| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Кръвта на демоните https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=67347 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | Skyrim [ 30 Май 2012 13:16 ] |
| Заглавие: | Кръвта на демоните |
Глава 1 Джон стана от леглото.Облече се,взе лъка и излезе навън.Днес трябваше да отиде на лов.Тръгна към къщата на (името не е измислено).Откри,че(името не е измислено)също е станал и се подготвя за лов. -Тръгваме след половин час-каза Джон.-Събуди останалите. (Името не е измислено)се прозя и каза: -Отивам. (неизмислено име) беше малко село.Имаше само петдесетина жители.Изхранваше се главно с лов.Гората на десетина километра на изток беше сравнително безопасна.Можеше да се срещнат мечки,вълци или великани,но това се случваше рядко. Джон закуси,срещна се със приятелите си и тръгнаха на лов.Вървяха няколко часа.После седнаха на почивка и обядваха.Продължиха и най-накрая стигнаха гората.Хванаха няколко елена и направиха лагер. На другата сурин вдигнаха лагера и тръгнаха.Още отдалече забелязаха,че от (неизмислено име) се вдига пушек.Когато приближиха още,чуха крясъци и удар на стомана. -Някви педали са нападнали селото-каза Джон. -Да вървим да им помогнем-каза (името не е измислено). Затичаха се с всичка сила.Когато стигнаха селото,видяха че из него обикалят демони и избиват хората.Малък отряд войни се опитваха да защитят селото с каквото могат.Някои се биеха в близък бой,други се изтегляха назад и стреляха с лъкове.Но защитниците постепенно намаляваха. Джон и приятелите му извадиха оръжията си и атакуваха.Джон размаха тежкия си чук и смаза един демон.Приятелите му също свалиха няколко.Джон започна да тича към къщата си.Не след дълго намери баща си и група мъже от селото да се бият с демоните. -Какви са тези същества-попита Джон. -Това са демони-отвърна бащата.-Решили са да превземат този свят.Трябва да предупредиш краля да събере армийте на севера. -Искам да остана и да се бия! -Не.Ако останеш и умреш тук няма да направиш нищо.Ако предупредиш краля армийте на севера ще бъдат свикани и ще се опълчим на тези демони. Джон се поколеба.В това време се приближи голям петметров демон.Той изрева и се хвъри напред.Последваха го още дузина по-малки. -Върви-кресна бащата на Джон.-Ще ги задържим колкото можем.Вземи кон и колкото се може повече храна.После бягай към Щутгард.Крепостта е на трийсет километра.Язди без да спираш.-Демонът замахна и разпиля половинате отряд.Стрелците стреляха,но по-скоро го ядосаха,отколкото раниха.-Бягай,Джон! Джон бързо нахълта в къщата си,награби една раница,напълни я с храна,взе кон от конюшната и препусна навън.Погледна назад тъкмо навреме за да види как баща му заби меча си в корема на демона.Демонът изрева от болка,после смаза баща му. Джон преглътна и препусна напред.Отзад се чу рев.Обърна се и видя,че група демони тичат след него.Малките изоставаха,но големият се движеше много бързо и го настигаше.Чу свистене на криле и разбра,че идва и един летящ. Пришпори коня с все сили,но въпреки това не можеше да избяга.Летящият демон го настигна пръв.Разбра го чак когато остри нокти се впиха в раменете му.Той извади чука и удари чудовището с всичка сила.Чу се пукот на строшени кости и демонът падна на земята.Но когато измъкна чука,той бе изпуснал юздите на коня и сега с ужас разбра,че губи равновесие и пада на земята.Бързо скочи обратно,но вече беше изгубил и малкото преднина.Погледна назад.Малките демони се бяха отказали,но големият продължаваше гонитбата,и много бързо го настигаше. Замисли се какво ще прави.Беше видял,че не може да се справи сам с демона.Не можеше и да му избяга.Значи трябваше да го надхитри. Отпред имаше пропаст.Той спря пред нея,обърна се към демона и извади чука си.Демонът си помисли че той ще се бие,и се засили към него с всички сили.Малко преди демонът да го стиге,той отскочи встрани.Но демонът вече беше набрал инерция и не можеше да се спре.