Форум на PC Mania :: Виж темата

Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Whispers From The Warp. https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=51211	Страница 1 от 1

Автор:	Nocturne [ 05 Окт 2007 22:51 ]
Заглавие:	Whispers From The Warp.
- Разказ вдъхновен от много неща , основан на вселената на warhammer 40,000. WHISPERS FROM THE WARP FIRST CHAPTER: The Awakening - 01:23 Eastern Fringe common time ... Ааааааа, изхвърча от леглото някаква фигура, предполагаемо човешка, поне в пределите на тази слънчева система .... Строполилата се на пода фигура потърси нещо на което да се подпре ако не за да се увери ,че се е върнал в познатата реалност далеч от ужасите спохождащи го вече от две седмици. Сигурен ,че в сенките не леко хладната му стая няма нищо ,което да бъде взето за заплаха, той се пресегна и активира двата черепни обслужващи робота за да му помогнат да документира този пореден сън. Дълбоко разтърсен от сънят или може би поради все още не особенният му оппит като телепат , той разбра ,че някой го е наблюдавал едва когато от сенките се отдели силуета на огромен хуманоид, който го хвана за рамото. Нищо не подозиращ и изненадан младия телепат инстинктивно скочи да се докопа доусилвателият за мисли знаейки ,че този ,който го докосна може да бъде спрян най-сигурно чрез силата на ума. Завидно удовлетворената сенчеста фигура изчака опита за защита на телепата и разби създалото се биоенергийно поле със мигване. Създалото се изкривяване следствие на разбитата енергия запрати неопитната жертва във един от краищата на стаята. - Много добре... Изгърмя гласът на фигурата в момента когато светна лампата. -Много,много добре братко Грате - повтори вече видимо познатият на Грате. - Господаря Библиотекар моля за прошка, ако знаех ,че сте там нямаше да проявя това лекомислие да ви предизвикам - Смирено измъмри Грате. - Братко грате стани, не е нужно да ми се извиняваш, камо ли да ми коленичиш просто ей така, не си пред императора - изгърмя този път смехът на Библиотекаря. - Май пак те мъчеше онзи сън струва ми се, психиката ти беше обтегната до краен предел, сякаш си попаднал на изригване на първична енергия от "Окото" ... -Господарю Библиотекар не зная какво става с мен, скоро ще се побъркам ако този ужас продължи... Не знаех , че да си телепат е толкова жестоко и да живееш значи да се бориш всяка нощ със собствените си ,че и чужди демони ... - последва тиха въздишка - В името на императора приех да уча за такъв еднствено за да може семейството ми да се разкара от онзи проклет камък до източният ръкав. А когато записах за "Астротелепати навигатори" дори и не подозирах ,че ще се сблъскам някога с нещата от , които ни пазите и давате живота си за нас. - Смирено гледаше земята Грате ... - Внимавай с подбора си ан думи братко и стените имат уши, мисля ,че няма нужда да обяснявам ,че Инквизицията е избивала милиони и за по-невинни мисли. Имаш късмет ,че те познавам и знам от личен опит какво имаш в предвид. Видимо смутен Грате побърза да се покае ... - Простете ми господарю няма да се повтори ... Задоволен от бързият отговор Библиотекарят допълни ... - Документирай сънят си преди да се е заличил от съзнанието ти и утре го предай в централната сграда на "Адептуса", търси майстор телепата Игнатио , аз ще съм го предупредил - При края на което изречение се насочи към вратата . - Благодаря господарю ще се срещнем ли пак - с откровен интерес запита грате ... - Пътищата ни са известни само на него седящ на Златният Трон, бъди здрав и живей за да му служиш - изрече Пургето и желязната хидравлична врата се затвори със леко щракване и проскръцване на механизмите. Грате бе останал да размишлява, вече изобщо не му се лягаше камо ли спеше а и знаеше ,че няма да може да мигне дори да иска. Захвърли усилвателят си, така или иначе само главоболие му докарваше а и не желаеше да си блъска ума повече за тази вечер. Утре ще има цялото време на света за да го прави при проклетите бюрократи ... +++ Утрото пукна , и бледа светлина проникваше през тесният илюминатор. Отразявайки се в катарамата на Грате светлина го подтикваше да се разсънва . В просъница той очакваше песента на тези досадни земноводни, които живееха до къщата му. Вместо скрибуцането им стаята изкънтя от тътена на някакъв излитащ кораб от близкият космодру,. да тътена го накара да се съвземе и да започне да се оправя, знаеше ,че го очаква натоварен ден както винаги. Нахвърля няколко то мислите си в менталният