УводРумян умее много неща. Той може да чете, пише, събира, изважда, умножава, дели, коренува, разлага, степенува, логаритмува, диференцира, интегрира,
дискретизира, заварява, огъва, усуква, пресова, пробива, разбива, шлифова, стругува, класифицира, резбова, трамбова, райберова, лее, чертае, товари, катализира,
инхибира, редуцира, разтваря, ецва, байцва, измерва, запоява, щампова, изолира, конструира, програмира, проектира, експлоатира, обслужва, оперира,
ремонтира, прогнозира, навигира, автоматизира, смазва, гресира, управлява, систематизира, рационализира, менажира, но си остава тъп като гъз!
Част първа - ФизикатаБеше април месец. Красив месец. Слънцето се усмихваше, дърветата вече бяха
напъпили, а горе на тавана Румян пишеше сякаш упоен, девети час
без да спре - сесия бе настала.
Той е студент от Техническият университет в София. Знае безброй
много закони, теореми, хипотези, принципи и доказателства. Но за съжаление трета
година влачи най-важният изпит в живота му - физиката.
Това е разбираемо, тъй като хората положили този изпит се брояха на пръстите на едната ръка на побелял шлосер с петдесет години стаж.
И така той пишеше безспирно... Но какво? Пищаци пишеше Румянчо и то не какви да е, а царски. Беше му дотегнало от безбройните
срещи с физичката, които бяха повече от срещите с приятелката му. Решен беше, това да е последния му сблъсък с хората от трети вид. Пишеше и пушеше и така две седмици, денонощно. Беше изписал две кила хартия и три химикалки. Пръстите му бяха подути, затова
цигарата държеше с лявата ръка. Имаше готови 47/50 от въпросите. Тоест, вероятността да го изненадат неподготвен беше 6%.
Но той като добър статистик знаеше, че това не е основание за каквото и да е било притеснение.
И така, денят дойде.
Слънцето изгряваше, а бетонните здания в прочутия квартал
"Мусагеница", наричани както подобава - блокове бяха придобили
оранжев, изпълнен с живот и щастие цвят. Румян погледна красивите
багри на природата, тегли една дълга и цветуща на
архитекта и влезна в Блок №10. Запъти се към тоалетната, където
беше решил да скрие двуседмичния си труд. Светкавично намери
място преди някой да го е видял и остави пищовите да
чакат момента, когато ще бъдат използвани.
Излезна спокоен от тоалетната, която напомняше само за един филм - Трейнспотинг и зачака. Приливът на черна енергия по коридора му подсказа, че госпожа физичката идва.
Изпитът започна. Румян спокоен изтегли два билета с въпроси, които
естествено имаше готови и написани. Той седна и без притеснение
започна да пише по първия от въпросите, а именно "Принцип на
Хюйгенс-Френел. Дифракция на светлината. Френелова и фраунхоферова
дифракция. Дифракционна решетка". Твореше и изпълваше всеки ред на белите листи с откъслечни и
безсмислени изречения. Трябваше да заблуди заобикалящата го
аудитория, тримата квестори и човека от трети вид, че за него
този въпрос е лесен, колкото попълването на лексикон в пети клас.
Мина време... След това още малко...
Румян реши, че моментът е настъпил! Стана и се запъти към
черноенергийното поле с човешки облик.
- Може ли да отида да тоалетна? - попита той.
Погледът й го прониза.
- Може, но бързо! - изсъска тя.
Потръпващ Румян напусна стаята и се запъти към тоалетната, в която го чакаше неговото спасение - пищаците.
Вървейки по коридора той си представяше купчината, която
е писал две седмици денонощно, как ще вземе нужните
въпроси, ще се върне в стаята, ще ги
смени, ще ги предаде, ще има тройка и ще празнува.
Стигна до вратата, натисна дръжката, но вратата
не се отвори. Опита пак! Не можеше да повярва!
