И на мен ми се прищя да напиша нещо след прочетените творби във форума. Затова реших да споделя и моето виждане за нещата. Ето какво имам впредвид:

Тъмно като в рог.Изведнъж от някъде се чува слаб меко казано дразнещ звук който принадлежи на будилника отсреща.Часът е 6:15.Отстрани се чува някакво мърморене,последвано от мощен чук във въпросния будилник. Будилникът по закона на физиката и грубата сила престава да звъни...
На 20 км оттам аз като интелигентен раннобуден човек си правих закуска, състояща се от зле препечени яйца на очи, странна течност,която при доста оптимистични обстоятелства минаваше за сок и много,ама много домати.Тъкмо отправях най-сърдечни благодарности на човекът, който е създал тигана, понастоящем намиращ се в хоризонтално положение върху левия ми крак барабар със злополучните яйца и горещото олио,когато телефонът ми звънна.Аз,продължавайки със моите благословии и търкайки си чехъла от олио успях своевременно да измъкна въпросното парче пластмаса и сплави от джоба и произнесох едно сдържано ,,Ало''.
На линията отсреща се чу гореописания звук на злополучния будилник, странни звуци,примесени със сочни псувни и довършващ издрънчаващ удар,след което източникът на шума замря така, както се беше появил. Въпросното ,,Ало'' прозвуча и в моята слушалка.
- Кой се обажда- попитах аз.
- Човек, който се нуждае от вашата помощ. Разбрах, че се занимавате с привидения, демони, и други странни аномалии.
- Как се казвате господине- попитах, дъвчейки зле нарязан домат.
- Борат- отвърна зловещо събеседникът.
- Айде стига е да не сте от оня фи...
- Мразя като ме бъркат с този Борат. Както и да е мога да ви платя задоволителна сума ако проучите, оцените и елеминирате моя проблем.
- Който се състои във...
- Еми призраци. Знам, не е оригинално нито пък е някаква шега.
- Изключително се надявам да е така- казах аз замислено, досмилайки скромната ми закуска. Може ли да ми кажете адреса си?
- Ха, де да ставаше така. Следвай инстинкта си и ще намериш моето жилище... -Отново пискливият звук огласи стаята със своето присъствие. - Да му ... майката! Все разваля хубавите моменти... последва жестоко боричкане и затваряне на телефонната линия...

Известно време стоях така със слушалката до ухото, чудейки се как по-дяволите се забърках в това. Отърсих се от тези мисли, върнах слушалката на мястото си и се отпуснах замислено в коженото cи кресло със индийски мотиви.Запалих маркова пура и отново прехвърлих всичко през главата си. Призраци, човек по име Борат, несподелящ адреса си... Какво беше казал? А,да ,, следвай инстинкта си...'' Какво можеше да означава това? Е,едно беше сигурно- бях твърдо решен да разбера какво става.
Следобяд излезнах малко с поршето, тъй като реших да разтребя малко къщата макар и злополучно- наложи се да викам багер да разчисти останките от дома ми, тъй като кухнята буквално експлодира от изтеклата газ когато запалих запалката, за да направя втори дубъл на пържене на яйца. Къщата бе устроена така, че всичко в нея на практика се държеше на кухнята, която не бе много доволна от този факт и взе да поддава...
Та карах си аз по една доста мрачна улица и видях една изоставена сграда, която спадаше от категорията ,, ЕЛА И ВИЖ КАКВИ ТАЙНИ КРИЯ!'' (разбира се, обикновенно проучването на този тип сгради завършваше с намирането на банда наркомани или престъпници, които хич, ама хич не бяха доволни от факта че са ги открили.След това следваше процедурата ,,ликвидиране на свидетели...'' ). Аз, разбира се влязох. Огледах се. Беше тъмно, но случайно в бездънния си джоб намерих нощно виждане, което използвах в армията за откриване на талибани в тъмнината около нефтените кули... Отново се поздравих мислено за това какъв гений съм и продължих нататък.Ненадейно чух тропот от горния етаж( етажите бяха два,а дупката в пода до мен явно беше мазето) и веднага се насочих натам. Не щеш ли nightvision-ът се прецака от многото поет нефт когато талибаните откриха мен. Разбира се имах и фенер. Поне той работеше, осъзнах с благодарност аз. Качих се.Осветих помещението със срамежливата светлина на фенерчето. Гледката беше меко казано странна- преобърнато легло, до него брутално намачкан метален обект, приличащ на будилник, разпилени по пода консерви( явно собственикът на жилището не си падаше толкова по готвенето,колкото мене) и капки кръв с явен намек да ги последвам в кухнята, където намерих и собственика...Той се оказа доста космато на вид чиче около 40-те с мазен потник и при последвалата по-близка инспекция- мъртъв.Локва кръв очертаваше доста непривлекателната му фигура.А на челото му също със кръв,вероятно на злополучното чиче бе написано ,,ЗАКЪСНЯ''...


