Моля ви,не взимайте написаното насериозно.То не е с такава цел
.Глава първа
По дяволите,къде се намирам.Тъмно е и е студено.Да се таковам в тъпата глава,пак съм припаднал в кенефа.
Честно да ви кажа,тези все по-чести купони у Пешо ми се отразяват все по-зле.Не че имам нещо против огромното количество безплатна евтина ракия(все пак сме пием почти всеки ден,няма да пиеме нещо скъпо,я!) и женска плът,но усещам,че почва да ми се отразява на здравето.Преди след три големи още имах сили да се занимавам с женските,но вече това ме затруднява.Да го еба в евтиния буламач,дето дядото на Пешо-Пешо Старши(или Пешо Синиър-нали сме европейци все пак)-го вари в остатъците от старата им пералня.Убеден съм,че ракията имаше лек вкус на прах за пране.Усещам,че ще се ходи на токсиколог.Аз ще го науча тоя Пешо,кретена му с кретен.И като за капак на всичките ми останали проблеми,съм в сесия.Да,сигурно ще си кажете-какво толкова,всички сме били студенти,всички сме били в сесии,тоя кво се е размрънкал тука.Бе,я пробвайте да комбинирате изпити по висша математика с убийствено болезненият махмурлук от Пешовата ракия(за кратко ще и викам Пешовица) и съмненията дали яката мадама Стела,с която сте прекарал страхотно изминалата нощ , всъщност не е умело гримираният и преоблечен квартален педераст Стоянчо.Това ме навежда на мисълта,че трябва да си закупя оръжие.Даже познавам един тип,дето ще ме уреди почти без пари-пичът,по някаква изключително странна причина обожава пешовицата-хахаха,тъпо копеле такова-и за една бутилка съм убеден,че дори ще ме уреди безплатно.Търговци на оръжия,какво да ги правиш.Охоооо,някой ми пише в скайпа.Я да видим:
[09.20.00] Стела каза:хай.
[09.20.05] Стела каза:кво правиш муцка *гуш*
[09.20.10] Стела каза:снощи беше страхотен!
[09.21.03] Стела каза:чакам те пред мола.много цунки у гушки *гуш*.
Човече,много ги мразя такива лигави,но поне се радвам,че не е бил Стоянчо(тук е моментът да си запиша,че все пак трябва да видя сметката на това копеле).Е,очевидно висшата математика ще почака.
[09.23.56] Хари каза:окей,там съм
.Да не забравя да купя силен дезодорант-все пак трудно се пътува в градския транспорт в ранната петъчна утрин.Питате се защо ли?Ми че днеска е втората Коледа за пенсионерите ве-пазарният ден!Същност,като се замисля е третата-втората е „Дързост и красота”.Както и да е,никога не ме е бивало в лиричните отклонения.Стела,here i come!
Глава 2
Както всички знаете,предполагам,панелните блокове не са сгради,а едни огромни препятствия към нормалното съществуване.В тях никога не е изключено асансьорът да не работи,защото бабата от петия етаж,която забележете,е ИНВАЛИД без един крак,е забравила да плати.Тъпи пенсии,но в живота винаги има някой,който ти пречи.Обаче днес,за мое голямо учудване,асансьорът работеше!(Явно изпитата пешовица притежава някаква тайнствена сила,която не съм опознал все още).И така,излязох аз от блока и се запътих към мола.Обстановката на улицата беше типична за ранната пролет-птичките пееха,слънцето грееше,а Стоянчо влизаше с малко момченце в къщата си-да,нищо притеснително дотук.В тролея обаче се случи второто чудо за деня,след работещия асансьор-беше празен!Е,и по-странни неща са ми се случвали.Това не е важно в момента.Истински важното е,за какво съм и нужен на Стела?В интерес на истината,нямам спомен как изглежда тя,нито откъде я познавам.Е,последният купон беше организиран от Пешо,а като изключим неговият странен фетиш към силно окосмени и дебели жени(или както ги нарича той,”моите пухкави сладкишчета-аз бих ги нарекъл космати бременни хипопотами),общо взето познава готини мадами,така че тази мистериозна Стела би следвало да е такава.Пък и без това,не очаквам някаква сериозна връзка от нея.Няколко срещи,може би,няколко приятни(дано!) вечери и нищо повече.За моят дълъг 24 годишен живот досега не съм успял да намеря Жената(главното Ж е нарочно сложено,кретени такива
).Момичетата идваха и си отиваха,някой по-добри,други по-лоши.А аз винаги си оставах с едно и също положение-сам в леглото,с махмурлук и чудещ се какво да правя със постепенно скапващия ми се живот.Но честно казано,не се и оплаквам-все пак е по-добре така,от колкото да си мислиш,че си намерил подходящата,а същност да си бил направил грешка.Оф,мразя монолозите,пък и спирката ми наближава,така че спирам дотук.Ааа,чист въздух.Нищо,че тролеят беше празен,очевадно миризмата вътре е постоянна константа-дори когато тролеят бъде предаден за скрап,тя отново ще съществува.Я виж ти,павилионче за дюнери-предполагам,че един няма да ми се отрази зле.Все пак,мъжът винаги действа по-добре на пълен стомах.
–Един дюнер,ако обичате-казах аз с най-учтивия тон,с който мога.
–Ооо сладурче-отговори ми продавачът,типичен арабин,на около тридесет години-за тебе ще направя не един,а два,много си готин!
-Ако още един път ми кажеш сладурче,ще откъсна шиша,на който печеш скапаното месо,и ще ти ги завра там,където баща ти е трябвало да го завира по-често!-отговорих му аз съвсем любезно.
Останалото не е важно,но поне похапнах дюнер.С пълен стомах и с добри намерения се запътих към срещата със Стела,до която оставаха някакви мижави триста метра.Когато вече виждах стъклената фасада на мола,който иначе е популярно място за среща на градските ГЪЗари,усетих,че телефона ми звъни.Вдигнах го и чух странене мъжки глас:
-Не отивай на срещата!Предупреден си!
След това ми затвори.WTF?!Е,никога не ме е било страх от мистериозни гласове по телефона,няма тепърва да почна да се страхувам.Пък и какво толкова може да се случи?Уверено продължих към входа на мола,където би следвало да ме чака непознатата дама.Да,тя определено беше там.Още от далече почна да ми махна с ръце като някой хеликоптер,всякаш си мислеше,че не я виждам.Мдам,мацето определено не беше за изхвърляне.Стела беше висока,добре оформена,с дълга черна коса и огромни зелени очи.А,да,имаше и огромни цици,но сякаш вие сте очаквали нещо друго ?.
–Здравей Хари,защо гледаш така учудено?-попита тя
–Спокойно бейби,не очаквах това-отвърнах и аз.
–А какво очакваше?-на свой ред запита тя.
–Оооо,повярвай,не искаш да знаеш.Както и да е,да влизаме вътре?-предложих аз
-Да,нека влезем-каза тя и заклати прекрасно оформеното си дупе пред мене.
Леле,тя опредлено знае какво прави.Явно тайнственият глас е объркал телефонния номер.Днеска определено щеше да бъде един изключително приятен ден.
.А иначе продължение ще има,но не мога да обещая кога-както казваха едни хора,when it`s done 