С вик той падна в пропастта. -Яж лайна гад-провикна се Джон и се засмя. После се обърна към пътя и продължи по спокойно. След два дни Джон най-накрая видя Щутгард.В далечината се виждаха крепостните стени,с кулите,стрелци и катапултите по тях.Портите бяха отворени,защото беше мирно време.Той влезе в града.Навсякъде вървяха хора.Той пое директо към двореца.Когато стигна двама стражи се изпречиха на пътя му. -Какво искаш-попита го единият. -Трябва да се видя с краля-каза Джон.-От това зависи съдбата на северните земи,а вероятно и на целия свят. Стражите го изгледаха невярващо,но въпреки това се виждаше,че е изминал много път,а и не беше пиян и затова го заведоха при краля. -Демони-каза той.-Искат да превземат нашият свят.Нападнаха моето село.Аз съм единственият оцелял.Дойдох да ви предупредя. -Мобилизираме армийте на севера-каза кралят.-Нека се съберат тук.Няма да позволя на някакви педали да превземат кралсвото ми. Но Джон припадна,заради трите дни езда без сън и храна. Когато се събуди,Джон лежеше в легло. -А,събуди се.Ето ти храна. Подадоха му чиния със свинско месо. -Aaah,fresh meat-каза Джон и започна да яде. Когато се наяде,един мъж го изведе навън.Джон се огледа и видя,че местността извън града е превърната във военен лагер.Навсякъде имаше палатки,разхождаха се войници.Други копаеха ровове и слагаха заостени колове. -Кралят повика армийте на севера-обясни мъжът.-Това ще е първата защитна линия.Ако успеят дс превземат този лагер и да отблъснат войниците тук,се оттегляме в крепостта. -А аз какво ще правя-попита Джон. -Имаш избор-обясни мъжът.-Можеш да тръгнеш накъдето си поискаш.Можеш и да се присъединиш към армията -Ще се присъединя към армията-каза Джон. Мъжът го поведе през лагера.Стигнаха до друга част от военния лагер. -Този отряд се нуждае от попълнение-каза той.Към тях се приближи друг мъж.-Това е сержант Хатонис.Той е новият ти комндир. Джон се настани в една палатка заедно с още един войник. На другата сутрин Джон се събуди от силен шум.Той и другият войник в палатката му излязоха навън.Звучаха тръби и войниците се строяваха.Той бързо се строи заедно с отряда си. Към лагера тичаха хиляди демони.За щастие не се виждаха от големите. -За да превземат севера,първо ще трябва да избият всичките двеста хиляди войници,застанали тук-каза генералът.-Стрелци...огън! Глава 2 Джак стана от леглото,отиде до банята и си изми ръцете и зъбите.След това тръгна да закусва.Джак беше загубил майка си и баща си и сега живееше при дядо си в малка къщичка близо до пустинята Сонора. -Добро утро,скъпи мой дядо. -Добро утро,моето момче. -Какво си приготвил за закуска,дядо? -Приготвих телешко месо. -Ooo,fresh meat! След като закуси тръгна с камилата на дядо си към оазисите,за да пие вода. Дядо му го изпрати и му каза: -Приятен път,синко,но ще те помоля да напълниш с вода тези кофи и да ми ги донесеш,за да има вода и за мене. -Добре-отвърна Джак и потегли. Пътят беше дълъг,но след като пристигна видя,че къщите на хората горят и са опожарени.Джак си освободи ръцете,като хвърли кофите на земята и се притече на помощ.Баща му го беше обучил да се бие добре с меч.Той извади меча си и,когато стигна до една опожарена къща,видя огнени демони,които убиваха хората.Джак отсече главата на един,след това наръга един в гърлото и заби острието на меча си в корема на друг.Но демоните бяха прекалено много и той се запъти бегом към най-близката крепост.Имаше най различни видове демони,летящи,по-големи и по-малки. Джак стигна до крепостта,но стражите пред двореца го спряха и го попитаха: -Защо си дошъл вшибания,скапан,педалски дворец? -Искам да говоря с краля! -За какво? -Демони са атакували южната част на Земята.Къщите на хората бяха опожарени, имаше трупове и гледката беше ужасна,моля ВИ,повярвайте ми. Двамата стражи се засмяха и единият рече: -Тоя е психично болен педерас! -Достатъчно с обидите,започвате да ме дразните-каза Джак вбесено и продължи: -Вашата крепост е в опасност,а Вие ме мислите за луд! Стражите се замислиха и единият каза: -Защо трябва да ти вярваме,кучи сине мръсен,долен,проклет,нещастен,мазен? -Защото ги видях с очите си, насочили са се към вашата крепост,а ти си прост като галош и продължаваш да ме псуваш! -Добре проклетнико,ще те пуснем при нашия тъп крал. -Ти си ненормален,как може да обиждаш краля-отговори му и влезе в двореца. Когато влезе вътре краля го посрещна.