Бях позабравил за този си "проект", но дните в училище стават болезнено дълги и често ги оплътнявам с малко писане  Преписах и попромених началото и ето я завършената Първа глава!
I Глава
Нещо започва, нещо завършва
Остромир яздеше бавно по прашния път, мислейки за събитията от изминалите няколко дена. Ако някой бе погледнал към самотния ездач онзи ден щеше да види младеж, около 25 годишен, с дълга черна коса, умен поглед, но небръснато омърлушено лице. Предполагаемият наблюдател обаче, по-скоро щеше да бъде привлечен от друго – на колана на конника висепе странен на вид меч. Популярен сред войниците като гладиус, широкото плоско острие някога бе принадлежало на имперски страж от Варлонгрия. Елфическо оръжие в степта – голяма рядкост. Но да оставим меча на страна – той несъмнено щеше да вземе важна роля в близкоо бъдеще, но засега мястото му бе плътно прибран в ножницата.
В главата на облечения в черно-кафяви дрехи пътник за пореден път прехвърчаше преговор – обстоен преглед на всеки елемнт от заформилата се загадка.
...
Преди да потегли, Остромир работеше като пощальон. Изключително недоволен такъв – целия си живот беше мечтал за нешо повече, но единстветното, което съдбата му даряваше беше скучен селски живот. Обикаляше улиците на Плъдин, доколкото те съществуваха, и раздваще пратки на съселяните си. Не познаваше майка си, а баща му беше изчензал преди около 10 години, оствяйки след себе си една колиба, породест кон и ковчеже с меча, за който вече говорихме. Абсолютно всички други имоти бяха иззети от жадното за средства царство под предлог, че „липсва пълнолетен наследник“. Остромир жиееше при един стар схоластик, който успя да образова младежа и да му даде някои основни насоки за жиеотс, но веднага щом започна работата в пощальонския офис, младият мъж се премести в колибата в покрайнините на селото. Минаха години и в един най-обикновен леко дъждовен ден му остана едно последно пликче в дъното на торбата. За своя изненада откри, че плика беше адресиран за него самия.
Всичко бе написано с равни руни, очевидно ръкопис на джудже. Остромир прибра писмото, сбогува се с колегата си Олег и препусна към колибата. Вратата на бараката се отвори и запъхтяният пощальон, отново небръснат, влетя вътре. Седна на кревата и разтвори плика внимателно. Висококачествената кожа от бизон беше приятна на докосване. Поради някаква причина седналия мъж направи аналогия с извивките на една местна курва наричаща себе си Духла, но успя да прогони тези мисли от главата си относително близо – но все пак трябваше да признае, че Духла малко приличаше на бизон. Вътре намери две банкноти по 100 лирика, Древната парична единица се печаташе вече 2000 години само и единствено от джуджета. Освен банкнотите имаше и листче с кратко , ясно руническо послание:
„За Остромир, син на Владимир Ветрогонеца“ - четящия преглътна, само близки приятели на баща му знаеха истинското му име.
„Не ме познаваш, но баща ти знаеше, че може да ми се довери, можеш и ти. Трябва да се срещем. След 7 дена в Обесената тиква по залез слънце. Бъди там.“
Подпис, разбира се, липсваше, но в първия момент Остромир не помисли за това. Обзе го вълнение, почуда и съвсем лек отенък на страх. „Обесената тивка“ - кръчма в Прегрод. Послание от джудже, богато, може би банкер. Възможен приятел на баща му, а и може би знаеше къде е отишъл изчезналият мъж. Решителност обзе младежът и той с треперещи ръце се навдигна от ревата. Направи две крачки напред и се наведе. Пред него се озова заключен месингово ковчеже. „Щрак“ и ключа се завъртя, откривайки блестящото острие на бащиния гладиус под капака. Остромие грабна удобната дръжка и развъртя меча. Така и не беше имал възможност да се научи как да го използва, но може би щеше да е полезен. На дъното лежаха и черно-кафяви дрехи. Къси, прилепнали бойни панталони от черен плат с кафяви пришивки от кожа, къса туника от елфически платове в кафяво с герб в средата, изобразяващ голям озъбен вълк с два големи кръста встрани и дълго тъмно наметало от груба вълна. Остромир прилежно подготви дрехите си за път, затвори капаците на прозорците и легна да събира сили за предстоящото пътуване. За добро или лошо, вълнението беше открило скучния селски живот на младежа.
...
