Неприятно нещо е творческият запек, но поне при мен след него винаги следва някакво огромно осенение, така че си струва  Стискам палци и при теб да се случи това.
Хъм, моята писателска история също води началото си от невръстни години, нямам точен спомен за възраст. Помня обаче, че активно започнах да пиша чак към 6-7 клас, направо се пристрастих. Оттогава до момента не е имало период, в който да не пиша нещо. Обожавам прозата, и да я чета, и да я създавам. С поезията съм в доста противоречиви отношения и като изключим осми клас, когато сътворих десетина стихотворения, и разни други случайности (като римуващи се пожелания за рождени дни или някакви гаври), едва ли ще се захвана пак с нея някога. Имам известен опит и с театралните жанрове, защото бях съавтор на една училищна комедийна пиеса, но не си струва да говоря за това, при положение че не харесвам драмата като форма.
Имам известен брой разкази, няколко фенфикшъна и 2-3 есета, но винаги мисля твърде мащабно и в момента по чекмеджетата пазя поне 5-6 тефтера със започнати или дори преполовени романи, повечето с развита концепция, които обаче все нямам силата или вдъхновението да завърша, а някои от по-старите честно казано трябва да ги пренапиша. Поради това и поради факта, че не обичам да споделям недовършени неща, едно 90% от творенията ми не са видели бял свят. Не обичам и литературни конкурси, само 2 участия в такива имам, и двете с поощрителна награда, което всъщност доста ме радва. Личното ми мнение е, че може би умея да създавам атмосфера и да накарам читателя да се потопи в написаното, но от друга страна май се изразявам многословно. Още един недостатък ми е, че фанатично препрочитам нещото, над което работя, избождайки си очите за грешки или за моменти, които могат да се подобрят, което ме накарва да намразя написаното и да го зарежа.
Именно този пролем се опитвам да изгладя в момента. Вдъхнових се за една четирилогия: фентъзи свят, но с научно-фантастични и steampunk елементи, утопия, анти-утопия, има приключенстване, но има и разсъждения, въобще доста разнообразно, но подредено и с основна рамка, която свързва четирите части. Сюжетът го измислих докрай, някои детайли само трябва да изпипам иии... трябва да го напиша. Започнах малко по малко, но не ми достигат време и вдъхновение. Нищо, с упорство ще стане. 
Преди пишех и за отдушник, и някакви по-лични неща, колкото да си ги подредя в главата, и по-публицистично звучащи неща. Сега не. Сега и това, което чета, и това, което пиша, все е нещо фентъзи или фантастично, колкото се може по-отдалечено от грозната действителност, та дори и всъщност непряко да я изобразява. Мисля, че няма как човек да не се вдъхновява и влияе от реалността. А за автори - мога да посоча Вонегът, страхотно индивидуален стил. Дж. Мартин е малко прехвален сякаш, но е виртуоз в изграждането на персонажи. Лъвкрафт отлично си играе с читателите, Жул Верн, Толкин и Айзък Азимов имат невероятна фантазия, Ремарк има силен и запомнящ се изказ, Джером Джером и Уудхаус пък имат тъй изтънчен и елегантен хумор и сарказъм, че няма как да не се подсмихвам, като ги чета.
И последно - свикнах да пиша навсякъде и при всякакви обстоятелства. Но несъмнено най-приятно и продуктивно ми въздействат тихите късни следобеди с чаша чай, или в пълна тишина, или с ненатрапчива музика. Рядко обаче си позволявам тоя лукс. И на хартия с химилака или молив, естествено - на компютър или по какъвто и да е друг начин просто не мога.
|