Джак му каза: -Искам да поговорим Ваше Величество! -Добре-с удоволствие отвърна краля Двамата седнаха на едни столове.В стаята на краля беше много красиво.Носеше дрехи,на които имаше златни накити. -Кажи защо си дошъл,друже-попита учтиво той. -Дойдох,за да ВИ кажа,че армия от демони се е насочила към вашата крепост и трябва да предприемете сериозни мерки Ваше Височество! -Как разбра,че идват насам? -Видях ги в оазисите на пустинята Сонора,понеже живея с изкуфелия си стар дъртак в една къща,близо до пустинята. -Защо да ти вярвам,селяндуро? -Защото аз съм културен човек и никога не лъжа. -Добре,имаш моето доверие,друже! Кралят подготви воиниците и започна да обучава жителите на крепостта,с помощта на своите добре обучени воиници.Заповяда да подготвят обсадните машини ,нареди на стрелците да заемат позиции и каза на воиниците да се строят.Като началник на стрелците той постави Крум,който е отличен стрелец,а воиниците нареди да ги командва Джак,защото кралят беше видял колко добре се бие с меч. Капитанът на демоните видя някаква крепост и реши да я превземе с огромната армия от демони,която се състоеше от четиридесет хиляди воиници. -Ще превземем тази крепост атакаааа-заповяда той! Джак видя демоните,които бяха тръгнали да атакуват крепостта. -Трябва да действаме-обърна се той към Крум! -Прав си-каза Крум. -Напреееееееед-изрева Джак! -Стрелци подгответе се за стрелба-каза Крум! Глава 3 Стрелите се посипаха по демоните.Стотици демони паднаха мъртви.Останалите стигнаха укреплението и боят започна. Джон размаза черепа на първия демон с чука си.Но друг го удари.Той отскочи назад,за да избегне удара,но загуби равновесие и падна на земята.Демонът се наведе над него,за да го убие,но Хатонис дойде и отсече главата на демона. -Тоя педал замалко да ме убие-каза Джон. -Аз ти спасих живота-каза Хатонис.-Аз се бия по-добре от теб.Да пукнеш от яд. Джон щеше да го удари,но Хатонис вече беше отишъл напред.Джон уби още двама.Тогава дойдоха големите демони.Те се врязаха в редиците на армията и разбиха строя. -Копиеносците след мен-извика Джон. Пет копиеносеца го последваха.Те атакуваха един от големите демони.Първите два копиеносеца забиха копията си в демона.Демонът изрева от болка и удари.Ударът уби двама копиеносци.Другите трима забиха копията си в главата му.Демонът падна на колене,но още не беше мъртъв.Джон се приближи и го удари с чука по главата.Демонът падна мъртъв. Но другите големи демони продължаваха да избиват войниците.Генералът нареди на катапултите да стрелят.Големи камъни се посипаха по бойното поле.Заради близкото разстояние между демоните и хората,умряха и някои хора,но големите демони бяха мъртви.Демоните започнаха да се оттеглят. -Гонете ги-извика генералът. Хората започнаха да гонят демоните.Но след няколко минути гонитба стигнаха до базата на демоните.Хората атакуваха. Тогава някъде отвисоко се посипаха огнени топки и убиха десетки войници.Хатонис погледна нагоре,видя магьосници. -Стрелци...огън-извика Хатонис. Стрелците стреляха и няколко магьосници паднаха мъртви,но повечето стрели не улучиха,защото разстоянието беше голямо. -Приближете се към тях и убийте тези арогантни кучи синове-извика Хатонис. Отряд войници,предвождан от Джон атакуваха магьосниците.Но тъкмо когато стигнаха,някаква магия ги удари,и те паднаха на земята обездвижени.Магьосниците започнаха да убиват безпомощните войници.Но в това време Хатонис се беше приближил с отряд стрелци.Те стреляха и половината магьосници паднаха мъртви.Останалите направиха щит против стрели,но когато направиха нова магия,магията която задържаше Джон и войниците падна.