| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Американският пехотинец а.к.а Ловецът на духове https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=60987 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | turbo_4i4ka [ 22 Яну 2010 12:41 ] |
| Заглавие: | Американският пехотинец а.к.а Ловецът на духове |
Тъмно като в рог. Изведнъж отнякъде се чува слаб меко казано дразнещ звук, който принадлежи на будилника отсреща. Часът е 6:15.Отстрани се чува някакво мърморене, последвано от мощен чук във въпросния будилник. Будилникът по закона на физиката и грубата сила престава да звъни... На 20 км оттам аз като интелигентен ранобуден човек си правих закуска, състояща се от зле препечени яйца на очи, странна течност, която при доста оптимистични обстоятелства минаваше за сок и много, ама много домати. Тъкмо отправях най-сърдечни благодарности на човека, който е създал тигана, понастоящем намиращ се в хоризонтално положение върху левия ми крак барабар със злополучните яйца и горещото олио, когато телефонът ми звънна. Аз, продължавайки със моите благословии и търкайки си чехъла от олио успях своевременно да измъкна въпросното парче пластмаса и сплави от джоба и произнесох едно сдържано ,,Ало''. На линията отсреща се чу гореописания звук на будилникa, странни звуци, примесени със сочни псувни и довършващ издрънчаващ удар, след което източникът на шума замря така, както се беше появил. Въпросното ,,Ало'' прозвуча и в моята слушалка. - Кой се обажда- попитах аз. - Човек, който се нуждае от вашата помощ. Разбрах, че се занимавате с привидения, демони, и други странни аномалии. - Как се казвате господине- попитах, дъвчейки зле нарязан домат. - Борат - отвърна зловещо събеседникът. - Айде стига е да не сте от оня фи... - Мразя като ме бъркат с този Борат. Както и да е, мога да ви платя задоволителна сума ако проучите, оцените и елеминирате моя проблем. - Който се състои във... - Еми призраци. Знам, не е оригинално, нито пък е някаква шега. - Изключително се надявам да е така - казах аз замислено, досмилайки скромната ми закуска. Може ли да ми кажете адреса си? - Ха, де да ставаше така. Следвай инстинкта си и ще намериш моето жилище... -Отново пискливият звук огласи стаята със своето присъствие. - Да му ... майката! Все разваля хубавите моменти... последва жестоко боричкане и затваряне на телефонната линия... Известно време стоях така със слушалката до ухото, чудейки се как по-дяволите се забърках в това. Отърсих се от тези мисли, върнах слушалката на мястото си и се отпуснах замислено в коженото cи кресло с индийски мотиви. Запалих маркова пура и отново прехвърлих всичко през главата си. Призраци, човек по име Борат, несподелящ адреса си... Какво беше казал? А, да ,, следвай инстинкта си...'' Какво можеше да означава това? Е, едно беше сигурно- бях твърдо решен да разбера какво става. Следобед излезнах малко с поршето да се поразтъпча, тъй като реших да разтребя малко къщата, макар и неудачно- наложи се да викам багер да разчисти останките от дома ми, тъй като кухнята буквално експлодира от изтеклата газ, когато запалих запалката, за да направя втори дубъл на пържене на яйца. Къщата бе устроена така, че всичко в нея на практика се държеше на кухнята, която не бе много доволна от този факт и взе да поддава... Та карах си аз и нещо ме накара да свърна по една доста мрачна улица, където видях изоставена сграда, спадаща от категорията ,, ЕЛА И ВИЖ КАКВИ ТАЙНИ КРИЯ!'' (разбира се, обикновено проучването на този тип сгради завършваше с намирането на банда наркомани или престъпници, които хич, ама хич не бяха доволни от факта, че са ги открили. След това следваше процедурата ,,ликвидиране на свидетели...'' ). Аз разбира се влязох. Огледах се. Беше тъмно, но успях да напипам в бездънния си джоб нощното виждане, което винаги нося и което използвах в армията за откриване