканите своя дом, други полудели от непрестанния конфликт със стихиите. Малкото останали с разума си създали тайни общества в по-големите градове и убежища в изолираните гори и джунгли, където се опитвали да намерят лечение за лудостта на събратята си.
Елементалите на външен вид изглеждат напълно като расата, към която са се числили преди Катаклизма. Тъй като това е станало наскоро, все още не се знае как сливането с елементите се е отразило на дължината на живота им. Първоначално те са били магове, сега също разчитат изцяло на магията, макар и ограничени от елемента си.
Също така не е задължително да се следват всички указания за дадена раса дума по дума, но горе-долу да знаете за какво става дума.
Ако все още не сте се отказали и все още искате да пишете тогава трябва да се съобразявате и с:
Закон за писане на РПГ
или
Правила
1. Една част трябва да е минимум 1 страница на Word с големина на букивте 12 и максимум 5.
2.Всеки трябва да се стреми да се срещне с един или няколко от другите герои на 2-3 поста.
3. Общуването между героите да става на PM или в Skype, за да се намали до минимум злоупотребата с чужд герой
4. След постването на част следващият по ред 2 дни + остатъка от деня, в който е постнал предният
4.1. Този, който е на ред да пуска, може да поиска удължаване на срока до 2-3 дни при нужда или изместването му на по-задна позиция за дадената врътка.
4.2. При изтичане на срок за пускане, без да е имало желание за одължаването му, пресрочилият се изпуска за дадената врътка и започва да тече срока на следващият по ред.
5. Всеки има право, виждайки последната пусната част, да се предреди и да напише нещо, свързано с нея.
5.1. За целта в рамките на 24 часа от постването, трябва да напише в темата за обсъждане, че той е на ред.
5.2. След дадено предреждане, останалите се въртят по ред, като предредилият се прескача.
5.3. При наличие на повече от едно желание за предреждане, първият изявил желание пише, а после и следващият, ако все още иска да се предреди. Това важи в случаите, в които изявилите едновременно желание за предреждане не се уговорят помежду си.
5.4. При наличие на договорка между изявилите желание за предреждане същата се обявява в темата за обсъждане за да може да се определи редът на останалите участници.
Сега малко допълнителна информация за света, играта и така нататък.
Първо - за порталите. С тия портали работата е такава, че са на много места. В началото са били много, но сега много от тях са затворени и са оставени само такива, които не са намерени в диви и трудно достъпни места или такива, които свързват отдалечени места, но тези последните са така наречените "овладяни" портали. Те са безопасни и контролирани. Всички други се разширяват с времето и поглъщат част от света около тях. и не го изплюват от другата страна... или поне не винаги. Също така тези диви портали сменят положението си и се изместват в пространството от време на време. Колкото са по-малки, толкова по-често се местят. Един голям портал почти не може да смени мястото, на който и да е от изходите.
Второ - пак за порталите - повечето от тях водят към този свят, но някои, много рядко, водят и към други светове. За целта на играта за сега ще ги ограничим до чужди свята. Тях няма да ги описваме - ще си ги измислят играчите в последствие.
Трето - тъй като има чужди светове трябва да има и някакъв смислен начин да се разбират персонажите с тях. Това е така наречения "древен" език, на който са написани някои древни магически книги, има го тук-таме в гробници и хроники, но като цяло е мъртъв език на по-голямата част от народите живеещи по световете, тоест не се използва от всички, а само от малка част от тях, но може да бъде научен при желание.
Четвърто - без изгъзици. Можете да играете като каквото си поискате, но да няма "всесилни" герои, защото... ми няма да ни хареса

Също така да няма някакви много извън контекста на света герои.
Пето - приемаме въпроси - давайте.
Допълнителни решения взети по-късно:
1
След известни съвещания, решихме да добавим още малко информация за Кристала или поне, това което е останало от него.
В следствие на счупването му, той се е пръснал на известен брой парчета ( точният им брой не е назован, но не са и безкрайно много, както не са и 10 да кажем). Тези парчета варират по големина от кустилка на череша до доста големи парчета.
След като кристала се е пръснал, парчетата вече не са безцветни, или поне повечето от тях имат собствен цвят както и някаква магическа способност. Някои, като по-малките (до големината на орех) се намират сравнително лесно, но те са с много ограничена магическа сила и способност. Някои от по-големите са намерени от Магове, търговци, богаташи, но се охраняват добре. Останалите големи парчета са се озовали на трудно достъпни места и са си самоизградили някакви защитни механизми.
2
Ако двама или повече участници напишат един голям пост в реда на някого, то останалите герои в текста, освен автора, могат да се освободят от своя ред, ако желаят. За целта Големият пост трябва да е минимум 6 страници за двама участници, като се увеличава с по 1 за всеки следващ герой, участващ в него. В такъв случай времето за писане на частите се обединява.
Пример: В разказа си Ice Queen решава да пише с Макс. Той и помага с написването на нейния текст и двамата имат общо остатъка от деня на предишния + още четири дена. След това Макс може и да не пуска самостоятелна част през следващия си ред.
3
Уточнение за общите части. Максималната дължина на една обща част за двама човека е 11 страници. За всеки следващ човек максималната дължина се увеличава с 2.
4
Така, още едно решение, което е главно, за да не се объркват идеите на пишещите. За какво става дума - ако един играч представи някаква концепция в разказа и някой друг играч иска да я ползва и допълва по някакъв начин, тогава нека втория да се обърне към първия с въпроса дали новите идеи на втория няма да навредят на идеите на първия за бъдещото развитие на идеята. Пример: Индиго представи вече шивачите и Zerocool иска да ги ползва в неговата част като казва, че има някакъв шивач, който сглобява някакви изродски животни от телата на различни твари - глава на крокодил с тяло на козел, крака на лъв и опашка на енот, примерно, нещо там. Тогава Zerocool трябва да пита indigo дали е съгласен да съществува такова нещо. Става дума само за нещо ново. Иначе, ако не се представят някакви нови черти на нещото, а само вече описани такива, предполагам, че не е необходимо да се допитваме, но това си е повече лична преценка, отколкото изключение от правилото, така че все пак може да се допитвате.