Те станаха и изклаха магьосниците. Но въпреки смъртта на магьосниците хората губеха битката.Демоните в лагера бяха прекалено много.Джон се спусна с войниците си и убиха много демони.Тогава от небето се спуснаха летящите и започнаха да убиват войниците.Хората стреляха,но летящите демони се движеха бързо и малко стрели улучиха. Половин час по-късно още демнони бяха убити,но хората съвсем намаляха.Накрая всички побягнаха във всички посоки а демоните започнаха да ги преследват. Джон,Хатонис и още около петстотин войници побягнаха към планините.Голяма група демони започна да ги преследва.Те се изкачиха много нависоко.Имаха известна преднина пред демоните.Започнаха да се барикадират горе. Разузнавачът на демоните отиде при капитана си и каза: -Сър,шибаните хора се укрепиха горе.Да пратя ли войник да съобщи на другите,че ги открихме? -Не.Ако съобщиш,те ще дойдат и всички ще се изсипем върху тях.Ако сам ги избия,генералът ще ме похвали.Ние сме две хиляди,а те са само петстотин. Джон се оглеждаше. -Сега аз ще командвам. -Не! Аз съм сержантът тук. -Но идеята да бягаме към планините беше моя.Ако не бях аз,всички щяхме да сме мъртви. -Педал нещастен.Аз ще командвам . -Арогантен кучи син.Тъп северняшки задник.Аз се бия по-добре и съм по-умен от теб.Ти си тъп като гъз. -Тъп курвенски син.Да ти еба майката.Предизвиквам те на дуел.Който спечели,той ще командва. -Приемам-каза Джон. Хатонис размаха меча и атакува.Джон избегна атаката и замахна с чука.Чукът му се стовари върху крака на Хатонис и го счупи.Хатонис изпусна меча си и падна на земята. -Приготви се да умреш-каза Джон. Но в този момент демоните атакуваха. -Стрелци...огън! Много демони паднаха мъртви,но останалите стигнаха барикадите и битката започна.Джон размаха чука си и събори двама.Друг се опита да го промуши в корема,но той отскочи назад и удари демона по главата с чука.Въпреки това хората губеха,защото бяха по-малко. Тогава дойде капитанът на демоните.Той размаха меча си и уби няколо човека.Джон поведе отряд войници.Капитанът направи някаква магия.От земята изригна огън и половината от войниците умряха.Другата половина го стигнаха и започнаха да се бият с него.Той описа широка дъга с меча си и още двайсет войника паднаха мъртви.Джон го удари с щита си.Демонът падна на земята.Всички оцелели хора скочиха върху него и го наръгаха. Демоните видяха,че капитанът им е мъртъв и побягнаха. -Избийте ги всичките.Ако дори един избяга,ще каже на генерала си къде сме и всички демони ще ни атакуват. Хората му подгониха демоните.Гонитбата продължи няколко часа,но накрая нито един не оцеля. Глава 4 След като Крум заповяда на стрелците да стрелят, стрели се изсипаха във въздуха и се забучиха в телата на демоните.Демоните се приближиха до портите на крепостта,където ги чакаше армията,предвождана от Джак.Битката се започна.Джак отсече главата на първата си жертва и повали друг демон на земята с щита си и след това заби меча в гърлото му.Мечовете на войниците и демоните скърцаха и се докосваха.Войниците поваляха огнените демони на земята.Труповете на демоните ставаха все повече,засега битката изглеждаше спечелена от воиниците на краля. Летящите демони успяха да се доберат до най-високата част на крепостта,където бяха разположени стрелците и започнаха да ги повалят на земята.Стрелците изпаднаха в паника и тръгнаха да бягат кой,накъдето види. Крум се стресна и побягна надолу,заедно със стрелците.Летящите демони продължаваха да пребиват стрелците,а Крум се скри в кралството и си отдъхна. Кралят заби меча си в черепа на един демон и го повали на земята,отсече главата на един и се обърна към Джак,който повали на земята още един: -Стрелците са изпаднали в паника,Джак трябва да направим нещо,по дяволите. -Какво прави Крум,луд ли е? -И,аз това се чудя-отвърна краля и продължи -Летящите демони ни нахлуха в крепосттаааааа! Крум се почуства като крал,докато седеше на трона и си пийваше вино. -Аааа аз си почивам,а те се бият.