Реших да пиша една книжка и викам да публикувам 1 глава да чуя вашето мнение.Извинявам се предварително за грешките:

Глава 1: Началото:
Беше късно вечерта.Годината бе 2051.Сезона бе зима, а датата 17 декември.Имено тази дата бе началото на изумителната история на Нейтън.
Из тъмната уличка на малко градче на име Миртаун седеше мъж,облечен в черно и видиму чакайки нещо. Нямаше и десет минути и от пустата улица на няколко метра от него се зададе кола.Колата спря до него и прозореца на задната врата бавно се отвори. Показа се лицето на видимо едър мъж на средна възраст с очила и пура в уста.
- Успя ли да го хванеш ? - каза мъжът в колата.
- Не шефе, мислех че е сам , но се оказа,че не е така, но успях да.....
-Млъкни! - каза едрият мъж в колата. -Казах ти да не се проваляш !. Къде е той сега ?
-Вероятно е в болница, доста рани му направих преди да го спаси екипа му. - прошепна с тънък и уплашен глас мъжът в черно.
-Преследваме го цяла вечност, омръзна ми вече, време е да се сбогуваме с теб и да намерим някой, който може да си свърши работата !
-Не шефе моля Ви дайите ми още един шанс. - изстена мъжът в черно.
Чу се изтрел от колата и секунди след това провалилият се служител бе мъртав на земята, а колата изчезна в тъмнината...

Нейтън наистина беше в болница.
-ООООООХХХХХХ - чу се силен писък от туко що събудилия се Нейтън.Усещаше невероятна болка в дясната ръка и левия крак. Но не това толкова го притесняваше, колкото кошмара, който беше сънувал.В съня си чустваше, че не е човек а въздух в тъмнината, през който минаваше лъч зелена светлина и го пронизваше болезнено. Скоро след като се събуди осъзна, че е човек и че това беше само сън. Нямаше и минута след като Нейтън извика и се появи сестрата.
- Ооо нашият пострадал се завърна.- каза тя шегувито.
- С тия болки по добре да не беше. - отвърна Нейтън с нотка цинизъм.
- Не говорете така господине,важното е че оцеляхте след такава катастрофа.
Нейтън за първи път се замисли, защо найстина е тук. Опита се да си спомни какво е станало, но единственото, което помнеше е името си и нищо повече. Вместо да се паникьоса, той послуша вътрешния си глас и си замълча и не каза нищо на сестрата.
- А да, катастрофата. Явно съм късметлия. - прошепна Нейтън, защото още нямаше сили да говори.
Сестрата се усмихна загадъчно и каза:
- Ако Ви трябвам натиснете червеният бутон до Вас и ще дойда. За сега отивам да видя другите пациенти.
Нейтън нищо не каза, а обърна глава на една страна и заспа. Докато спеше отново санува съня, в който се чувстваше като въздух и през него минаваше лъч зелена светлина, но този път не го болеше, а му беше приятно.

-Скъпииии, скъпиии, време е да се събудиш.
Нейтън отвори едното око и видя изумителна красавица. Зачуди се коя е тя и понеже знаеше,че си е изгубил част от паметта я попита.
- Аз съм твоята съпруга Кити. Сестрата ми каза, че може да не помниш някой неща заради катастрофата.
Кити беше висока , с червена коса,големи кафеви очи, жълтеникава кожа ,среден на големина нос и нормални устни.
- Брей каква хубава жена имам, а не помня - усмихна се Нейтън.
-Не се притеснявай, до няколко седмици спомените ти ще се върнат миличък. - каза Кити също с усмивка на лице. - Сега е време да се прибираме вкъщи. Фрейктолона ни чака навън.
Фрейктолон беше специална машина, наподобяваща автомобил, само че можеше да се лети с нея. Измислена беше през 2045 година и постепенно набираше популярност, заради това че се задвижваше със слънчева енергия.Нейтън се сети, че много искаше да управлява тази машина, но се беше провалил 2 пъти на курсовете, за което още съжеляваше.
Докато се усети съпругър на Кити вече беше в своят дом и лежеше на леглото си.
Той и Кити нямаха деца, въпреки че и двамата бяха на 27 години. Живееха в малка къщичка на края на Миртаун, наследство на Нейтън от починалите му майка и баща. Не разполагаха с нищо друго, но и така в спомените на Нейтън бяха щастливи. Но уви Нейтън не се чустваше някак си на място, като че ли имаше нещо повече. Въпреки че след няколко часа вече си бе възвърнал паметта, всичко това някак си бе чуждо от него, но той отдаде това чуство на катастрофата и не обърна внимание... а трябваше.... (край на глава 1 )

Everyday normal crew викаш...

