Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
Поезия https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=51841 |
Страница 1 от 1 |
Автор: | Ледник [ 15 Ное 2007 22:59 ] |
Заглавие: | Поезия |
Докато всички чакате да пусна новия си експериментален полуразказ-полуновела, ето ви за загрявка малко поезия, която оставя противоречиви впечатления. Неизвестният автор ги посвещава на дамите; аз уточнявам: те са поздрав от мен за всички онези поетчета и поетесчици, които ще припознаят в следващите редове своето изнасилено "творчество". Това е специален поздрав и за онези, които след всичките безброй изляти клишета на псевдосимволизма, ще намерят в изписаните тук стихове глътка свеж въздух и малко забавление. Приятно четене. АКО СИ ПО-МАЛКО ОБИЧАНА Само прошепни коя си после виж как залезът обвива твоя стан с последните лъчи на кадифето и бездни кехлибарени луни те милват със сияещи бръшляни на шията ти ляга колие от мълнии стаени дъждове а езерният полъх е накичил снагата ти с мъгливи пеперуди тревите ще те молят за роса В косите ти принцесо сънувах орхидея Короната на бисерна зора *************** ДА ПРАВИШ ЛЮБОВ Морга съм студено е във всичките ми кратери Но ти ме загърни в пелерината на топлите треви където голите тела се търсеха със мравки сомнамбули и ками После ще се любим *************** ДИВАЦИ Ако ние двамата просто си вярвахме, нямаше да ни е нужен този призрачен и празен свят. Колибата с покрив пробит в която мечтая за теб е кораб изпълнен с небе потънал потънал Удави се с мен Да си направим свят ти ще бъдеш слънчев вятър аз ще нося малко дъжд *************** ИЗНАСИЛВАЧ Когато похитих твоите ягодови полети празнотата в мене беше с нежния ти силует Някога те чувах и трепвах после го обичах намразих гласа ти накрая съм мъртъв като черния ангел в комина Покълвам *************** КЛАДА Вещице във изгрева горяла влюбваш ли се в морската змия от пяна която е вълна по острието на нощта кометата на прилива е тя Астрономите в тревите запомниха нозете ти Тъй идваше оголена зората и птици коленичили мълчаха *************** КОГАТО ГОВОРЯ И МЪРТЪВЦИТЕ МИ СЕ ПОКЛАНЯТ ЛЕГНАЛИ Виж аз няма повече да те обичам Моите ръце очи и устни Колене се свършиха В твоите Нищо вече нямам Дори температура Когато говоря и мъртъвците ми се покланят Легнали По корем от който яростен излизам И заповядвам да прережат всичките ни вени после да ги разкарат *************** КОГАТО СЕ РАЗХОЖДАХ УВИСНАЛ ПОД ГЛАВАТА СИ КЪРВЯЩА ГРЪМОТЕВИЧНА И СЛЯПА Унасям се в студени ветрове Сърцето ми озъбва коравите си въглени В слънцето понякога ще слизам да те видя как заспиваш пурпурна прекрасна и далечна Розата изпусна своя цвят и трескаво озърна се по тебе ами ако се върнеш *************** КРАЯТ Е ЛЮБОВ Аз имах да ти кажа Сърцето ми отсечено от вятър и черновиолетовите перли като бездна разпиляна по звездите забравям те завинаги обичам на белите си късове крещеше един обезумял се е пребил и ехото изригва снегове *************** МАДАМ Моят храм е в кехлибареното зарче на утрата които съм прекарал сам С върби обвити в кал свещеникът се зъби през врата си Дъхът ми като сал от слънчеви фонтани се изправя сред копривите Мадам Обирайте си сливите! *************** НОСФЕРАТУ Луната трескаво сияеща карета с гърмящи сводове и кипнали воали ухае на отсечени гърла дъхът кристално вкочанен подобно на преплетена снага потъва в мраморния диск на ветровете Гърдите ми са гарвани изскубнати и сини обятия разкъсани по ледните дъна а сребърният въглен се люлее във мантия от яростна мъгла *************** ОПУС ДЕЛИРИУМ Как се люлеят светлините в присвитите очи сблъсъкът изваден се изплезва на всички страни по милиметър и навътре се взривява мое мъничко сърце а рибарят клекнал в пръстта я разравя с пръчка през шията цветя разсичат глезени позагледа се гнездо от праскови и тарантули твоите тополи осквернени се надпяват с камъка до релсата когато ти премина отрових се великолепно *************** ПРЕСНИ ЧЕРВЕНИКАВИ МОЧУРИЩА (вместо да попият в слепоочията) Моето момиче е добро като револвер гръмнал в упор зад коляното тя закусва счупени прозорци обикновено ме мрази и пали пожари с бедрата си нейните коси са естествено отровни под водорасловите клепки на хубавицата бълнуват скорпиони изтърбушени от гняв тия сгърчени устни сякаш скачат вещици с две шуртящи сини рози в глезена ще ти извадя очите още сега и ако ги зашия в кутийка направена от гръкляна ти няма да ги видиш повече нежно ми казва понякога моето момиче пак отиде да се люби на гробищата *************** ПЪЛНО ПОРАЖЕНИЕ Последният гренадир да излезе и да си затвори устата в която гърмя счупено оръдие пещите от лимони не ме познават също и розовите градини ръмжаха с драконови глави така ти ме питаш колко си красива като болест в стъблото на слонче шоколад и хляб солен за моята любов под пирамиди речни или сладолед *************** РАЗХОДКА В ПОЛУНОЩ ходя и непрекъснато и нежно с душа в челото като мехурче някой клавира буквите и ги разпиля в затворените ми очи призовавам котешки плаценти как да си събера за онази дума за утринта изцъклена само с една звезда другите угаснали като никакви без да си прещипя пръстите или е по-добре да ги зашия в челото си вместо любов *************** РИЖАТА Когато се влюбих отново хубава светло какао и галещи дънки правеше кафе не пия но бих изпил отрова ако правеше отрова косата й по рамото разсипала луни като рани от искри и беше в бяла риза мъртъв или бял искам да съм ризата й някак *************** СЛУХОВЕ Трябва да си чувала за оня вятър който миеше със пролетни обятия беглеца в рухващата къща той прилича на ужасна хризантема главата му зарязана като къшей в парлива трева Коридорът се качва да те чуе Аз съм обяснение в любов *************** СЪОБЩЕНИЕ ЗА ГЛУПАЧКАТА Тая нощ същата нощница под еднокрилите брези беше много бяла Между свещта кълвача и къртицата ти оставям обич За да ми е светло Щом се върна Спиридон *************** ТЯ ИДВА Тя идва казва моята любима тя питаше за теб и облака с лице на дракон и кървавите дири на луната и конника със черно наметало тя толкова те търсеше убих я твоята любима *************** ЗАД КРАВАРНИКА Аз можех да те спра когато се отскубна сред високите треви Размахали зелените си въглени те блъскаха в лицето ми къде си хукнал Аз можех да те викам Но ето дебна със разпорени гърди И на дланта ми се съсирва злобен къс та с него да те удрям Само да разсъмне над това проклето блато[/code] |
Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |