Така, това е първият ми опит да напиша нещо.Беше замислено като разказ, но се плучи 1ва глава.Използвал съм герои и раси от вселената на WarCraft, но съм ги поставил в една по-различна вселена.
Зареждане…….
Дата: 17 октомври 2008 година
Грешка…..
Дата:17 октомври 2308 година
Местоположение: планета Иг, система К’Сулу
Трал се загърна колкото можеше по-плътно с тънкото одеало и премести своята карабина XFX7 по-близо до себе си.Не се чувстваше спокоен в тази открита пустош, където нямаше нито едно укритие.Цял ден бяха залагали мини, което можеше да не е толкова лошо, ако не беше каменистата почва, която затрудняваше копаенето.Оркът не можеше да проумее, как троловете са успели да построят базите си по обичайният за тях начин, а именно – под земята.Заравянето само на 10 мини им бе отнело цял ден, а какво оставаше за една база?И все пак троловете не изоставаха в това отношение, защото само днес, оркските скаути бяха открили 3 нови поста, близо до главната база
Зеленокожият воин се намести по-удобно, до колкото му позволяваше студената и неудобна броня.Беше свалил шлема си и хапливият вятър развяваше черната му коса, стигаща до раменете. Огледа лицата на съекипниците си, осветявани от синкавата светлина, която хвърляше малкият кристал, заместител на огъня.Всички те определено бяха странна сбирщина, каквато не си беше и представял ,че може да съществува .Пред него беше застанал Oргог - орк, с бяла проскубана брада и рядка коса.Той се усмихна вяло на Трал и разкри два реда почернели зъби.Замътненият му, отнесен поглед на пияница се разпознаваше отдалеч,а като доказателство, от него се носеше непоносима воня на долнопробен алкохол.Трал не проумяваше кой го снабдява, все пак бяха на тази планета вече няколко месеца.Беше сигурен в едно – не харесваше този старец, който със сигурност, би предал всеки, стига да е сигурен, че ще отърве собствената си кожа и ще получи още една чашка.Такива боклуци нямаха място в армията.Войната срещу тролската Империя продължаваше от години, но орките вече печелеха.Това, като че ли, не се дължеше, толкова на някакви по-висши военни умения,а на фактът, че феодалната система на троловете не работеше в тяхна полза,оркът беше дочул слухове за бунтове на Зарак’Тул 12.Той вече не виждаше смисъл да се мобилизират войници, без добра подготовка, бе ставал свидетел на смъртта на прекалено много младежи, които бяха заплащали скъпо за своята неопитност.
Потънал в мисли за войната, Трал усети, че се е загледал в друг член на групата, който със сигурност, беше еднакво противен на всички.Тролът Зул’Серак беше вечно усмихнат и винаги се държеше дрожелюбно.Въпреки това никой не му вярваше.Историята му, че е бил отлъчен от своите, заради бунтовнически действия срещу неговият имепратор, не можеше да изгежа по-невероятна.Беше въпрос на време да му теглят куршума, но първо трябваше да свършат работата, а определено можеха да използват още един чифт ръце.Заради него бяха тук.Той твърдеше, че след ден, от тук щяла да мине голяма войскова част, затова Трал и неговият екип бяха изпратени на тази мисия – да заложат клопка.Оркът искрено се съмняваше в истиността на тази информация.Според него тя беше толкова достоверна, колкото и историята с отлъчването на слабият, сивокож войник, но все пак си струваше да опитат, не можеха да загубят нищо освен време, а от последното имаха в излишък.По план траябваше да останат тук, докато не унищожат всякаква съпротива от страна на врага, което означавеше още около 2 – 3 месеца, които щяха да прекарат на това парче скала.
Нещо в мрака се раздвижи, Трал се сепна и инстинктивно посегна към карабината си.Оказа се, че е тауренът Еннан, който се завръщаше, след като се бе усамотил, за да отправи обичайната си молитва към „Майката Земя”, божеството на таурените, което те дълбоко почитаха.Тауренът преставляваше кафява грамада от козина и мускули, копитата му оставяха дълбоки отпечатъци в каменистата почва.От кръста нагоре, той беше полугол, ако не се броеше нараменникът на лявото му рамо,на гърба си носеше едрокалибрена картечница RLC89, с която орките можеха да стрелят само от статично положение, но гигантът нямаше проблеми да се движи и да стреля в движение с нея.Като цяло, той бе загадка за Трал.Оркът го беше виждал безмилостно да разстрелва противници на бойното поле, а след това, да спре насред битката, за да се погрижи за някое стъпкано цвете.Именно той им бе дал малкият кристал, който сега се рееше на 50 сантиметра над земята.
Нито орките, нито троловете знаеха много за таурените, те бяха раса, отказала да се включи в конфликта, поради, което й се беше наложило да вoди война и с двете фракции.Това бе довело до унищожението на родният им свят – Мулгор.Сега, повечето оцелели се бяха включили, като съюзници или на орките, или на троловете.Трал беше виждал двама от техният вид, вкопчни в ръкопашен бой – представляваха внушителна гледка.Освена Еннан, в централния лагер имаше още около 400 таурена.Всички те бяха ключови фигури в удържането на тази планета.
- Утре ще има буря.Духовете са неспокойни – избоботи Еннан и седна до последният и ,според Трал, най-мистериозен член на групата.Рексар беше същество, невъзможно да срещнеш където и да е.С майка орк и баща огре, той представляваше странна смесица от двете раси.Огретата бяха малобройни диваци, които сами бяха довели раса си до почи пъллно изтребление.Все пак имаше племена, които бяха избрали да се присъединят към троловете, по простата причина, че бяха прекалено глупави, за да могат сами да вземат решения, пък и бяха свикнали да следвад един вожд.За тях тролският император беше точно такъв и те се бяха почуствали, като у дома си сред редиците на троловете. Оркският войн беше чувал истории за изнасилвания от страна на троловете и огретата, но не мислеше, че има друго живо същество, родено след такова кръвосмешение.По-отдавна би биоло проблем, тъй като огретата били вискои по 3-4 метра, но размерът на техните наследници, днес, бе далеч по-малко внушителен.И все пак Рексар бе висок около 2 метра.Той рядко говореше и беше трудно да завържеш разговор с него, защото почти не сваляше шлема си, като по този начин демонстрираше нежеланието си да общува повече, отколкото е необходимо, но все пак Трал го харесваше.
Потънал в мисли, за своите съекипници, в първия момент, зеленокожият воин не забеляза огромната сянка, която закри звездите. Рексар, обаче вдигна глава, а това веднага привлече вниманието на Трал, който също погледна нагоре и забеляза очертанията на кораб.Той се намръщи.Орките разполагаха с два разрушетеля, но те бяха от другата страна на планетата, пък и този имаше по-заоблени черти, като на някаква риба.Изведнъж, от двете му страни, се появиха два други кораба, които приличаха, на първия, но бяха с по-ръбати форми.Внезапен тътен стресна цялата група.Двата новодошли кораба бяха започали да обстрелват, намиращият се между тях, трети.Появиха се и множество малки светлини – и трите кораба, явно бяха пуснали изтребителите си.Горе се водеше война, която нямаше нищо общо с тази на земята.Странното трио, бавно се придвижваше на запад.Извъднъж в небето изгря ново слънце, когато рибоподобният кораб се взриви в атмосферата и гравитационното поле на планетата, бавно притегли към себе си горящите отломки.
P.S Предполагам, че е доста клиширано, но се надявам да ви е харесално, ако не - здраве да е.
).