Да им е гадно! Джак видя,че към тях идват огромни демони и си каза: -О,боже мой,всичко стана,заради този Крум! Джак заповяда да изстрелят камъните от катапултите върху огромните демони. Катапултите изстреляха камъните и повалиха двама от демоните,а те бяха десет. Когато огромните демони доближиха войниците започнаха да ги тъпчат с огромните си крака и да ги повалят на земята.Те бълваха огнени топки.Вониците започнаха да умират все по-бързо.Катапултите успяха да свалят още трима от демоните и те останаха още пет. -Напрееееееееед-изрева кралят.Всички воиници се запътиха да бият и ръгат петте демона с остриетата на мечовете си.Най-накрая успяха да ги повалят на земята,но страшно много войници умряха. Демоните забиваха мечовете си в коремите на войниците.Джак и кралят започнаха да изгубват силите си и загубиха надежда за победа,но не се отказваха и продължаваха да се бият и да убиват демони. Летящите демони дойдоха също на бойното боле и убиваха войници.Капитанът на демоните се биеше с два огнени меча и правеше войниците на парцал и на гъз.Кралят го видя в мелето и го повика на дуел.Демонът му каза: -С удоволствие приемам глупако,ще станеш на кучи гъз и с удоволствие ще гледам как пукаш. Битката между двамата се започна и двамата опряха мечовете си. В това време Крум излезе от кралството и избяга,наяден и пийнал. Джак отиде да търси Крум,вече беше обиколил цялата крепост,освен стаята,където стои краля.Той влезе в стаята и видя чашите и чиниите празни и веднага се сети за какво става въпрос. Битката между краля и капитана на демоните продължаваше.Двамата се биеха дълго и продължително и продължаваха да го правят.И двамата се биеха яростно,но краля започна да губи силите си,а демона продължаваше да се бие неизморително и накрая изби меча от ръцете му.Кралят се паникьоса,защото беше останал без меч и тогава капитана на демоните заби остриетата на двата си меча в корема на краля и той падна поумъртъв,все още дишаше тежко.Но изведнъж капитана на демоните усети остро пробождане в гърба и се строполи мъртъв на земята. -Това да ти е за урок-каза Джак и се обърна към краля: -Съжалявам за Вас,кралю. -Обещай,че ще убиеш шефа на демоните и,че ще създадеш справедливост,друже! -Обещавам,кралю,почивайте в мир! След една минута краля умря и точно тогава се чуха грамадни стъпки,които разстресоха цялата земя.Демоните,които се бяха оттеглили,заради смъртта на своя капитан се завърнаха в битката и започнаха отново да се нахвърлят върху воиниците.Джак се учуди и видя супер,супер огромния демон и извика силно на своите воиници: -Бягайте,спасявайте си живота,защото насам идва огромен демон! Войниците побягнаха,кой накъдето види и Джак Бауър също побягна.След малко пясъчния демон извика със силен глас: -Аз съм пясъчният лорд на гнева и кошмара на пустинята,мрете копелета! Всички го чуха,понеже гласът му беше много силен и се изплашиха.Пясъчният лорд започна да пребива войниците,а те крещяха постоянно,особено,когато той ги хващаше и им ядеше главите.Пясъчният лорд изби всички войници и разруши цялата крепост.Демоните хванаха господин Бауър,който получи слънчев удар и се цапардоса на земята.Демоните решиха да го запазят за вечеря на кошмара на пустинята и го отведоха в техния свят,като направиха портал към ада.Щяха да го правят на пържола.Пясъчният лорд на гнева,Кошмара на пустинята рече: -Aaaaaaaaaaaah,fresh meat за вечеря! Глава 5 Трийсетте оцелели войници на Джон и Хатонис се развикаха радостно.Демоните бяха победени.Нямаше кой да каже на основната им армия къде са,и засега бяха в безопастност. -Мамка ти деба и педерас-каза Хатоис на Джон.-Счупи ми крака. -Като не можеш да се биеш ти си си виновен-отвърна Джон. Тогава в далечината се чуха звукове.Те приближаваха.Войниците отново заеха позиций за бой.Тогава видяха генералът на армита с още трийсе войника. -Ти си оцелял?-попита Джон. -Да-отвърна генералът.-Ние се скрихме в една пещера и чакахме.Армията настъпи към крепостта,за да я унищожи.И ние можехме да излезем.Искахме да отидем в Средната земя,но по пътя има прекалено много демони.