на талибани в тъмнината около нефтените кули... Отново се поздравих мислено за това какъв гений съм и продължих нататък. Ненадейно чух тропот от горния етаж( етажите бяха два, а дупката в пода до мен явно беше мазето) и веднага се насочих натам. Не щеш ли, нощното виждане се прецака от многото поет нефт, когато талибаните откриха мен. Разбира се имах и фенер. Поне той работеше, осъзнах с благодарност аз. Качих се. Осветих помещението със срамежливата светлина на фенерчето. Гледката беше меко казано странна- преобърнато легло, до него брутално намачкан метален обект, приличащ на будилник, разпилени по пода консерви( явно собственикът на жилището не си падаше толкова по готвенето, колкото мен) и капки кръв с явен намек да ги последвам в кухнята, където намерих и собственика...Той се оказа доста космато на вид чиче около 40-те с мазен потник и при последвалата по-близка инспекция - мъртъв. Локва кръв очертаваше доста непривлекателната му фигура. А на челото му също със кръв, вероятно на злополучното чиче бе написано ,,ЗАКЪСНЯ''... Отърсих се от вцепенението си. Все пак не за пръв път ми се случваше да видя умрял човек. Пребърках го набързо. В десния му джоб намерих личната му карта и се уверих в предположението си - това се оказа Борат. Беше умрял по доста странен начин - сякаш бе прогорян с нещо в гърдите. Озовах се в задънена улица. Претърсих помещението за улики, но такива нямаше. Единствените свидетели може би бяха разпилените консерви, но кой знае защо нямаха голямо желание да отговорят на въпросите ми. Тръгнах да се връщам обратно и когато излязох навън видях, че колата ми я няма - явно някой местен циганин си я харесал и отпрашил до магазина всичко по едно левче да направи далавера с нея. 20 километра не бяха бая път за пешеходец като мен. В крайна сметка, реших аз, за един ден изгубих недвижимото и движимото си имущество, по-лошо не можеше да стане освен ако се вярва на формулата 3в1. Затова реших да продължа надолу по улицата. Този квартал беше беден и над него тегнеше зловеща атмосфера. Навсякъде, където минех, все виждах едно и също - мизерия и първи признаци на коварна епидемия. Най-после като че взе да му се вижда краят - имаше хора. Замислих се над това какво правя и къде отивам и разбира се логичен отговор не получих. Все пак реших да продължа да следвам интуицията си, която никога не ме е подвеждала освен онзи случай с талибаните, описан по-горе. Видях голям парк с много пейки, на които бих могъл да си доспа. След като се скарах, а в последствие и пребих един пияница за място на фиксираната от мен пейка, заспах с блажена физиономия. Уви, идилията ми не трая дълго. Усетих как нещо се прокрадва зад мен. Начинът, по който го правеше показваше, че не е голям фен на дипломацията( един бивш американски пехотинец като мен ги разбира тези работи). Когато натрапникът се нахвърли върху мен, за да разсее неспокойната ми дрямка, аз го ритнах силно с крак в корема и му изкарах въздуха. Той се строполи на земята, хленчейки и молейки ме за милост. Подсмихнах му се презрително. Изправих се, за да подчертая авторитета си и го запитах властно: - Кой си ти и що търсиш в моите покои? - К'ви покой бе пич спиш на пейка - отвърна сподавено той, все още опитвайки се да възвърне въздуха в дробовете си. - Не ме карай да те ритам отново - мразех, когато ми навираха фактите в лицето толкова безцеремонно.- Пак ще те попитам - кой си и защо си се захванал именно с мен? - Ами реших, таквоз, да те обера. - Тъй като ме гледаш на богат ли ти приличам? - Ми тъмно е как ша вида - отново неоспорими факти. - Ти май не цениш много живота си, а? - казах привидно разгневено аз. Това явно подейства на клетника, защото се сви от страх и бе на мое разположение ( още един номер, взет назаем от безстрашните пехотинци). Попитах го: - Така и така ще умреш, кажи ми дали си чул някакви слухове около смъртта на човек по име Борат в изоставена сграда недалеч оттук? - Събеседникът беше доста шашнат от чутото, след което промълви едва чуто: - Ти да не си надрусан ,а?