Преди всичко искам да поясня, че моят съмнителен труд не трябва да се взима насериозно (макар и се съмнявам някой да го направи и без друго) и предварително се извинявам за евентуалните граматични и пунктуационни грешки. Ако обаче сте на кеф, можете и да лепнете един коментар.
П.П.- Надявам се да е достатъчно кратко, да не взема да шашна българският ни народ, както беше казал някой в предната тема
.Той бе воин и се намираше в много кофти ситуация. Орките напираха от всички посоки и редицата,от която той бе част, започна да се огъва под техния наплив. Стрелци скриваха периодично небесата от порой огнени стрели,а маговете усилваха огнения ефект при попадение, изгаряйки по този начин клетата мишена в случай, че тя още мърдаше. Но дори и това не бе достатъчно, тъй като тези брути освeн че бяха много, знаеха и какво значи да се биеш. Дори и кърпичката на боеца,която подхвърляше във въздуха за заблуда на противника, а след това ги насичаше докато те гледат как пада (може и да познаваха механиките за тупаник, но не бяха от най-напредничавите в интелектуално отношение) вече не помагаше поради факта, че не може да насече толкова много гледащи нагоре тъпаци наведнъж. И ето че рога обяви отстъпление. В началото се оттегляха организирано, но след малко вече започнаха да се разбягват панически, ставащи лесна плячка за безжалостните натрапници. Стрелци стреляха по свои, воините замахваха с мечовете си на 360 градуса, а маговете хвърляха паникьосано напосоки огнени топки или се самозапалваха. Нашият воин обаче си знаеше работата и дори тази ситуация не му попречи да избие още десетки от враговете. Обичаше да воюва. Обичаше и чистото надмощие, което и голямата му бойна брадва изказваше вместо него. И все пак опитното му око на войн разбираше, че те ще бъдат изклани. И ето че остана сам, заобиколен от множество гадини, готови да му светят маслото.Виждайки, че това може би е краят му, воинът се спусна с дивашки крясък към изпречилия се пред него орк и го повали с един точно премерен удар по главата, разцепвайки я на две. Другите трима, които го пресрещнаха, бяха бързо изклани по най - изобретателни начини. За момент във обкръжилата го група настъпи паника, но след малко отново се окопитиха и продължиха лова си. Още петима се затичаха към него, той парира ударите и уби трима, парира още един удар, отнякъде дойде една стрела, която се заби в крака му и той за момент поддаде, даващ възможност на останалите двама да го повалят. Той се изправи и с кратко дъгообразно завъртане на брадвата съсече и двамата. Още една стрела се заби в него, този път в ръката му. Той изпусна брадвата и падна на колене. Силите му го напускаха и сякаш за него наближаваше краят...
Син на краля Боромир, управляващ Илон, кралството на човеците, Кориан бе признат от всеки уважаващ себе си войн. Още в началото на обучението му учителят Хегал, отговарящ за сформирането на Елитната кралска гвардия, бе забелязал големият потенциал на тогавашното осемнадесетгодишно момче. Той бе красив, строен, силен и същевременно бърз, а и интелигентността му бе на ниво( все поводи мъжете да му завиждат, а жените да го желаят) и най-важното качество, което прави от един човек воин - да не се отказва от това, което си е намислил. Изглеждаше достоен наследник за престола и с всеки изминал ден младежът доказваше това твърдение. Наистина щяха да имат нужда от такъв, предвид положението, което заемаха хората на политическата карта. Те се намираха между земите на елфите и джуджетата , които макар и техни съюзници, не желаеха да помогнат срещу настъплението на орките, измисляйки си причини да не го правят. Всъщност това бе така, защото единствено документът за споразумение бе това, което показваше статута им, но като цяло отношенията им бяха студени. Причината за това споразумение бе поради надвисналата опасност преди близо петстотин години, когато немъртвите, под предводителството на некроманта под името Гул'Тан, заплашваха да унищожат всичко, що диша. Под тази заплаха трите раси, обикновено заети с това да се ненавиждат една друга, обединиха мощта си и предвождани от Тримата(Фелиус, предводителя на хората, Лориан на елфите и Моридан на джуджетата) съумяха да скрият шапката на врага си, макар и заплащайки с цената на много смърт и разрушение. Немъртвите бяха избити (доколкото това бе възможно за един немъртъв, разбира се) и само колцина успяха да избягат в неприветливия район на този свят, Мургон, целият осеян с пепел и смърт докъдето поглед стига. След този епичен сблъсък всяка от трите раси започна да си ближе раните и враждата постепенно отново започна да взима връх. Единствено фактът, че са дали клетва пред Тримата да останат съюзници ги делеше от това да се избият помежду си. Орките, намиращи се на континента Грок'тан, се възползваха от разцеплението и започнаха да се мобилизират за военни действия. И ето днес хората, едва възстановили се от нанесените от немъртвите щети, бързо започнаха да поддават под атаките на орките. Отначало атаките приличаха на мародерстване - малки взводове от орки тероризираха селцата и по-малките градчета в граничните райони, но биваха отблъсквани от местните стражи. Въпреки това само за пет години се стигна до критично положение и се мобилизира Елитната кралска гвардия, следяща за интересите на краля и за тяхното изпълнение. В случая краля желаеше да има какво да управлява и се сформира малка армия, създадена от елитни войни и мощни магове, които да отблъснат атаките и да се уверят, че те няма да се повторят скоро. Но дори и те не бяха достатъчни и иначе гордите хора помолиха за помощ от омразните си съюзници. Те обаче не благоволиха да помогнат и това довеждаше до сегашното състояние, което никак не бе розово. Да-а, хората наистина щяха да имат нужда от човек като Кориан...
П.П. - следва продължение (евентуално).