четец и спретна униформата си. Натискайки бутонът с форма на малък череп вратата проскърца и механизмите затракаха. пристъпвайки отвън, вратата извърши същото действие и изщрака когато резето влезна в отреденото му място. Пейзажат не беше променен. Дълъг коридор в две посоки набразден от готически прозорци през които се прокрадваше сутрешната светлина. Дори в ранна утрин ,че и през нощта този Мегаполис не спеше. Проклети кошерни светове, цели планети специализирани в едно отношение, помисли си Грате и измина разстоянието до турболифта в единият от краищата на коридора. Качвайки се във асансьора с няколко колеги той дочу случайният им разговор. -Невероятно братко, открива се невероятна възможност, снощи случайно попаднах на "Астро-информационен" канал, съобщиха ,че ще изберат нови телепати за близкият разрушител " Divine razor", като има само две места. - страхотно развълнуване обясняваше единият. - Ха-ха-ха , не ме разсмивай - побърза да се засмее другият телепат. - В този край на Галактиката боен кораб няма да има още поне четири месеца. Ако беше истина щяха да ни уведомят. - Говоря ти напълно сериозно, усетих и прочетох съобщението напълно ясно , н... (прекъсна го събеседникът му) - Да , да сигурен съм точно както усети и нашествието на еретиците в този сектор а се оказа ,че си усетил миграция на пещерни "Торвали" ха-ха-ха ... Залисан от разговора Грате бе на косъм да изпусне етажа си. Излизайки той забеляза ,че двамата приятели, продължаваха, вече прерасналият във спор разговор. Пред Грате вече ясно се виждаше изходът от сградата. Отворът който служеше за портал излъчваше ослепителна светлина, човек би си помислил,че е във имперският дворец и пред него е самият Император. Какво друго би му дошло на ум на човек ,който живее във двеста метров бетонно-железен блок без особенно осветление... Излизайки през портала във формата на квадрат, му трябваха няколко секунди за да може очите му да свикнат. Беше открита цялата величественост на огромният град-планета за телепати " Adeptus Astra Telepatica" . Град от тесни улици странни миризми и сгради изчезващи във облаците. Небето гъмжеше от обслужващи черепни роботи изпратени по някаква работа , а улиците от млади и стари телепатис една единствена цел, да се усъвършенстват и служат в негово име. Цялата мръсна работа се вършеше от "сервиторите" , щедро предоставени от " Adeptus mechanicus-a" . Единственият гарнизон бе малка армия от около милион гвардейци някъде в покрайнините на централната част. Никой не очакваше атака толкова дълбоко в имперското пространство а и самата мисъл да се случи е жалка, и комар не може да проникне тукашните непробиваеми ментални щитове. Използвайки подвижната лента за превоз Грате прекоси няколко по-малки площада, и от тук трябваше да продължи пеша до централната сграда. оставаха му още няколко километра а вече се чувстваше уморен. Устата му придоби изражение на усмивка когато се сети ,че квартирата му се водеше близка до централната сграда. оставащото му разстояние не бе много но трябваше да измине пътят минаващ покрай един от най-оживените космодруми на планетата, това "чудо" на Адептус механикус-а можеше да потдържа стабилен поток от милиони граждани и почти всяка негова система и услуга , бе напълно автоматизирана или интер-био контролирана. За Грате това бе претъпкана консервена кутия , която можеше единствено да то къса нервите докато си проправяш път между хора, хуманоиди, и киборги. Никога не съм си представял, че има друг живот в галактиката а след като бяхме посетени от Империума ми се ще да не бях разбирали. Единственото мъка ни докара този Император. Бе посрещнат като спасител а всъщност малцина разбраха ,че с неговото появяване или по-точно освободителните му войски станахме просто едни от милиардите му подчинени в някаква голяма игра. Заради него сега и наще семейства и планетата ни е въвлечена в този непрестанен конфликт към всички живи форми на живот. Вече не бе убеден ,че е от страната на правилният избор. Но дори и мисълта пробягала в мозъка му трябваше да се заглушава защото фанатичните бойци на Малеус щяха да го разпорят жив на момента. А определено от тях имаше на всяка планета, сигурно нещо като застраховка. Както и да е това си бяха негови мисли и той нямаше да ги сподели с никой, единствено оставаше да му служи за да може семейството му да живее по-добре. Мислите му започнаха да избледняват когато почувства странно желание да се отбие във съседната тясна уличка, желанието