Тва е лиричен римейк на един разказ
Пари
Той се приближи
и замахна..
Тя бе в гръб.
Не изохка..
Някак послушно се свлече,
полуразкрачена на килима.
Бе по розовата дантелена нощница,
подарил й за Нова Година.
Не за първи път намираше я
в подобна поза,
тръпнеща той да я обладае,
като пурпурна роза.
С треперещи пръсти
цигара извади.
Запали я кротко
и подвластен от нотка
на ревностна омраза,
изпи още две чаши водка..
Струйка кръв
край усните й се прокрадна.
Внезапно,
отвори очи,
а той бе до нея.
Със поглед в земята
виновно мълчи..
„Защо ме убиваш?”
чу той гласът й.
Бе тъй приглушен.
„Защо го направи?”
попита мъжа й
по свое му детски смутен..
„Защо направи го?”
„Защото те обичам, скъпи”
кипеше от смесени чувства..
„За това ли с онзи преспа,
толкова много пъти?
Кучка!”
„Парите ни бяха нужни.”
„Какви пари?”
„Знаеш.. За апартамента, скъпи”
„Престани!”
Очите й бяха тъй тъжни,
сърцето му от болка гори..
и двамата си бяха длъжни..
„Обичам те, скъпи!
Помисли ли за децата?
..защо ме убиваш?”
Миглите паднаха.
Той скочи към нея –
„Не-е-е, скъпа..
недей да умираш!”
Разтресе силно тялото й.
„Боже” – панически изсумтя,
пророни едничка сълза
и сложи глава на гърдите й.
Гърди –
кърмили и двете им деца.
„Какво направих?”
ревеше,
косите си скубеше
с желанието да изпита болка.
„Та аз я обичам”
сипа си пак водка..
за да поеме още болка.
Полудяваше..
Топлотата в гърдите й
вече я нямаше.
Той стана и изкрещя
забърника в шкафа,
докато не напипа бръснача.
Навън се виеше буря
и гръм изтрещя..
Прекара острието над едната,
а после, над другата китка..
и за да се слеят в едно цяло,
дори и след смъртта,
той се притисна
към нейното тяло..
Така ги намериха..
прегърнати,
стоящи в дома,
в който съвместно живяха..
и един по друг
страдаха и копняха..
Така ги намериха..
прегърнати,
стоящи в дома.
Той – мъртъв,
а тя..
..мълчаливо, едва..
..проронваща сълза –
бе в кома..