Затова дойдохме тук и ви намерихме. -Радвам се,че сте тук,генерале.Аз съм новият сержант.Хатонис си счупи крака в битката. Хатонис отвори уста,за да каже,че не е така,но Джон му хвърли предупредителен поглед и той си затвори устата. -Няма какво да правим тук-каза Джон.-Трябва да отидем до средната земя и да им помогнем в защитата. -Така е-отговори генералът.-Пратете разузнавачи нагоре. Цял обед не правиха нищо.Накрая раузнавачите се върнаха и единият от тях каза: -Открихме еди магьосник,който казва,че може да ни помогне.Ей сега ще дойде. След малко по пътеката се зададе един магьосник.Той гледаше като идиот. -С какво можеш да ни помогнеш,шибани магьоснико?-попита Генералът. -Мога да ви помогна с това,скапани кучи синове-започна магьосникът-че знам как да се измъкнете от тук. -А,така ли,лайно засмяно-отговори генералът.-И как? -Нагоре по пътеката има портал,идиоти такива.През него се стига до южните земи.Знам,че искте да отидете до средните,но от южните също се стига до средне.А оттук няма измъкване.Но има един проблем.Горе има силен пазител,който може да ви направи на гъз. -Е,това е едственият ни шанс-каза генералът.Да тръгваме. Вървяха цял следобед.Направиха лагер и спаха.На другия ден продължиха.Най-накрая стигнаха пещерата.В нея ги посрещна огромна статуя.Имаше четири ръце,всяка от които стискаше по един меч.Войниците се хвърлиха в атака.Статуята размаха четирите си меча и за секунди направи на гъз десет войника.Останалите войници стигнаха статуята и започнаха да я удрят.Но мечовете им просто отскачаха от каменната статуя и не и правеха нищо.Статуята отново размаха мечовете си и този път уби единадесет войника.Тогава Джон видя голямо отсечено дърво и извика: -Вземете дървото! Войниците се втурнаха към дървото.Статуята отново размаха мечовете си и още девет войника умряха.Оцелелите взеха дървото и го блъснаха в краката на статуята.Тя загуби равновесие и падна.Войниците скочиха върху нея и започнаха да я бият по главата с дървото.След много усилия строшиха главата и статуята беше победена. Те продължиха напред и скоро откриха портала.Тогава се появи магьосникът.Пожела им късмет,излекува крака на Хатонис и активира портала.Джон,Хатонис,генерала и двайсетте оцелели войници преминаха през портала. Озоваха се насред касапница.Земята наоколо беше осеяна с трупове.Някои бяха на хора,други на демони.Имаше и трупове на хора без глави. -Явно северът не е единственият нападнат от демоните-отбеляза генералът. -И не е единственият,който е загубил-допълни Джон. Натъкнаха се и на огромни стъпки.Тръгнаха след тях.След малко се свечери.Тогава видяха лагера на демоните.Всички спяха.Видяха и един наполовина готов портал.А също и клетка. -Някав педал е пленник-каза генералът. -Трябва да го спасим-каза Джон. -Но ще се промъкваме-каза генералът.-За да не събудим демоните. Започнаха да се промъкват.Тогава Хатонис стъпи прекалено шумно и двама демони се събудиха.Хатонис заби меча си в корема на единия.Но другият нападна,проби защитата на Хатоис,и му отсече главата.После щеше да извика,за да събуди другите,но хората на генерала стреляха с лъковете си и го убиха преди да е събудил другите. След това освободиха пленника.Събудиха го,дадоха му знак да мълчи и започнаха да се измъкват.Изтеглянето мина без затруднения скоро те доста се отдалечиха от мястото на лагера.Човекът се казваше Джак Бауър.Той им разказа какво се е случило с него.Те също му разказаха какво се е случило вчера.И те започнаха да обсъждат какво ще правят сега. Глава 6 След като мина вечерта,на сутринта Джон,Джак Бауър,генерала и двадесетте войника се събудиха рано сутринта.Джон каза: -Трябва да отидем в средната земя.Ако отидем там ще кажем на краля,че света е нападнат от демони и ще го помолим да ни приеме в армията. -Прав си-каза генералът. -По-добре да тръгнем,след като се наобядваме и да направим пробив-каза Джак -Съгласен съм. -Джак,кажи какво ще ядем |
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|