Немаме си философска тема, а понякога идва такава муза! Принципно идеята е да е нощна тема, но 100% ще пишете и през деня. Искаше ми се и да се избегне спам и оффтопик, но това е невъзможно.

Как да е, като имате някакви размисли, това е мястото да ги напишете, надявам се темата да просперира. =)

Почвам ( с моята извратена философия :Д ) :

Ако човек пожелае негов любим човек да го убие, колко трябва да го обича другия, за да го направи, според вас? Малко ( за да направиш подобно нещо, не може да цениш наистина другия ) или много ( толкова много да го обичаш, че да си способен да извършиш подобно нещо, заради молбата на съответния човек )?

П.п.Последната философска тема беше направена от Ноктурно.

Е зависи твърде много от конкретната ситуация. Ако мой любим човек страда от болест примерно от която няма лек и така или иначе ще умре и въпросният човек ме моли да да го убия бих го направил (чисто теоретично естествено) за да спра мъките му.

Ако мой любим човек ме моли да го убия просто защото живота е кофти, първо ще ми стане смешно ако е сериозен, после ще му дам нужната подкрепа за да си стъпи на дватата крака.

Нещото което аз се питам наскоро е защо хората сме такива гадни същества и в частност - защо сме единствените животни на тази планета, които се избиват и вредят един на друг основно за удоволствие, себеизгода и прочие но съвсем рядко за оцеляване например? И защо нито едно друго животно на тази планета не убива освен за да уцелее или за да се защити? (малко генерално говоря, може и да не съм прав за последното но се съмнявам)

Веднага се сещам за Носорога, който убива и защото му е криво, но...

Гадни говеда сме, спор няма.

Аз пък преди време (Кат Хами сама е започнал с любим и убиване)
нищих въпроса: Ако си с любимият човек и те питат, кой от двамата да убият първи докато дръгият гледа, какво би избрал?

И колкото и да го нища, аз лично за себе си бих избрала да гледам как го убиват.
А принципно съм сравнително слаба психика на тая тематика.

Мхм... може би си прав.. Наистина би зависило от конкретния случай, предполагам..

--

И аз съм се чудил над това, да ти кажа.. до сега не мисля, че съм открил отговор.. Комплекси? Заради болка/мъка? ... Но все пак сме и прекрасни същества, всяка монета си има две страни.. Човешкото мислене е прекалено комплексно, за да съм сигурен над подобни отговори.

--

Мм.. и аз бих избрал същото! Така ще спестя мъчението на любимия, но ако питат и двама ни? Не знам как би се стигнало до решение.

Early_morning_fag reporting.

Малко философия от мене, не градивна.

Хората сме животни, казва някой, после яде колбас. Съществото, което се намира вътре е съществувало (не е живяло в истинския смисъл на думата) в клетка с обем 2 см^2 повече от неговия собствен, хранено е насила с химикали и не му е давано изобщо да се движи, за да е месото от него по-крехко. Хм. След написването на тези думи и аз отивам да закусвам, знам какво точно ям и пак си го ям. Хората хич не сме слаби, след като правим такива неща без да ни пука много-много.

Недейте да се тормозите с неща по-големи от вас. Деня на първата ви целувка е деня, в която някоя майка е загубила сина си, някой е сложил край на живота си, родил се е зъл човек, бъдещ убиец на хиляди. Но за вас е ден на радост. Както се пееше "someone's broken heart becomes your favorite song". Та дръжте нещата локално, това е най-добрата философия. Не се мъчете с неща, които не зависят от вас.

Преди някой да го спомене, чувствата ми относно ръста ми не се броят горе по редица причини, които не знам.

Всякакви правописни грешки в приложения пост са в следствие от кофти фонетика на компа, от който пиша и НЕ от ниската ми колутура.

По същата причина, поради която сме единствените животни на тази планета, които помагат и творят за удоволствие, без да имат никаква изгода от това. Защото сме единствените, които забавят смъртта и се борят с нея, грижат се за другите видове, отглеждат ги и ги развъждат. Грижат се за тях като домашни любимци или ги пазят от изчезване, което природата, сама по себе си, им е отредила като непригодни.

