Доколкото си спомням всички бяха скептици относно апокалиптичният сценарии, по който щеше да завърши хронологията на човешката цивилизация.

Немърливото отношение на Хората през годините беше причина за вземането на крайни решения, които щяха да оставят своят траен отпечатък. Историята е резултат от всички неправди, както и от грешната идеология на гореспоменатото общество от индивиди. Ето как се случи всичко:

------------------

В средата на 2012 година, месец Май, на Южният полюс, пингвините се чувстваха разтревожени. Нямаше обяснение за нарастващото ниво на сладка вода, както и за топенето на ледовете. Известно е, че птиците от Кралството на Пингвините не могат да летят, в следствие на което нямаше варианти за избягване на предстоящият катаклизъм.

Точно по същото време, Император Пингвин XIV, дългоуправляващ господар на Антарктида, беше наистина притеснен. За да научи повече подробности за случващото се, той трябваше да се допита до учените в метерологичната станция, разположена в подножието на вулкана "Еребус".
Императорът, незабавно пое към обесерваторията и не след дълго, той, заедно със свитата си, се намираха пред вратите на станция "Еребус". В нея работеха служители, с дългогодишен опит, правещи постоянни наблюдения над атмосферните и времевите условия. За тях беше важно да се пази статистика и да се следи за рискови ситуации. Отговорник на групата учени-пингвини беше Професор Сивоух. Той беше известен за предстоящата визита и следователно беше подготвен със стотици страници документация. Тръпнещ в очакване, той наблюдаваше групата, предвождана от великолепният Император XIV да крачи по големият коридор. Разговорът между двете страни беше следният:
- Страх и почитание ваше Пингвинейчество! - Професор Сивоух изрече тези думи с уважение.
- Свободно - отговори императорът и продължи с равен тон - Професоре, аз и моите поданици сме дълбоко уплашени от настоящите проблеми, нивото на сладка вода се е покачило драстично, баните, в които се къпят нашите братя се наводняват, има десетки жертви, кажете какво да правим?
Професор Сивоух знаеше какво се случва и без да се бави подаде:
- Императоре, всичката тази трагедия, която се случва, се дължи на топенето на ледовете, невиждано до сега. Голямата дупка в Озона се разширява, слънцето грее за все по-дълъг период и ледовете се топят, покачквайки нивото на Великата вода. Като вид ние сме все повече застрашени, а по-лошото е, че не сме виновни самите ние. Колкото и да Ви звучи невероятно, на север, чак до другата крайна точка на Планетата, човешката цивилизация изчерпва ресурсите на природата, унищожава неините плодове и разрушава нашата Майка. Царството на Хората е виновно за несгодите ни.
Отговорът никак не озадачи Император Пингвин, за него беше ясно, че големите коалиции на Север вършат неща, които са против резолюциите в "Червената книга" (тайната декларация, приета след дългите години на Разрушителната война). В книгата бяха поставени няколко норми, които не трябваше да бъдат нарушавани от нито една страна, но очевидно Озона казваше друго. Императорът трябваше да приеме резки мерки, за което щеше да му е нужно свикването на Конференция и гласуването с Камарата на "Пингвинското войнство" - организация, която беше в период на почивка, до този момент. Свикването на Генералният щаб щеше да бъде лесна работа, но Пингвинското войнство беше друг проблем, защото мирната световна ситуация, беше занемарила тази обществена структура...
Сега императорът трябваше да се прибере в двореца си и да обмисли тактиката си, но нещеш ли силни ветрове задухаха.

------------------

5 Май 2012 година. Водещи новини по всички медии:
"Най-голямата ЕКО Катастрофа в Историята на Човечеството"
"На днешна дата, в 3:48 часа, местно време, на тероиторията на северна Франция, се случи нечуваното. Реакторите на АЕЦ "Гравлин", бяха пренатоварени, а при опитът им да бъдат изключени, защитните механизми отказаха, след което последва експлозия, чута в радиос на няколкостотин километра. Щетите тепърва се изчисляват, говори се за милиарди евро, които са отишли под формата на червен прах, а небето над Северна Франция е осеяно с уранови изпарения и облаци, закриващи небесата. Жертвите са безброй."

Друг информационен източник предсказва последвалата ситуация:
"Дами и господа, станахме свидетели на една огромна катастрофа, взела хиляди жертви на територията на Франция, но дали това е всичко? Разбира се, че не. Случилата се експлозия с АЕЦ "Гравлин" е само началото на нещо много по-страшно. Днес, мнозина може да са оцелели, но откъм Атлантическият океан се задават силни буреносни ветрове, които ще навлязат на територията на Централна Европа. Това може да се разтълкува само по един начин - облаците червен прах, след взрива, ще бъдат завихрени и изпратени в случайни посоки по земното кълбо. Дами и господа, можем само да се молим да видим сетният ден, но Катаклизма тепърва предстой."