Мне не става брато.Като цяло главата е интересна,макар и да има някои недомислици като червения бутон,но правописа ти е У-Ж-А-С-Е-Н.Имаш и пунктуационни грешки тук-там,повторения(видиму,видимо-ебаси,кое от двете?!).И освен това каква е тая катастрофа?!Нали оня в началото му направил рани,глупости...все тая!Ако се постараеш да си пооправиш правописа малко,може и да излезе нещо от това наистина годно за четене!

Защо всички пишете някакви далечни години, не разбрахте ли, че 2012 е game over.

Приятелю ,погледни си правописа.Идеята ми се струва леко предъвкана ,но по-нататък може и да го развиеш оригинално.

Като оставим настрана наистина лошия правопис, за който вече се спомена, ще посоча, че описателната ти част куца яко. Така написан разказът прилича повече на разказване на познат за някакво събитие - бърза последователност от събития/действия, без да се обръща почти никакво внимание на подробностите, каквито най-често са описанията.
Обикновено, според мен, това е резултат от желанието на автора да "премине по-бързо" към по-интересните нему части на разказа, тези които са го вдъхновили да пише. А досадните уводни глави и части биват претупвани. Това е много лоша практика, защото първо отблъскват читателя още в началото на разказа и второ защото създава у автора нагласата да пише по този начин.
Обмисли си по-добре идеята преди да седнеш да пишеш. Обмисли детайлите, добави нови, направи света и случките си по-пълни и по-интересни! И, за Бога, хора, четете какво сте написали преди да го пуснете! Не говоря само за оправяне на грешки (ако ви куца правописа и при редакция няма да го направите отличен), а за това, че някои творения крещят "ТЪПООО!!!" сами по себе си. Както до не малка степен и това.
Кажи ми честно, при положение, че и цяла книга ще пишеш, чел ли си си поне веднъж отрочето? И ако си - хареса ли ти?

Успех нататък, ако решиш да пишеш!

Мммм не става просто не става съжалявам ти не продължаваш в Пиш Айдъл 1

Тоя кога ще получи бан най-накрая?

Аз мисля, че ако поработиш още доста, може да се научиш да пишеш. Казвам "научиш", защото според мен писането не е само дарба. От първи поглед - това прилича повече на сценарий за филм, отколкото на текст от роман. Никъде не видях емоционалното състояние на героя, неговите мисли, тревоги в разгърнат вариант - защо си е помислил това; как това, което му се случва, му се връзва с моменти от миналото. Тексът е някак телеграфен, като съобщение. Не увлича. Но не искам да смазвам твоя устрем. Почети малко повече книги - виж как се пише и потърси помощта на професионалисти. А с тези правописни грешки никой издател дори няма да ти прочете втората страница от книгата колкото и блестяща да се получи. Успех.

Е, недейте така всичките Много добре знам какво е да напишеш нещо и всички да ти го наругаят
А иначе относно това, което си написал- браво. Не е зле.
Моето скромно мнение е, че представените технологии, действия и персонажи са леко...банални. Не търси вдъхновение във евтините американски филми. Туй то. Като гледам какво боклуци са продавали по 6-7 милиона копия бих могъл дори да кажа, че написаното от теб,стига да бъде довършено, издадено и преведено би могло да продаде сравнително добри за тукашния стандарт бройки
Не се отказвай!

Колко се променят хората за 7 години... Сетих се за това чудо, което беше първият ми опит да напиша нещо. Пълна трагедия. Все още помня идеята и от тогава имам над 100 прочетени книги и дори своя зад гърба си, та се замислям дали да не напиша още една. Иначе се радвам на сипалите ми. И аз да бях и аз щях да си сипя.