Здравейте, хора. Това са пробни 2-3 страници от един разказ за момче, което бачка в ресторант за бързо хранене. Публикувам го тук с цел впечатления. Искам да зная дали се чете леко.
Предварително си признавам, че не мога да мисля сюжет, изреченията ми понякога нямат връзка и т.н. Надявам се, не е много бедно.
Гледам, вдигнали сте летвата в творческия форум и вероятно ще ме чукате яко, ако се пробвам и аз
Във всеки случай ще се радвам на вниманието. Добри новини. Сложиха ме отпред. Касирах. Беше касово. Все още нямах грацията на потен дюнерджия, който опакова светкавично храната, но и това щеше да стане. Вече си имах работа с клиенти.
Дадох 3 балона на едно току-що проходило дете. Не бяха надути, защото персоналът ги беше тотално игнорирал. Няколко деца хиени обаче ме видяха и поискаха. Вдигнах екипа на крак да раздава балончета на множество стърчащи из ресторанта ръчички. Създадох работа и бях наказан с парцала.
Тоалетната за жени на два пъти се запушва. Викат ме по спешност. Втория път изваждам мъртво мишле.
Едно дебело момче си поръча 9 понички. „Не са за теб, не го прави” – помислих си, след което му дадох плика и му пожелах да дойде пак. „Ще мина след малко” – отвърна едно гризли зад него, което сметнах за майка му.
Усмихнах се на следващия човек, без да знам какво ще последва. Когато си пийнал, не виждаш ясно лицата.
- Здравей, аз си поръчах вчера при теб.
Усмихна се и разкри правилна редица бели зъби. Беше момиче.
- Какво ще желаеш?
Компютърът на терминала отброяваше обратно една минута. Това беше времето за обслужване.
- Мислих много и исках да ти кажа, че аз...
Тя спря.
- Вече предлагаме двоен чийз в целуфан – предложих новата промоция.
- Виж, дойдох заради теб.
- Пробвала ли си сладоледа с папая?
- Въобще не ми пука за него.
- Не предлагаме Флъри с бонбони.
- Не се сдържам вече.
- Тоалетната е на горния етаж. Влизай директно.
- Трябва да ме изслушаш!
- Имаш 20 секунди. Просто го кажи.
- Твърде кратко! Срам ме е, а не мога да го завоалирам.
- Ще ми намалят заплатата! Давай!
- Стига, притискаш ме.
- 5 секунди, все още не е късно.
- Свободен ли си утре в 8?
- Да, къде?
- Пейката на Славейков. Бъди по униформа.
- Заповядайте, моля! – посрещнах следващия клиент. Сърцето ми туптеше.
След работа се прибрах в квартирата с голямо меню за вкъщи като бонус за добрите продажби. Натъпках се и заспах с обувките. Бях изморен, а и защо да губя време другата сутрин? Палците на краката ми бяха само леко подути и все още ги усещах.
Може да се каже, че тази вечер ми беше първата среща с мома. Имах предчувствие. Както и план.
Тя стоеше там и носеше пола. Харесах полъха на вятъра.
- Тези токчета за парти ли са? – попитах с усмивка.
- Може би – отвърна със същото тя.
- Тогава отиваме в клуб!
- Клуб? Мислех да се поразходим. Обичам града през нощта.
- Моля те, тя само прикрива недостатъците. Хайде, ще се разходим към дискотеката.
Хванах я за ръка и смело поведох. Бях друсан.
- Заникъде не си с тази смотана ризка. Ще ти се смеят.
- Реших да те послушам. Какво и е на униформата?
Тя се изкиска:
- За педали е. Къде ще ме водиш?
Тази не беше от мълчаливите. Сигурно в главата и бяха само мръсотии.
-Наричаш мен и колегите ми хомосексуалисти?
-Малки мили гейчета. Вижда се още с влизането.
-Мадам, дръжте се възпитано. Вие безсрамно флиртувахте с мен и ме поканихте на среща.
Тя отново се засмя и ме хвана под мишница.
- Именно заради това те харесах. Посещавам ресторанта от известно време и те гледам от масата. Ти не си дисциплиниран като другите.
- Не може да бъде.
- Когато ти писне, преставаш да се преструваш на учтив и се държиш като простак. Ръкомахаш на влизащите и викаш „Смело на моята каса”. Заглеждах колежките, когато се наведат да загребват лед. Прелистваш вестник зад терминала. Когато нямаш клиенти, се подпираш толкова небрежно на касата. Въобще не ти пука.
