Минали бяха 6 години след инцидента с варела.Малцината оцелели бяха сформирали лагери.Зоната около града беше блокирана от военни части,тъй като постоянно ставаха неочаквани явления като киселинен дъжд или експлозии на случаен принцип.
Гиро потопи мазната мекица в паничката със захар и лакомо отхапа.Намираше се на покрива на някаква полуразрушена кооперация.Валеше непрестанно.Келещът отпи глътка от легена,в който събираше вода и се огледа.Коли движещи се подобно на танкове заприиждаха към сградата.От тях излезоха няколко мъже с пушки,които бяха като водни пистолети.
-На върха на сградата е,стреляйте!-извика прегракнал Матю Машийнгънър
Подчинените му откриха огън,а Гиро скочи разтваряйки шлифера си за да забави скороста и тръгна към токсичния басейн,където едно време се пълнеха дамаджани с минерална вода.

-Трябва да избягам от този град...аз го развалих(Гиро не можеше да се сети за по подходящи думи)заприлича на разрушена барака след експлозията.
-Гиро...не си длъжен-Рони Кремвирша отвърна докато правеше жабки с камъни в токсичния басейн.
-Трябва...Ако остана хората ще ме преследват завинаги...няма да се опитат да възтановят града.Сега приготви катапулта...
-Не!забрави за прашката с ластик от шлифер.С нея стрелям по бирени кутийки от малък.
-Не тази,глупак.Имам предвид катапултът!
Рони се скри от поглед и се върна с кутия,голяма почти колкото него.
”Сглобяем катапулт” бе изписано на нея

Първия сезон беше по-интересен -гиро изгуби чара си

гиро никога не е бил чаровен..

За тебе може би не