Иди на:  
търсене   регистрация   чат   помощ   правила   влизане в сайта
Автор Съобщение

Заглавие: Един Магьостник в повече
Публикувано на: 18 Яну 2010 13:47


Градчето Паличук се намираше в пустошта до Голямото Блато . В града се намираха трапери които си занимаваха с избиване на животинки и гущероиди в Блотото , така живота минаваше в спокойна летаргия и апатия . Докато през един есеннен ден в градчето не се засели брадясало джудже - магьостник , спец по бяла , черна , синя и сива магия . Казваше се Ерелъс Ефенди , тъй като първите дни никой не го търсеше за услуга или цяр , той тръгна при владетеляна на града - дебел и мазен човек на име Осман Углу . Така дребосъка стана личен заклинател на княза . Минаха месеци в охолство и безгрижие , а Ерелъс вече ходеше изкъпан , с чисто нова роба и книга със заклинания която май бе донесена от Миростен . Но лоши дни настанаха за джуджека , в градчето се появиха алхимици , които веднага си дигнаха работилница и започнаха да мъдрят всякакви еликсири и отвари . Ерелъс обаче не искаше да се ядосва , мислеше си че това са само някакви въздухари , тръгна към замъка на княза . Там завари отново слабоватите и жилести алхимици ,които се мазнеха на Осман , а той се бе усмихтнал гордо . Мага не си направи труда даже да го поздрави , а веднага си тръгна възмутено , даже без малко да се спъне в робата си . Вървеше по главната улица и видя стражите които препускаха към северния край на града . Ерълъс влетя в някаква ковачница , там нямаше никой докато един прегърбен гоблин не изкочи сякаш от нището .
- Ей натрапник какво дириш тука? Извика гоблина с писклив глас , след това почеса козята си брадичка и присви очи .
- Спокойно , крия се тук имали заден изход гоблине .
- А ти си оня магьостник . Лошо си загазил брад ми , лоша работа .
- Що бе ? Ерелъс губеше търпение и като че ли нещо се задаваше , и то доста гадно .
- Ами до чух разговор между двама стражари . Някой разболял кралицата , която била на легло и алхимиците я лекуват сега . А в тая дупка има само един маг и по всичко личи че това си ти .
- Голям философ си , питам имали заден изход твоя коптор - Джуджето се вгледа в широката усмивка на ковача , през която се виждаха начупени - жълти и черни зъби . Ерълъс му метна кесия с монети , който гоблина ги улови машинално .
- Последвай ме друже , винаги съм готов да помогна на затруднен събрат - той се разсмя тихо , но тримфуриащо . Магьостника си припомняше вече дузина заклинания с които да умъртви по най- бавен и болезнен начин гадината .
Ковача , който се представи за Бъшкън отвори вратичка на пода в която със сигурност имаше някой капан . Двамата се спустнаха в подземен коридор , който бе доста стар , гоблина запали една факла и поведе заклиннателя .
- Преди да дойде в този забутан град , бях крадец , джебчия и даже убиец . Подвизавах се в Миростен , но там обърках работите и избягах . Чувах че тук е имало гоблинско селище от преди Човешката война . И така намерих тези тунели ,които водят до всяка точка на града а и извън него .
- Много интерестно , значи може да стигнем до мойта къща .
- Да , но ти показвам през кой тунел да стигннеш а ето ти лопата . Не искам да ме заловят стражарите .
Джуджето отново изруга , но продължи . Вървяха още малко и гоблина го остави , лопатата му бе нужна да изкопае вход за навънка - само че Ерълъс не бе много на ти с копането , за това бе станал заклинател . И така стигна до мястото и започна да копа , копа около час и най - накрая видя светлина но чу и гласове със сигурност на стражите . Взе няколко сандъка и излезе през изкопаната дупка . Огледа се наоколо и видя някъв слаботелесен алхимик , който разпъваше алхимични уреди , появи се още един глистак . Ситуацията бе патова , но нещо започна да съска - синкава енергия се образува около ръцете на джуджето . Мага изпрати нажежената енергия срещу първия натрапник , тя избухтна и разби тялото му в стената , усмивка блестна на лицето на Ерълъс който бе хванал с друго заклинания втория . Вдигна го и запрати през вратата , тя не устоя на силата и подаде . Алхимика плюеше кръв , а лицето му бе синкаво с изпъкнали вени .
- В името на Осман Углу стой Ерлъс Ефенди - Мечове и арбалети бяха насочени към джуджето което още трепереше от ярост . От расов кон с бяла грива скочи Кусчун Паша , командир на стражата и личната гвардия на Углу . Грамаден човек с изпъкнала адамова ябълка и очи черни като на горянин , някой казваха че бил рожба на вещица и човек - мечка .
След това магьостника бе овързан с вериги и отнесен при княза , който бе ту гневен , ту отчаян . Погледна му като копие се заби в дребосъка , който се сви като ларва на клюна на птица .
- Дадох ти всичко , приютих те а ти в замяна посегна на най - скъпото за мен . Безсрамник , кой ти плати за тая мерзост ?
- Моля ви О'велики искам само едно нещо - освободете ме и аз ще излекувам жена ви .
- Нахалник , алхимиците ще я излекуват .
- Извенете милорд , но дребосъка може да е прав след като се появиха тези еликсираджий вашата жена се разболя , а и обвиниха мага . Може би ... Ерълъс се инендада , командира на стражите го защитаваше .
- Добре махнете му веригите , но ако направи някоя глупост лично вие Кусчун Паша ще го убиете .
- С удоволствие , господарю - сега мага разбра че играе много опастна игра , но знаеше че може да успее .
Заведоха го в покойте на кнегинята , около леглото й имаше много цветя с прекрастни краски . Лицето й беше бледо , на места зеленикаво сякаш изсъхваше като умиращо цвете .
- Кой донесе цветята ?
- Алхимиците , мислеха че ще забавят процеса но като че ли не помагат .
- Така си знаех , бихте ли докарали един кон милорд .
- Гнидо вървиш по много тънак лед - кинжал с извит край бе опрян в лицето на джуджето . Командира бе показал истинския си облик .
- Просто искам да покажа нещо...
Те го заведоха до един доста здрав черен жребец , Ерълъс бе взел едно от цветята и ги поднесе до ноздрите на коня . Животното изцвили , за момент нищо не се случи . Но след това , коня подкоси крака и се свлече , нямаше сили да се изправи .
- Виждате ли милорд , цвятата действат като инхибитор на отровата - за бързат действието й . Мога да излекувам жена ви , но трябва да се отправя към Блатото.
- Ненавиждах тези слабоваци , ще организирам наказателна акция с ваше позволение господарю .
- Върви Кусчун Паша , нека старите богове бъдат с тебе . Искам да изпратиш телата им в Пепелището на Мека , а ти магьостнико ще бъдеш засипан със злато ако излекуваш жена ми .
- А доведете и предводителя на алхимиците , само той знае всичките състасвки на отровата , и по възможност да може да говори .
Ноща на Паличук бе изпълнена с огън и писъци на отчаяние , алхимиците горяха в пламъците на свойта среболюбивост и арагатност . Кръвта им се плискаше и съскаше в пожарището . Мрачна отплата на един магьостник , който гледаше към Блатото - забравено място на зверове и отчаяние .