- И това ти харесва?
- Възбужда ме.
Мисълта ми спря за миг. В какво се забърквах?
- Знаеш ли каво направих един път – продължих разговора - един приятел дойде и си поръча хамбургер. Но без лук и горчица, с претенции. Понеже шефът следеше, бях супер отзивчив и се зъбех като красавица за спортна корица. Увих му горната част на хлебчето за Биг Тейсти и му го дадох. „Специалният сандвич, заповядай и приятен ден!”
Тя се ококори.
- Не ми вярваш?
- Може би. Какво стана после?
- Онзи видял, че съм му дал половин питка без нищо и след малко една от колежките отзад в кухнята бе улучена. Това е първият случай на замерване на служител в този ресторант. Онзи решил да действа директно.
- Не се ли е оплакал на управителя?
- Говориха нещо. В крайна сметка заключихме, че някой от кухнята не е разбрал и е сгафил. Дадохме му безплатен сандвич, а аз пратих поздрави на приятелката му.
Дамата ми се впи още по-близо в мен и се загледа доволна в звездите.
- Та къде отиваме?
- На едно място, където пускат ретро диско и RnB. Ще ти хареса.
Продължихме в нощта. Разговорът беше свършил. Обгръщаха ни сгради, бръмченето на автомобили и топъл въздух.
- Аз съм Моника – каза тя.
Съвсем бяхме забравили да се представим. Усещането между двама непознати беше така вълнуващо, че имената ни нямаха значение.
- Жоро.
- Приятно е с теб, Жоро.
На входа на дискотеката мe опипаха мутри. Изпитах гъдел. Смехът ми беше виза.
- Пич, с тия дрешки ще те ступат на някое друго място.
- Не ме е страх от смъртта – отвърнах.
- О, не. Тук е точно за теб.
Една мацка с обратен приятел не предполагаха проблеми.
Долу беше подземие. Звукът и светлините ни обзеха веднага. Беше диво, а главата ми вече кръжеше от психоактивните гъби.
Казах на жена си:
- Изчакай малко.
Отидох в тоалетната. Свалих служебното облекло и когато излязох, другите не смееха да ме погледнат в очите и ми правеха път.
- Боже, ти си двоен агент! – извика момичето.
- Съвсем не. Какво ще пиеш?
Без проблем се добрах до бара близо до денсинга. Носех черна тениска с надпис Security. Бях надул гърдата и сгънал ръцете в лактите. Красиви полуголи тела се отъркваха в мен и след това пак се отдръпваха.
- Два пъти сухо мартини – казах на барманката и подхвърлих няколко едри банкноти.
- Даваш ми повече пари – отвърна тя.
Понеже имаше хубаво деколте, направих знак, че не я чувам и тя се наведе напред.
- За чашите, да идват. Не спирай да ги пълниш.
Момичето зад бара присви очи и устните и съвсем леко се издължиха в ъгълчетата. Тогава се обърнах към Моника:
- Наздраве!
Пресушихме ги точно когато диджеят смени Майкъл Джаксън с диско ваирантът на Like A Prayer на Мадона. Приятелката ми стана и ме дръпна за танц. Не очаквах да се впуснем в подобна авантюра толкова рано. Бях лош танцьор.
- Да пийнем по още едно – предложих. Хранопроводът ми леко гореше от алкохола.
- Ще пием цяла нощ – отвърна тя. – Ставай!
Аз срещу музиката.
Оставих се жената да ме води, като се стараех да не я настъпвам. Държах къса дистанция и дори си позволявах да я хвана за задника. Полата и се вдигаше, когато тя засилеше оборотите. Поклащах се тежко, за да не сбъркам. Лесно е, като имаш партньорка до теб. Сетих се за моментите, когато влизах сам или с приятел и кибичехме на бара в кожени якета, потърквайки бирените бутилки, докато станеше време да си тръгнем.
Реших да не се разсейвам.
Усещах завистливите погледи, стрелящи по нас. Не бях притеснен, както често се случваше. Напротив, чувствах като че ли притежавам част от акциите на заведението. Бях луд за връзване.
Наблюдавайки света през половин око, забелязах едно слабичко момче да се откроява сред тълпата. Това беше Шоко – тъмнокожият нападател на Лудогорец Разград. Шоко беше дребен и техничен – любимец на публиката в родния град.
Чете се леко. Имайки в предвид, че едва гледам и все пак го дочетох и то без запънки, смея да кажа, че е доста добро.