------------------

6 май 2012 година, среща на Великите сили.
Тази среща щеше да бъде записана във всички учебници, по всички науки, ако въобще нещо останеше след екозплозията.
Поради ясни причини, срещата на великите сили, нямаше да се състои в Хага. Твърде близо беше до периметъра на екслозията, а и параноята на световните лидери беше неизмерима. За място на заседанията, бе избрана скованата от лед столица на Исландия - Рейкявик. В центъра на града се намираше огромната сграда на Парламенството (Alþingishúsið). Няколко чартерни самолета, на всички най-големи световни компании, кацнаха на летището, а пътниците им се отправиха, с частните си автомобили до Парламенството. По лицата на всички дошли се четеше отчаяние и мъка. Заседанието щеше да започне след броени минути.

В централната зала на Парламенството, всички бяха заели своите места, в ушите им имаше слушаки, по които биваше превеждано казаното. Говорителят на Великите сили зае мястото си и започна да преразказва случилите се събития. Той говореше за голямата катастрофа, отнела толкова жертви, говореше за икономическите щети, за климата, за задаващите се ураганни ветрове, за последствията. Продължи да говори, насичайки думите, преглъщайки огорчението си, спомена каквото можеше, но не каза нищо за Пингвините, на другият край на света.

------------------

В двореца на Император Пингвин XIV, цареше мълчание. Императорът се беше усамотил в стаята си. И представа си нямаше за хаосът в другата половина на земното кълбо. Пред него стояха изчисления, формули, таблици и статистики, показващи залезът на най-южната от всички империи. Популацията на пингвини намаляваше, местообитанието им се изместваше и това раждаше притеснения в главата на четиринадесетият подред управник на това Царство. Според него едистнвеното решение беше да се направят съответните преговори с Хората и да се вземат решения, относно подобряването на Еко-климата в световен мащаб. Трябваше да напише представително писмо, а междувременно се нуждаеше от съвет, който се предполагаше да дойде от Пингвинското войнство. Контакт между двете страни нямаше от доста време насам. Време беше, императорът да направи първата крачка. Зае се да пише.

Сградата на "Пингвинското войнство".
Нека разясним за функцията на тази нашумяла институция. Това е самият елит, сред елитите. Пингвини, с множество заслуги и успехи, точно те са виновни за примирието след Разрушителната война. С тяхно участие беше подписана "Червената книга" и много от тях бяха ветерани от войната. Имаха медали за заслуги, но точно сега те тънеха в забрава. Някогашният им ореол на избранници беше ръждясал, както металните греди на АЕЦ-а. В момента те бяха "Пиянското войнство".

Сцената в сградата беше чиста идилия. Всички празнуваха и нехаеха. Лидерът на тази групировка беше капитан Златогрив, заради златните кичури на главата си. В момента той беше пиян до неузнаваемост. Колегите му го познаваха със страстта му да поглъща големи количества "Полярен Експрес", взривоопасна смес от ферментирал сняг. Капитан Златогрив вдигаше поредното пиршество, тази занемаряла институция нямаше работа от доста време, а капитанът жадуваше за екшън и битки, както от едно време. Така както си седеше в удобното кресло, опиянен от погълнатият ликьор, при него дойде пратеник на самият император, държащ лист хартия, увит с червена лента. Пратеникът го подаде с тържествено движение и Златогрив пое странният лист. Без въобще да задава въпроси, обнадежден от раздвижването в залата, капитанът се зачете.

"Господа представители, изпращам Ви това писмо, с най-дълбока скръб. Нашите братя се мъчат под ударите на все по високи вълни. Невъзможността да се справим със ситуацията ме подтиква да потърся помощ от вашето Войнство. Трябва да се срещнем, час по-скоро, не търпи отлагане.
С уважение Император Пингвин XIV"

------------------
7 Май 2012 година. Взетите решения.

На другият ден, след срещата на Великите сили, положението се влоши. Очакваните бурни ветрове навлязоха на територията на централна Ервопа. Помеждувременно, огромното червено петно, се разширяваше и обхващаше все по-голям радиус. Хората, които не успяваха да се евакуират навреме, приключваха бавно и болезнено. Натрупването на уран в кръвта на всяко същество, носи своите последици, никой не е безсмъртен.