The Chameleon, ако не си някакъв психопат, отговора на въпроса ти е "много". Самият акт на отнемане на човешки живот е плашещ и цял живот би се питал какво би станало, ако не си го бил направил. Да живееш с вината и съмнението и болката от загубата... трябва много любов... повече от здравословното количество много. Аз лично никога не бих го направил освен в екстремни случаи.

Имам една подходяща рима за случая, лично аз съм я измислил:
"Ах,
как срах!"

Уха,
как пак се изсра!

Между другото, адски сте ми смешни като почнете с тези анти-човешки философии от сорта на "НИКОЕ ЖИВОТНО НЕ УБИВА ОСВЕН ПРИ САМОЗАЩИТА/ХРАНА". Без да се замисля, мога да ви изброя поне 3 вида животни, които убиват чисто и просто за кеф. Проучете, преди да говорите глупости.

Според мен другия не трябва да го обича много...
Ако наистина много го обича или ще вярва отчаяно, че човека няма нужда да умира (ако става дума за болест, ще се надява на чудо) или ще остави това да го направи някой друг. Може дори да го организира, но не би участвал директно в процеса.

Говоря за напълно хипотетична ситуация, естествено.

Шансът да убия някого е много по-голям докато съм адски разярен и не мисля трезво, вместо като резултат от внимателно премислено решение...просто не е в характера ми...

Сега вече знаете, ако някой иска да го убия, трябва да ме ядоса хубаво (то пък не е трудно) преди това .

ПП Не съобразих кой е пуснал темата...В японския смисъл - ако най-добрия ти приятел ще си прави харакири (болезнено, самоунижително и смъртоносно самонараняване с нож в корема), ти трябва да си наблизо и с вярната катана да му отсечеш главата...така че да не се мъчи много...
Това обаче май е признак за добро възпитание и стоицизъм, а не толкова пример за приятелска любов...За съвременните японци предполагам това е само някакъв майтап от историята им.

Далавера, далавера
'фани ме за водомера!

Ах, как ме мързи да скролвам нагоре...
Но, за мързела по - късно. Хората убиват, за да оцелеят, и то в 90 % от случаите. Замислете се - как би оцелял например един психопат, ако не убие? Ак би могъл да поддържа малфункциониращото си съзнание цяло? "На кого му пука за психото?", ще кажете вие. "Важно е нормалните да бъдат спасени от смърт.", щ продължите. А сега не разсъждавате ли като психото? Егоизмът и цинизмът са тясно свързани точно с оцеляването. И така нареченото "Безсърдечие". Нали когато гледате някое безмозъчно екшънче, възприемайки главния герой като някаква "идеална" версия на вас самите, вие стискате палци въпросният да надделее над всевъзможните неща, опитващи се да му навредят по някакъв начин? Е, не е ли това - макар и фикционално - убийство в името на оцеляването?

По темата..ще цитирам Трупо..
"Не се пънете в глуповетини, а се опитайте да сторите пачка."(или нещо такова)..
иначе, сега сериозно по темата..смисълът е в безсмислието!

this guy.

Hurford


Не, това е мънчко по-здравословен начин от това да се натъпчеш с шоколад с цел да си наендорфиниш мозъка...

ами може не само с шоколад
а и с бира

Най-добре става с ракия.

Ако ми поискаш да те убия няма да го направя :Д Така че по-добре е самоубииство.

Ето ви нещо за размисъл и от мен.

Представете си едноклетъчни в някаква епроветка. Те са толкова малки , че ако можеха да расъждават , епроведката щеше да им се стори като цяла вселена. Дали и нашата не е просто някакъв съд , а ние да мислим че е безкрайна?
Можете ли да си представите , как нашият свят е просто една "елементарна частица" , от друг - по-голям (т.н. Макро свят)? Както учените са мислили , че протоните , електоните и неутроните са наи-малките частици , докато не са открили кварките , така сега мислят че вселената е най-голямото нещо. Но дали всъщност не е невероятно малка?