Рокофобия
Обикновен есенен следобед , улиците бяха пусти.Всички се бяха прибрали по домовете си.В една малка кръчма отново се беше събрала цялата компания - метъли,които се събираха по веднъж всяка седмица.Всеки един от тях имаше предпочитание към типа метъл който слуша:
Иан слушаше траш,Стив - хеви метъл,Грейс предпочиташе готика,Хю харесваше дед метъл,а Хари предпочиташе пауър-а.Всички те се познаваха от около седем години.Бяха на около тринайсет когато се запознаха,а сега бяха вече по на двайсет години.Всеки имаше една или друга работа,но успяваха да идват всяка неделя в тази кръчма.Впрочем тя се казваше " Под Руините " и в нея пускаха метъл от всякакъв вид,затова и се събираха именно там.Първата тема,която дискутираха беше новият албум на Ози Озбърн. Той се приемаше добре от всички тях. И така леко - полеко минаваше времето в сладки приказки.Стана около осем часа,навън се беше стъмнило и валеше силен дъжд,характерен за сезона.Всички вече бяха пияни.По едно време в кръчмата влезе мъж,облечен с черно яке и каза на компанията :
- Извинете трябва да разтоваря едни огледала в съседния блок,бихте ли ми помогнали,ще ви платя !
- Няма проблеми ! - казаха Стив и Хари от името на всички
Хари остави парите за сметката на масата,тъй като беше негов ред да плаща.
Излязоха и отидоха в малка уличка зад кръчмата.Всички очевидно бяха пияни,но въпреки това трябваше да носят огледала чак до петия етаж по стъпалата.
Иан и Стив хванаха едното , Хари и Хю - другото,а третото хванаха Грейс и мъжът с черното яке,който се казваше Ник.Тръгнаха те по стъпалата,но едва запазваха равновесие.Някак стигнаха до третия етаж,но тъкмо прекрачиха първото стъпало на четвъртия и Иан и Стив изпуснаха едното.Те паднаха върху другите огледала,които бяха зад тях.За радост Иан и Стив се разминаха само с белези,но Грейс силно се уплаши и каза :
- О не,вие счупихте три огледала това прави двайсет и една години лош късмет !
- Стига глупави суеверия ! - каза Хари
И така отмина тази вечер . . .
Дойде следващата неделя и групата трябваше отново да се събере в кръчмата.Дойдоха всички,освен Иан.За пръв път някой от тях отсъстваше.Всички се чудеха:
- Къде е Иан ? Винаги досега е идвал !
Отмина и този следобед,но настроението бе видимо спаднало.
Рано на следващата сутрин,Грейс събра всички и им съобщи следното :
- Скъпи приятели , един от нас вече не е на този свят.Иан е починал от инфаркт в Събота вечерта . . .
Седмицата мина бавно и мъчително за всички.Дойде и тази неделя,в кръчмата бяха само двама.Грейс и Хю бяха седнали на масата и се чудеха къде са другите . . . след малко обаче в кръчмата влезе Стив.Той бе видимо натъжен и другите веднага го питаха :
- Да не се е случило нещо ?
Стив въздъхна и след малко каза с тих глас :
- Хари е мъртъв . . . една кола го е блъснала вчера,сега сме само трима..- той сведе глава надолу.
Изминалата седмица беше от най-лошите в животите им,но ето че дойде неделя и беше време за среща в " Под Руините "
Този път,обаче в кръчмата нямаше никой . . . след малко влязоха Грейс и Стив.Те се връщаха от погребението на Хю,който беше наръган смъртоносно от масов убиец.Те седнаха на обичайната маса.Никой не смееше да каже нито дума.След дълго мълчание Грейс промълви :
- Това е заради счупените огледала ...
Макар че Стив не беше суеверен,в случая не знаеше какво да каже.
Мина още една седмица . . . Стив загина при пожар.Единствения член на групата,който все още беше жив бе Грейс.
Тази кръчма в която дълги години веселата компания се събираше сега пустееше . . . Минаваха месеците и годините,но единственият спомен,който остана от компанията беше надписа издълбан с нож на стената :
" Седем Години Щастие "
Това беше издълбано в чест на седемте години,в която бяха заедно . . .
|