Решенията взети от Великите сили бяха следните:
1. Незабавно да се евакуират бедстващите райони.
2. Да се окаже бърза помощ на пострадалите.
3. Да бъдат изпратени екипи, с обезопасителни костюми, които по възможност да ограничат разпространението на радияцията.
4. Да се презаредят бомбоубежищата с провизии, както и да бъдат достъпни за гражданите...

Нищо повече не се реши, а пингвините отново не бяха споменати. Егоизмът и алчността на човечеството нямаше граници, дори и в този трагичен момент. Суматохата беше пълна. Разграбени магазини, убийства, палежи, хаос казвам ви. Световните банки рухнаха, валутата не струваше нищо. Консервите с храна бяха изчерпани почти моментално, за броени минути. Надежда нямаше...

------------------

Ако ви кефи, ще го завърша.

------------------

Надежда нямаше, но пингвините не знаеха този факт. Сякаш те се държаха на ниво, доста по-различно от Хората. Имаше паника, но дисциплината надвиваше соеволният характер. Монархичната система на това Царство работеше, по ясно описан правилник и законите значеха нещо. Докато на север се ограбваха взаимно, на Юг, неможещите да летят птици, се бореха за природата, която ги хранеше.

8 май 2012 година. На другият ден, след голямото пиршество в сградата на "Пингвинското посолство".
Капитан Златогрив го тресеше ефект, характарен за онези, които препиват с "Полярен експрес". Това беше нормално и той го знаеше, чакаш и минава. Но това, което тревожеше капитанът, беше писмото от своят стар познат Императора. Императорът го беше привикал на заседание, това не бе случайно, нещо страшно се случваше, за да се стигне до услугите на потъланият в прах капитан. Мерки трябваше да бъдат взети, а мястото на срещата е ясно - най-долната точка на Земята, самият център на Южният полюс, недостижимата мечта на редица откриватели. Там трябваше да се срещнат основните сили на Пингвинското царство, предвождано от Император Пингвин XIV.

------------------

8 май 2012 година. Срещата на Великите пингвини, състояща се на ръба на Земята.
Няма учебници при пингвините.
- "Братя пингвини - започна тържествено Императора - тежка рана дълбае нашата планета и тя носи името Човечество. Тази напаст копае ресурсите, източва благага и превръща водата в каша. Трябва да спрем тази разрушителна сила и да сложим нейният край.
Бурните овации на събралото се мнозинство изпълниха залата, подобна по великолепие на мъртва Хага. Капитан Златогрив се намираше сред аудиторията."
Разбира се пингвините не разполагаха със съвременните техники на разпространение, на информация. Ако следваме тази логика, те нямаше откъде да знаят за избухването на фаталната Електроцентрала "Гравлин", не знаеха, че Хората търпят поражения и също преживяват тежък период.

------------------

9 Май 2012 година. "Денят на победата."
Изправени под натиска на тълпата от мислещи същества, Хората присъствали на събранието в Рейкявик, трябваше да пропеят. Случи се следното, от което новинарските емисии гръмнаха:
"Извънредно включване: Дами и господа, под общественият натиск, световните лидери разкриха тайни, дълбоко крити в архивите. Следните истини излезнаха наяве:
1. Всички познати болести, са измислени от Хората. Всички "НЕпознати" лекарства са притежавани от тях. Рак, СПИН, венирически зарази, чукайте се на воля, решение имало през цялото това време. Било е натискането на един бутон.
2. Всички воини водени през епохите, били са безмислени, за пари е ставало въпрос.
3. Няма Бог. Само дето има добър маркетингов агент, в лицето на Исус.
4. Рекламите са за заблуда и подчинение на хората. Десетте минути пауза, ви промиват.
5. Здравословен живот не съществува, свидетелство за това са уранените изпарения над Централна Европа, както и еднаквия цвят на лайната.
6. Анархията е пълноценна идеология, крита в тайна от Хората. Тайните общества блъснаха Търговските центрове, тайните общества взривиха АЕЦ "Гравлин."
Телевизионната емисия приключва, никой не споменава нищо за "Червената книга" и Пингвините.

