Глава първа - епилог

:ROFLROFL: :ROFLROFL: :ROFLROFL:

Пролог, епилог - все тая. ;р

Ами Екс, за да ти спестя четенето ще ти кажа какво е качеството. Помниш ли го онова нещо, което го беше писал като беше много пиян една нощ? Онова с гората, леглото и т.н. Ами то е много по-логически свързано, литературно издъжано и има фабула, която в сравнение с това тук, е велика. Вярвам можеш да си представиш колко зле е това.

тъй като нямаше кво да праа,реших да сабера цялата информация ,която знам за света на варкрафт и да се погавря малко.
За правописни грешки не ми се слуша - 2 не виждам! та така първа глава от книгата ми е готова.


"Дъхът на Крал Лич"



автор:-YourSepulture-
-------------------------------------- -----------------------------------------------
Глава първа - епилог
***

Артъс чу гласа дълбоко в себе си:
-Болката ще е малка ако не се сапротивляваш-каза Крал Лич и обезкоражи доброто останало в младия паладин , борещо се със силата my.Но уви Свещеният боец се предаде на волята му и последното , което си помисли е мечтата за един обединен Алианс без непрестаните и кървави битки с Орките.С последна дума на уста промълви едва доловимо и глухо:
-Джайна-Спомни си за прекрасните моменти прекарани с нея,Смелия й поглед при първата им среща. Но изведнъж всичко това изгуби значение,волята му за живот изчезна ,всичко потъна в мрак...
-Сега с теб сме едно:-Чу за последен път гласа на Крал Лич.

***

Въпреки тежките наранявания Илйдан се беше измъкнал от смъртната схватка с Мъртвия рицар.Сега се спотайваше в малката останала от Немъртвите гора и използваше наученитe магий за лекуване от Друидството.Но той мразеше това изкуство , с което се занимаваше брат му Малфурион и наставника му Ценариус смело загинал в битка с Немъртвата напаст.Мразеше брат си и за това , че му отне и последното нещо-Терандe , която обичаше в този свят изпълнен с всеобща война.
-Проклет да си братко..:-В този момент зад гърба му се прокрадна сянка,Илйдан се приготви... ,когата ,чу глас:
-Илидан , трябва да се оттеглим и да се прегрупираме.-каза женски елфски войн в лека ризница очертаваща формите й.Очите и както при всички нощни елфи бяха сребристи ,за разлика от очите на Илйдан , който бяха златисти.
-Но все още е нощ и имаме приемущество Лейди Лиспар.-отвърна Илйдан и се разсея с превъзбудената пантера ,която надушваше още от войската на новия крал Артъс.
-Но милорд ако позволите ...-каза младата прийстка,която служеше на богинята на луната...-Войската е в окаяно състояние,Някой от Друидите и други горски обитатели избягаха в различни поски-добави светлокожата елфка.
-Проклети Друиди , безполезни...-Помисли си младия предводител,но в точно този момент се появи младо момиче може би на двадесет-двадесет и една години.В ръцете си държеше лък , за разика от лейди Лиспар момичето не разполагаше с доспехи.
-Врагът се готви за подновяване на атаката.-сподели с разтреперен глас девойката.
-Хмм-замисли се Илйдан:-Нека да не жертваме още хора днес,кажете на войската да се оттегли.-и няколко мига по-късно се чу воят на рог.

***
Лейди Праудмор се съзерцаваше в гледката от една от най-високата тераса сред кулите на града.Нареди на прислужничката Якари да извика един от верните й вестоносци. При нареждането да изпрати свитък , в който след смърта на баща си сключва премирие с Трал-бойния вожд на Орките.Младия лейтенат на име Нолфис Дарк Хейр веднага запротестирa:
-Но,нНо това е самоубийтво тези примитивни,варварски саздания ще ме убият както направиха с баща ви милейди.Отвърна тумнокосия мъж с леко издължена брада и гарванов нос.
-Спокойно Нолфис имаш думата ми..
-Както желаете ваше височество.-Но в мислите му се въртеше глас,глас който казваше:
-Орките са заплаха,трябва да се унищожат.
Джайна Праудмор не осъзнаваше колко сериозни щяха да бъдат последствията..

В същото време в залата на бойния вожд на орките пристъпи закачулена фигура,която поздрави:
-Слава тебе,Трал син на Дуротан.-и сведе глава в знак на почитание.
-Кой си ти страннико?Какво те води при нас?-отвърна младият орк.
-Кой съм?Това не е от голямо значение сега.-изсумтя гостът и дръпна наметалото си за да не пада светлината от близката факла върху лицето му.-Идвам да те предупредя за Опастност.
-Опастност-каза развълнувано Тралл.-Мисля ,че си закъснял страннико,възкачването на Артас като нов Крал е вече факт!
-Не млади вожде-въздъхна отчаяно потайната личност,забулена в роба.-Преди няколко лета Лейди Праудмуар заедно с Маг-а Иглуен надвиха демон ,Който искаше да вкара във война хора и орки. Те победиха демона , но не и неговите последователи сред хората.Затова бъдете изклучително внимателен.-след тези думи закачулената фигура направи крачка-две и се трансформира в гарван,който отлетя от покойте на Трал

Иде ми да го изровя и да го постна в темата. Само за да направят и другите сравнението

Сигурно ще кажеш, че моето е имало и по-завършен вид?

Ох, мнението ти ме уби...

Пролог и Глава първа са съвсем различни неща :lol:
Както и глава петстотин (последна) и епилог.

Хм а като се замисля дори не съм го прочел :lol:

ГГ но ре.Хубо хейтнахте ме... радвам се за вас.Тоя , който тварди ,че незнам историята за ВЦ.==|>

Бе хубаво, имаш снимка на поредицата, ама по-важно е... чел ли си я изобщо?

Според теб за какво съм ги взел?Да гледам корицата?

Бтв имам нов хладилник.Ще ме питаш ли дали съм го отварял?

Ако знаеше историята по-добре, щеше да знаеш, че при боят си с Артас Илидан вече няма златни очи, а вместо тях е придобил пламтящи в зелено магически очи, т.е. явно не обръщап внимание на детайлите и неправилно тълкуваш показаните емоции на героите вв играта.

Лелеее ти си бил бати забавния бе