Нищо ново не изникна от поредния преговор. Изглежда мистерията щеше да се разкрие най-рано след 6 дена в столицата.Пътят между Плъдин и Прегрод отнемаше около 6 дена и изглежда тайният приятел знаеше това, оставяйки точно 7 дена до срещата. На следващата сутрин, облеченият в завещаните дрехи Остромир беше тръгнал от своята колиба, напълно оборудван за пътуването. Сякаш беше очаквал, че ще тръгне нанякъде, но не беше повикал никого със сесбе си. Не знаеше какво е естеството на поканата и не искаш да се доверява на никого за сега, а и обикновено пътищата до столицата бяха чисти и безопасни. Уви, „обикновено“ не беше достатъчно често, тъй като зоркият поглед на ездача забеляза стъпки от дузина пешаци, очевидно не кралски стражи, но въоръжени с леки мечове и лъкове. Това веднага се забелязваше по изпуснатите стрели и отпечатъците от остриета по глинестия път. Остромир подозираше,че това са бандити, чакащи в засада някоя процесия или друга голяма клечка. Обзе го лек страх и постоянно държеше ръката си на кожената дръжка на меча, но не забави ход нито за секунда.
До края на втория ден следите се загубиха и Остромир успя дори да поспи малко едната нощ. Самотния пътник прие, че ги е подминал и почти беше забравил притеснителните стрели, когато бандата напомни за неоспоримото си съществуване. Стени от стрели засвистяха от ръбовете на скалите край пътя. Без да губи нито секунда, младежът издърпа острието от ножницата и светкавично скочи от коня, прикривайки се зад друга ниска скала. Породестото животно бе пронизоано от стрела в слепоочието, превръщайки се в поредното прикритие. На около 4 метра от него стрелците възобновяваха стрелбата си, а пощальонът беше приклещен зад прикритието си, вкопчен в идеята, че стрелите няма да минат през скалата. За негова изненада, времето сякаш забави ход и почуства някаква сила дълбоко в себе си. Междувременно двама леко въоръжени мечоносци се бяха затичали в посоката на мъртвия кон. Приливът на адреналин, обаче, беше прекъснат от гръм. Нищо необичайно – сезонът бе доста дъждовен, проблемът беше, че на небето лиспваше всякаква облачност. Наострените Остромирови уши чуха викове, разтворените му ноздри помирисаха изгоряла плът и той леко се навдигна, точно на време, за да види ак във все още живите стрелци се врязва огнено кълбо, после второ, трето и скоро стрелбата секна напълно. От разнасящия се пушек бавно се приближи брадат мъж с гола глава, около 40 годишен, с широка усмивка, разкриваща перфектно подредените му зъби.
-Проблем ли имаш или просто си почиваше там отзад? - попита непознатия, докато помагаше на Остромир да стане – Ардран Главата, на вашите услуги, Магистър на магическите науки, родом - от далечния Юг, по настоящем – никъде определено.
След като се изтупа Остромир също се представи подобващо:
-Остромир, син на Ветрогонеца, от Плъдин. Преди да кажеш нещо друго ще те попитам две неща – първо, защо по дяволите се казваш Главата и второ какво правиш посредата на нищото, точно в момента, в който ми сритват задника?
Магът носеше цветни, къси дрехи с късо наметало. В ръката си държеше дълга тояга с кристал в края, а на гърдите си имаше избродирано опростено изображение на светещо око.
- Ами, в Кръга на маговете ми викаха Главата, понеже ми е голяма...главата. Иначе ме изпрати градската стража на Прегрод да разледвам ей онези изгоряли приятели. - с лек жест посочи овъглените трупове – изглежда спестих малко работана някой от вашите отряди.
-Ами, наъде потегляш сега в такъв случай?
-Към Прегрод, трябва да си прибера наградата и да докладвам на капитана.
-Чудесно! Ако нямаш против компанията ми, можем да пътуваме заедно.
Така и се случи. Остромир реши да не споменава причината за пътуването си, но магът въобще не попита. Оказа се, че Ардран е бил изпратен от Конфедерацията със специална задача. Охранявал някаква важна пратка, но щом пристигнал решил да поостане. Истинската причина за пребиваването му на север е огромната разлика в стандарта на живот – със заплата си от Скар'тор тук можеше да живее година в нелоши условия.
След като прочетох всичко от начало, забелязах колко грешки съм допускал при преписа. Позакърпих това-онова, но все пак има доста пропуски. Извинявам се и мога да ви уверя, че не е от неграмотност (или не изцяло), а от бързината.
|
Другото, което е : Щом си решил да бъде фентъзи роман, придържай се към стила, описание и исказ. Създавай прелюдие преди действието, за да подготвиш читателите и да им заредиш една картина в главите, да са в твоя свят и да вникнат. Примерно случая със сервитьорката, можеше да опишеш кратка сцена как "бияча я гледа напрегнато" или каквото си избереш и решиш. Не че не може да се приеме изненадваща ситуация, но при кратък разказ, това е витално. Предполагам си чел фентъзи романи, щом си се вдъхновил, виж как пишат авторите и колко магическо изглежда. Постоянно ни водят в приключението за ръка. И последното нещо, което трябва да подобриш задължително - огромния набор от думи - синоними и сложен изказ, но подходящ. Четенето на книги, много помага за това 