СЛЕДВА продължение.....


Профил

Аватар
Регистриран на:
22 Дек 2009 15:31
Мнения: 1018
Заглавие: Re: Един Магьостник в повече
Публикувано на: 18 Яну 2010 19:58


Да ти еба грозните и тъпи запетайки. И не само.

___________________________________
секс едва ли - just cavalli


агентите са педали
напускам форума


Профил

Заглавие: Re: Един Магьостник в повече
Публикувано на: 18 Яну 2010 20:23


Ама разказа е хубав ?


Профил

Заглавие: Re: Един Магьостник в повече
Публикувано на: 20 Яну 2010 12:53


ВТОРА ЧАСТ//

Хапус гледаше към Блатото , бе застанал до ръба на стената и наблюдаваше през мъглата дали се задават пътници . Той бе единствен на смяна , стража търкаше рошавата с брада и дъвчеше малко тютюн . Това бе удоволствие , което можеше да си позволи , командира го нямаше от вече една седмица . Хапус подозираше че в двореца се мъдреше нещо , някой бе пустнал слух че кралицата е болна. А след това избухтна и пожара , който изгори работилницата на алхимиците , а сами те изчезнаха от лицето на земята само за една нощ . Стража се изплю , когато видя две фигури пред портата , едната бе много ниска - приличаше на джудже а другата бе стройна като на войн . Хапус му бе омръзнало да сърцева пейзажа и се спустна долу през дълга стълба направена от върба . Портите се отвориха и пътниците влязоха , тогава се чу тракането на верига от медни пръстени и стоманена хълка . Хапус тръгна към война , който отметна качулката си , човека се спря изомен и видя белите коси и орловия поглед на Вещер . Само това трябваше , бело вълците бяха носители на беди , омразни биячи на гадини , мразени повече от инквизиторите и магьостниците взети заедно . Между двамата имаше неловко мълчание , стража нямаше да се поколебае да прати белокосия в тъмницата , но всеки знаеше че тези типове бяха опастни като чума .
- По каква причина идвате в Паличук , господине ? Това бе излязло с жлъч от устата на Хапус , който още не бе махтнал ръката си от дръжката на кривата сабя .
- Дойдох по поръка на вашия владетел Осман Углу, това може да ви увери в истинноста на мойте думи . Папирус с печата на княза бе тикнат в очите на стражаря , който махтна с ръка . Погледа му обаче падна върху дребосъка , който бе наистина джудже , мръстно и сякаш доста бито по пътя . Стража се махтна от пътя им и ги изгледа , не му харесваше - нещо се таеше в града , но какво ? Върна се към задълженията си , но знаеше че скоро гробокопача ще има доста работа ....


Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
 
Иди на:  
© 2025 PC Mania | Реклама | Контакти Хостинг от Actiefhost