- Майната ти - казах набързо аз, отново ударих момчето в корема и то изпадна в безсъзнание. По лицето му се виждаше, че е болезнено. Положих го на пейката, която наскоро бе удостоена от моето присъствие и продължих своя неопределен маршрут по улиците на София... Бойко Борисов се бе облегнал на стола в кабинета си и се чудеше кого да прецака. Да-а, денят бе минал добре за него – трите успешни и нелегални, разбира се, сделки му бяха донесли около 5 хиляди лева доходи, което за един ден си е далавера, откъдето и да го погледнеш. Беше полунощ и вече заспиваше в креслото, когато чу някакъв странен звук от съседната стая. Бате Бойко, като истински защитник на българите, се зачуди дали да не избяга през прозореца, но събра достатъчно мъжество и кураж за да надникне и евентуално види източника на шума. Такъв нямаше и той си помисли дали това е страничен ефект от качественото уиски, което му бяха подарили от далаверите, когато усети нещо студено и едновременно парещо зад гърба му. Болката бе ужасна и той се строполи на пода, като лазеше на ръце и крака към изхода. Не му достигнаха два метра. Шумът се чу отново ( нещо като хриптене на старец пред умирачка и ръмжене едновременно) и отново изпита същата болка, но кой знае защо в слабините. Опита се да се обърне, за да види палача си, но бе скован като че ли от невидима сила и не можеше да помръдне. А болката се разпространяваше по цялото му тяло. Последната му мисъл преди да издъхне в агония бе присъщата за егоистичната природа на човека реплика ‘’Защо точно АЗ?’’ По време на тези събития аз все още се разхождах из града. Магазините бяха затворени, хора хич не се виждаха и тъкмо започнах да си мисля, че пак навлязох в онзи квартал, когато видях светлина да струи от прозорците на някаква сграда. Оказа се хотел. Чудесно, казах си аз и влязох. Чудите се защо не съм се обадил на някого по телефона. По законите на Мърфи свърши батерията малко след онзи разговор с покойния Борат и на секунди разстояние от кулинарното ми приключение, а и да работеше, нямах много близки. Е, може би талибаните, но те не ми се радваха особено. Освен това обичах приключенията и точно затова се бях записал в армията. Мебелировката на хотела бе достатъчно оскъдна, а и трябваше да споделям стаята си със не много общителните хлебарки, но наемът беше евтин. Легнах на нещо, което при по-близък оглед се оказа матрак и заспах бързо и безметежно. На сутринта намерих кафеварка и си направих кафе, наречено от българите ‘’негърска пот’’.След като се поосвежих, излязох навън само за да разбера, че наистина съм се върнал обратно в квартала. Поне можеше да се информирам за последните събития от любезната продавачка на будката отсреща, която ме засипа с думи, които не бях чувал даже от приятеля ми Джони(мир на праха му), когато си изгуби крака от противопехотна мина. Усмихнах се и я усмирих с нежен, физически допир под формата на плесница през лицето. След като спря да реве, платих за вестника и седнах на близкия казан да разгледам новините. А те не бяха особено впечатляващи, освен може би загадъчното убийство на г-н Бойко Борисов, убит, забелязах аз от снимката, по същия начин както Борат. Това вече го приех лично – само аз можех да всявам смут и загадъчност без да ме разберат, а ето че изскача достоен конкурент. Мислено му обявих война и отидох да потърся уединено място, за да пусна една вода. П.П. - мъдря продължение... |
|
| Автор: | isummon [ 06 Фев 2010 18:06 ] |
| Заглавие: | Re: Американският пехотинец а.к.а Ловецът на духове |
Не ми хареса особено но си хвърлил доста труд...абе харесва ми но и по хубави има иначе не е лошо. |
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|