Отърсих се от вцепенението си. Все пак не за първи път ми се случваше да видя умрял човек. Пребърках го набързо. В десния му джоб намерих личната му карта и се уверих в предположението си - това се оказа Борат.Беше умрял по доста странен начин - сякаш бе застрелян с бластер. Озовах се в задънена улица. Претърсих помещението за улики, но такива нямаше. Единствените свидетели може би бяха разпилените консерви, но кой знае защо нямаха голямо желание да отговорят на въпросите ми. Тръгнах да се връщам обратно и когато излязох навън видях, че колата ми я няма - явно някой местен циганин си я харесал и отпрашил до магазина всичко по едно левче да направи далавера с нея. 20 километра си бяха бая път за пешеходец като мен. В крайна сметка, реших аз, за един ден изгубих недвижимото и движимото си имущество, по-лошо не можеше да стане освен ако се вярва на формулата 3в1. Затова реших да продължа надолу по улицата. Този квартал беше беден и над него тегнеше зловеща атмосфера. Навсякъде, където минех, все виждах едно и също - мизерия и първи признаци на коварна епидемия. Най-после като че взе да му се вижда краят - имаше хора. Замислих се над това какво правя и къде отивам и разбира се логичен отговор не получих. Все пак реших да продължа да следвам интуицията си, която никога не ме е подвеждала освен онзи случай с талибаните, описан по-горе. Видях голям парк с много пейки, на които бих могъл да си доспа. След като се скарах, а в последствие и пребих един пияница за място на фиксираната от мен пейка заспах с блажена физиономия. Уви идилията ми не трая дълго. Усетих как нещо се прокрадва зад мен. Начинът, по който го правеше показваше, че не е голям фен на дипломацията( един бивш американски маринец като мен ги разбира тези работи). Когато натрапникът се нахвърли върху мен, за да разсее неспокойната ми дрямка, аз го ритнах силно с крак в корема и му изкарах въздуха. Той се строполи на земята, хленчейки и молейки ме за милост. Подсмихнах му се презрително. Изправих се, за да подчертая авторитета си и го запитах властно:
- Кой си ти и що търсиш в моите покои?
- К'ви покой бе пич спиш на пейка - отвърна сподавено той, все още опитвайки се да възвърне въздуха в дробовете си.
- Не ме карай да те ритам отново - мразех, когато ми навираха фактите в лицето толкова безцеремонно.- Пак ще те попитам - кой си и защо си се захванал именно с мен?
- Ами реших, таквоз, да те обера.
- Тъй като ме гледаш на богат ли ти приличам?
- Ми тъмно е как ша вида - отново неоспорими факти.
- Ти май не цениш много живота си,а? - казах привидно разгневено аз.Това явно подейства на клетника, защото се сви от страх и бе на мое разположение ( още един номер, взет назаем от безстрашните маринци). Попитах го:
- Така и така ще умреш,кажи ми дали си чул някакви слухове около смъртта на човек по име Борат в изоставена сграда недалеч оттук? - Събеседникът беше доста шашнат от чутото, след което промълви едва чуто: - Да, т'ва сега е една от основните клюки в града. Някои казват,таквоз, че е бил убит от чудовище от друго измерение, други от наемен убиец, имащ нешо кат мантия невидимка и приличащ на Хищника - тук момчето се изправи - и дори се разпрая още, че т'ва е било само демонстративно и че следващата жертва ше е някой високопоставен служител.
- Мерси за споделената информация - казах набързо аз.
, отново ударих момчето в корема и то изпадна в безсъзнание. По лицето му се виждаше, че е болезнено. Положих го на пейката, която наскоро бе удостоена от моето присъствие и продължих своя неопределен маршрут по улиците на София...

Кажете как е излязло за да знам по-нататък на кое да наблегна
To be continued...