Aaaa, добро беше
| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Момичето https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=60529 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | Damnation [ 05 Дек 2009 11:06 ] |
| Заглавие: | Момичето |
Нощта бе влажна и задушна, увиваща тъмните улици на София в лепкавата си прегръдка. Часът бе малко след полунощ и повечето хора в крайния квартал отдавна спяха, приютени в комфортната сигурна обвивка на домовете си. Пешо "Ментата" , както го наричаха, обаче не бе в домът си. Поради ред причини, най-главната от които бе че нямаше дом. Не и след като старците му го бяха извърлили на улицата преди няколко години. Обикновенно намираше къде да се приюти, но не и тази нощ. Напоследък не вървеше, нямаше пари. Макар Пешо не вярваше в кризата, тя вярваше в него, и в резултат не си бе взимал дозата от повече от денонощие. Нямаше ги драматичните ефекти, не му се гадеше, не трепереше и не плачеше за майка си. Искаше просто да вкара в кръвта си така нужното блаженство, нищо повече. Седеше на една от пейките пред нечий вход, пушеше и псуваше съдбата. Тогава я видя. Малка беше, едва ли имаше и двадесет, слабичка като вейка и с тъмна коса вързана на плитка. Лицето и , осветено от нощните лампи та се виждаше, бе симпатично и интелигентно, увенчано с чипо носле. Макар и не точно красива, бе интересна и привличаща внимание. Изглеждаше щастлива, изпълнена с енергия и напълно беззащитна. Слушаше музика на телефон или mp3 плейър и сякаш нехаеше за нищо. Осен това на нежното и вратле имаше златно колие, а на китката - елегантна златна гривна. В дамската и чантичка със сигурност имаше и телефон. Трябваше да има. Пешо я изгледа безучастно как отминава надолу по улицата. Там където лампите една по една оредяваха. Проблесна му. Макар и да не обичаше да краде, когато се налагаше нямаше кой знае какви скрупули. Пък и нямаше да и направи нищо чак толкова, само щеше да я сплаши - та тя бе толкова беззащитна, почти дете. Скочи и тръгна след нея, криейки се в сенките на блока и следейки накъде ще поеме. За щастие, тя пое по пътечката водеща към близкото училище - Пешо знаеше, че зад училищната сграда има мостче минаващо малка горичка и водещо към старата част на квартала. Знаеше и, че там има отрязък от около петстотин метра които бяха напълно неосветени. Бинго ! Догони я по средата на мостчето - както се надяваше не го бе чула. Стисна я за рамото и я завъртя, а с свободната си ръка грубо изтръгна слушалките. - Стой тихо, че ще стане лошо - изръмжа и. Явно се бе уплашила, гледаше го с уголемени от страх очи и отворена уста. - Просто ми дай бижутата и чантата си, и ще се махна. А ти ще се прибереш жива и здрава. - Махни се ! - успя да проговори момичето - Махни се от мен ! - Да, хайде дай ми каквото искам и се махам - той се опита да издърпа чантата и, ала момичето я бе стиснало. - Не ме карай да те удрям ! - Махни се от мен ! - отново каза момичето, този път малко по-силно. Изнервен Пешо дръпна по-силно и успя да вземе чантата. За част от секундата се зачуди дали да не бяга, ала си спомни колието - щеше да му вземе поне стотачка. - Дай сега и герданчето маце, виж колко е лесно. - Не ! - почти извика. Зашлеви я през лицето, удари я два пъти и в стомаха, след което дръпна колието, късайки го. Изгледа я, свита, с кървяща разцепена устна, подпряла се на перилото на моста. - Казах ти - процеди - Не исках да те удрям. Махай се ! Обърна и гръб и побягна. Или поне се опита - краката му сякаш тежаха тонове и не можеше да ги повдигне от земята. - Чакай малко - проговори момичето зад гърба му. Всякакъв страх беше изчезнал от гласа и. - За къде бързаш ? Обърна се и я изгледа. Момичето се бе надигнало и го гледаше с налудничава усмивка. Изплези се и с бавно, сладострастно движение обра кръвта от устните си. Направи крачка към него. - Казах ти да се махнеш от мен - гледаше го в очите и продължаваше да се усмихва - Казах ти го даже три пъти Още една крачка към него... - Помолих те. Ти си помисли че ме е страх. Ала аз исках да устоя, да остана чиста. И още една крачка... - Знам какво е да си пристрастен. И аз бях - тя спря драматично - и аз друсах хероин, когато бях жива. Пешо се опита да изкрещи, ала устните му сякаш бяха залепени. - Сега все още имам нужда... набавям си го чрез кръвта на такива като теб... Последна крачка... Момичето го достигна, прегърна го и допря устни до гърлото му. Усети как два остри зъба се забиват, съвсем леко в кожата. Усети и струята топла урина потекла надолу по крака му. - Ах, та ти си бил само едно беззащитно момченце ! Не се бой, няма да боли ! На мен ми беше приятно ! Захапа го. И смука дълго. А Пешо, си спомни думите на баща му, когато го бе прогонил тогава Пешо още бе тийн, още не бе пристрастен, но вече бе пробвал няколко пъти. - Мислиш си че си силен ? Че си мъж ? Че си страшен ? Жалък си ти, достоен за съжаление. Ти си беззащитния, а не съучениците си, които тормозиш ! Махай се от тука и не се връщай докато не престанеш с тези неща,,,, Умря тихо, на тъмния мост. Момичето оправи дрехите си, прибра скъсаното колие в дамската чантичка, и отново пуснала музика в слушалките си, пое в мрака |
|
| Автор: | pcultimate [ 06 Дек 2009 10:49 ] |
| Заглавие: | Re: Момичето |
СПРЕТЕ С Ш*БАНИТЕ ВАМПИРИ! |
|
| Автор: | Warbringer [ 06 Дек 2009 17:57 ] |
| Заглавие: | Re: Момичето |
pcultimate написа: СПРЕТЕ С Ш*БАНИТЕ ВАМПИРИ! СПРЕТЕ С ТЪПОТИЯТА !!! АКО НЯМАТЕ КАКВО ДА КАЗВАТЕ, ПО-ДОБРЕ СИ МЪЛЧЕТЕ !!! @Damnation Добро е;) |
|
| Автор: | Liberty [ 06 Дек 2009 18:21 ] |
| Заглавие: | Re: Момичето |
Aaaa, добро беше
|
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|