Заглавие: Магия ли бе ? Публикувано на: 07 Дек 2009 08:51
Вещер съм. В рода ми е, предава се от векове. Древно изкуство, кръвно изкуство, не всички деца го взимат, ала поколение не пропуска. Не че се гордея - рядко се използва магия. Рядко резултата от нея е изцяло добър, тъй както рядко има пълно щастие - нормално е, свиква се и не тъгуваш.
Докато бях дете, баба ми ме научи на основните неща - как да навлизам в различните състояния на духа, как да вричам, как да кълна, кое да търся, кои знаци на природата да следя. И ми каза, че от тук нататък всичко зависи от мен - няма писана магия, има създадена такава, с вяра и воля, с въображение и познание.
Дълги години не се и опитах да я използвам - та за какво ми е магия ? Живота бе хубав, здрав бях, и красив, и печелех, и обичах. А и никога, никога, наистина не повярвах. Докато не срещнах нея. Русалки няма, ни феи, самодивите са пиянски съновидения - ала тя бе и русалка, и фея, и дива, и ангел - толкова бе красива, толкова бе нежна. И слънцето грееше по-ярко покрай нея, и птиците пееха по-красиво, и розите ухаеха по-омайно. Видях я и я пожелах. Не бе трудно. Боли ме да го кажа, ала и тя не бе трудна, та скоро бяхме заедно. Ден след ден, нощ след нощ, все по-страстни, все по-упиващи, все по-горещи. Обикнах я. Ала не можах да и повярвам. И по други се заглеждаше, и с други излизаше, и други имаше в сърцето и, там където трябваше да бъда само аз. Молих я, увещавах, плачех и крещях - ала такава бе, дива, свободна, ничия. Такава я и харесвах, не можех да си я представя друга. Та направих го, омагьосах я, затворих сърцето и за други освен мен. С тридесет билки и лунен лъч заключен, с кичур коса в копринен покров покрит, в руйно вино любовните и сокове влях, в кръв се клех, под слънцето в гроб го закопах. И подейства, обикна ме. Тя моя е сега, години вече, за друг очи няма, ни сърце - сбъдната мечта е, моя в радост и тъга, и с деца ме роди, и старините ми топли. Ала така и не посмях възела да развържа, така и не събрах сили магията да разваля, така и не можах истината да потърся, безсилен пред страха и клекнал пред въпроса - магия ли е ? Или ме обича ?
___________________________________ Трол на свободна практика
|