извираше като спокоен ручей някъде дълбоко в него. Не знаеше какво става но го усещаше със всяко свое сетиво. Почти можеше да чуе как някой шепти някакви слова от ъгъла ... Улицата бе привидно пуста а светлината на ясният ден проникваше изключително трудно ако не невъзможно заради стотиците приемници по съседните сгради. лекият студ се усещаше а озворът на желанието не стихваше а сякаш се усилваше и стимулираше волята му да намери източникът. Стигайки края на сляпата улица , цялото желание, и леко горчивият вкус изчезнаха, остана единствено напрегнатостта от неизвестното. Усещаше, усещаше ,че нещо идва и то решено да установи контакт с него. Обърна се с лице към обратният път но сякаш времето бе спряло, не се виждаше нищо живо а целият шум на милиардният град бе изчезнал. Поемането на дъх и напрягането на сетивата , не бе достатъчно за да се предпази от десетките ръце изскочили от стената и хванали го за част от секундата във нечовешка хватка . Небето бе почти черно, единствено огряно от огромното и нереално сияние на нещо огромно. Умът му работеше трескаво, бе невероятно уплашен и беззащитен, не знаеше какво става камо ли да се защити. Единственото за ,което се сети бе ,че това нещо в небето би трябвало да бъде "Окото на ужаса", той бе душевно отвлечен, някъде наистина далеч. Всичко примигна заличавайки този пейзаж и оставящ само улицата забулена в тъма и една бледа лампа осветяваще боклукчийски контейнер. Ръцете от стената бяха изчезнали а той бе паднал на колене. Земята под него не прашна и топла. Грате допря лицето си усещайки странната топлин. нямаше време да реагира, когато гласове, нечовеки и хиляди гласове закрещяха в главата му. Виковете и агонията им разкъсваха съзнанието му и той не можеше да направи нищо, странното бе ,че започна да ги приема във себе си. Напълно шокиран ,изтощен и изцеден той се беше озовал на колене пред фигура вдъхваща респект дори само със психотронното си излъчване. Този "човек" приличаше на господарят Библиотекар, може би спрямо първичният модел на тази силова броня. Бе боядисна със цвя на съсирена кръв, и зло излъчване. Изографисана със древни забранени символи излъчващи светлина от дълбините на Иматериума. Коленните му пластини изобразяваха демони със зейнали усти, пронизващи със празните си очи. Висяха две вериги с краища куки, които потракваха всеки път когато се удряха във бронята му. Лицето му бе скрито от сянка и се виждаха единствено две проблясващи в бяло точици на мястото на очите и два кола над главата му, като между тях имаше нещо закачено. Това бе фигура на тоталната власт, страхът вонеше и се излъчваше като на талази от него. Смъртта бе негов другар и най-добър приятел. Хващайки Грате за дрехата той усети ,че това е съществото , толкова важно за разрушителните първични сили на Уорпа. Беше му трудно за вярване ,че нещо толкова жалко е важно за ,който и да било. Не бе негова работа да подлага под въпрос господарите си. Грате бе сигурен ,че това е краят на живота му и в известен смисъл бе краят на този ,който познаваше до този момент... Великанът го държеше, като парцалена кукла и сякаш се наслаждаваше на това желаейки да направи много неща с него но нещо го възпираше. Гласът на това същество сякаш пронизваше душата му и я захранваше със някаква неестествена сила, мозакът му отказваше да контролира тялото и той просто се беше примирил... Гласът рече ... - Грате, човек по раса и служител на грешният император, ти бе избран измежду много други като достоен за вниманието на Единствените господари на Галактиката. - При което този колосос се подаде напред и Грате видя ,че кожата на лицето му бе изрязана и разпъната между двата кола над главата му. - Ще бъдеш потърсен отново и ще ти бъде помогнато да намериш реалният си път ... При които финални думи на демона Грате бе изгубил съзнание от Ужас, 3 Hours later ... Грате се събуди в края на малката уличка а думите на тази абоминация се въртяха в умът му. Всичко бе по-старо му. Чуваше се жуженето на милионите хора и тътена от двигателите на кяой си кораб. Замаян, изтръпнал от ужас той се завлачи към старата си цел и знаеше ,че никога не трябва да казва на никой относно случката си освен ако не сикаше да види себе си и семейството си на кладата ... ===================================================================== Следващата глава е в процес на разработка , очаквам фийдбек ако ви е заинтригувало ....

Страница 1 от 1	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/