------------------

10 Май 2012 година. Финална фаза на Затъмнението.
Нека предадем накратко случилото се до днешна дата.
Над Европа цари пълен хаос и анархия. Облаци прах покриват цялото небе, малцина са оцелели, други се крият, издъхвайки в убежища. Сателитите не излъчват нищо, медиите мълчат, Хората се крият, умират един, по един.
Точно в този момент, се разбира крехката същност на нещата. Всичко е преходно, анти-материята съществува, докато скъпата лимозина е равна на НИЩО.
Навсякъде хвърчат вестници, с последните нашумели новини. Червеният прах се вихри и взема последните дървета, обработващи въглеродният диоксид. Спасението е дълбоко завоалирано, а молитвите чуват глухият отзвук при удар в стена. Кислородът свършва, радиацията е всичко ново, така както на Марс. Причинихме си го сами, превърнахме ценното, в безценно, пратихме нещата по дяволите, без да сме искали мнението на всички онези Царства, които ни заобикалят. Огромен е кръгът от бедствия, заемащ кажи-речи двете половини от Земното кълбо. Сферата на живота, атома, изграждащ водата, небесата, въздуха, огъня и всички нас. Само най-северната и южна точка е добре. Но Пингвините и Мечките няма как да го знаят, нали? Те се оказаха истински и се бориха до края срещу неправдата.
Докато светът, тънеше и гниеше в последните си дни, онези в двата края се бореха и заслуга имаха Сивоух, Златогрив и най-вече Император Пингвин XIV, нямаше меркантилизъм при тях, нямаше завист и алчност, а борба за същността на нещата.

------------------

11 Май 2012 година. Залезът на Хората. Изгревът на Пингвините.
Консервите - това сме ние - те свършиха, следователно Хората свършихме.

В Обсерватория "Еребус", професор Сивоух показваше своето последно изобретение на всички присъстващи. Беше се събрала голяма тълпа от Пингвинското царство. Императорът и всички негови поданици. Липсваше капитан Златогрив.
...
Капитанът се намираше в изолирана ситуация, обмислаше случващото се. Топящите се ледове бяха проблем, но последният път, в който беше станало нещо подобно, бе по времето на Разрушителната война. Тогава Хората използваха мощно оръжие, което правеше тъкънта на анти-материя. Нещо наречено Атомна бомба. Резултатът от това творение не доведе до нищо добро. Златогрив знаеше за факта, че Императорът и неговата свита имат подобно изобретение и смятат да го използват срещу човечеството. Но от Хората нямаше отговор. Въпреки изпратените закани, нямаше сигнал, оттук капитанът предполагаше, че нещо се е случило на Север. Нещо фатално. Внезапно негов подчинен-разузнавач доложи, че в една от човешките станции на Антарктида, става какафония. При последвало проучване се изяснява причината. Огромен облак прах покрива останалата част от познатият Свят, Хората не съществуват. Озона се разширил неимоверно, в резултат на Експлозия и ледът се стопил с хипер темпове през последните дни. Това били причните
...
Професор Сивоух представя новото творение, способно да заличи човечеството. Бомба с невероятни размери. Пусковият бутон е само на секунди от нервният импулс на Император Пингвин XIV. Моментът на старта е прекъснат от влизането на забравения капитан Златогрив:
- Спрете, не правете тази грешка! - чу се вик в залата на обсерваторията - Хората, човеците са изпепелени, Арктическата зима приближава, надежда има.
Стотици погледи се втренчиха в тази личност, в тази идея, родена в една птица. Пияна и истинска, капитанът обясни за залеза на Хората, за неговият разузнавач и за АЕЦ-а избухнал на 5 май 2012 година, в 3:48 нощта. Императорът разбира, че няма смисъл от военни действия и прекъсва операцията. Бурни овации в сградата, мир възтържествува.
Цялата Планета беше обвита от лед, всичко замръзна, слънцето не грееше, пингвините се чувстваха като у дома си.

------------------

Ако трябва да обясним случилото се: Пингвините може да представляват просто метафора за онази полезна част на човешкото общество, която наистина мисли. Хората, с главно Х, обаче те са крайно ненужна прослойка, влошаващи живота на останалите. Хората и Човеците са различни, така както са различни пингвините. Капитанът, Императорът, са части от общество, което не е политически насочено, а по-скоро борещо се за запазване на познатият Ареал. Ако ние човеците, спрем да вярваме на управляващите, предполагам, че нямаше да има Световен Катаклизъм, дължащ се чисто и просто на ачлност за пари и власт. Щяхме да бъдем като птици, които не могат да летят, но това не би следвало да е целта им. Целта е да живеем сплотени, без да си даваме зор към края. Фаталната централа, допринесе за по-бързото развитие на събитията, за които Пингвините и Мечките нямат заслуга.
Човешките станции от изследователи на Антакрида, продължиха да работят, връщайки надежда дори и за нас - "Човешката цивилизация, която не може да бъде спряна."

Край...