Опита пак и пак, но не! Не се отваря! Изведнъж се стресна:
- Какво правите колега? - чу глас зад гърба си, на случайно
минаващ преподавател.
- Искам до тоалетна да отида. - отговори стреснат Румян.
- Ами отидете. - отговори мъжа и посочи съседната
врата, която беше отворена.
- Това е тоалетната за преподаватели и е заключена. - поясни той и
закрачи по коридора.
Шок и ужас! Усети как трудът му остава там, където
спомените за Трейспотинг са вечни. Но нямаше какво да
направи, освен да чака юли месец за поредна среща
с хората от трети вид.
Част 2: ИнформатикатаЕ-е-ей Румяне, Румяне възкликва един приятел, който трудно цели футболна врата от пет метра. Гласът му отеква в широкото, високо, покрито със стари соц плочки (5/15),
помещение, а смехът му разтърсва коридора, стигайки чак до мистър Мускул!
Той е първият и единствен откровен фен на Румян.
Румян както всички знаят беше разумно момче. Умееше доста неща. Всички знаят. Но за нещастие този семестър трябваше да изучава Информатика.
( В учебното заведение, в което учеше информатиката се изучаваше по уникалната система - преписване на сорс-кодове от дъската, писани в повечето случаи от хора - "светила" в науката. После явяване на изпит, който се състоеше в писане на програми на лист хартия. Естествено това водеше до недоразумения като скъсан на изпит професионален програмист, работещ за елитна фирма в бранша. Но това беше просто ежедневие.)
Отначало това не го смути. Записваше старателно лекциите всеки път. Преподаваха му C++.
А, това му беше толкова ясно, колкото и Ц200. Но това не го смути. Той записваше лекциите. Като пълен идиот записваше.
Преписваше от дъската кодове. Още и още. Страници прелистваше изписани, но по-ясно не му ставаше.
И така, мина семестъра и дойде време за изпитване. Задачата на контролното не можа да разбере, сякаш бе на китайски написана. Не можа да разбере условието, а за решение да не говорим.
Резултата бе ясен - отива на изпит. Това не го изненада. Той бе хладнокръвен. Доста изпити беше посетил. Един повече или по-малко нищо не променяше.
Реши да предприеме мерки и си купи учебник по Информатика. Знаеше, че пет кутии цигари да си купи, щеше да е по-полезно, но поне с учебник надеждата е по-голяма.
Резултата на изпита беше същият. Мъгла. Нула. Трагедия.
Назначиха му втора дата след седмица. Реши той да си инсталира на личният компютър С++, но ефект никакъв.
Пак изпит и пак - бахур. А, на всичкото отгоре мустакатата преподавателка, със зъби като на стръвница и очи на вещица, фъфлейки му каза:
- Е толкоз ли нищо не можеш да направиш?
Но той замълча...
Следващата дата бе в седмицата на поправителната сесия, в която му се сливаха дните от изпити.
Случвало се бе в пет дни да ходи на седем изпита. Беше корав нашият Румян. Поправителната му сесия бе кошмар. Лудница.
Но сега беше решил да предприеме мерки.
Събра се със себеподобните и предприеха действие. Събраха всички варианти на задачите падащи се на изпитите по информатика, което отнемаше около два часа. С отбора по пищопечатане ги направиха на пищови.
Всичко бе готово за атака! Имаше 9/12 от вариантите.
Отиде на следващия ден, преписа като пич и изкара изпита.
Пишейки му оценката вещицата каза:
- Е, видя ли че можеш? - Е, те това го беше чувал толкоз пъти, че му се догади и само мъцна:
- Да-а-а....
Грабна си книжката и изпи достатъчно водка с пищопечатарите, че да забрави всичко свързано с информатиката още на същият ден.
А, учебника с удоволствие го подари на последователите. Милите.
... Но го беше яд за петте кутии цигари...
Взето от: http://eddito.blogspot.com/
