Тези и още толкова неспоменати неща ме карат да смятам, че днешните деца имат ебати ограбеното и скучно детство
Бих добавил и някои неспоменати:
- примитивните радиостанции, с които се гаврихме с таксиджиите
- денонощните мачлета, гъзенки, цък-цък, судже и тем подобни игри с топка
- развален телефон, жмичка, стражари и апаши, бой с пръчки
- това, че в квартала имаше два магазина на кръст и нямаше нищо, тоест, преди глобализацията да ни ебе майката, да ти донесат едни маратонки от чужбина беше ебати гъзарията
- летните лагери из дивите Каваци
- събирането на кестени
- многобройните бели и квартални простотии
- дъртите от блока, които ни гонеха, щото сме вдигали шум и ни биеха шамари (а сега ако някой пенс удари нан якое лапе шамари, малкия ще го застреля)
- плашенето с някой по-възрастен (ей ся ше дойде брат ми и ще те срита)
- скрежините
- чупенето на прозорци на даскалото докато играем мач (сега не може, щото има камери)
- металика vs продиджи vs радо шишарката
- даже когато направиха първия комп. клуб пак беше забавно - май беше 1999та или 2000 - халф-лайф и цс турнирите също бяха култ, НО не бяха ежедневие, а просто допълнение към гореспоменатите неща.
ай стига толкоз, че няма време за повече
