ХАХА! Знаех си, че трябва да си сейвна поста. Винаги когато седна да пиша нещо по-дълго, ми спират тока. Ама този път ги надхитрих, гадовете.

И тъй... пействам писаното снощи.





Били, обещах ти някаква кратка оценка, но честна дума, изобщо не очаквах разказът ти да е такъв. Казвам го в добрия смисъл, защото останах приятно изненадан. Защо – ще разбереш накрая, в абзаца с хвалбите, след като изчетеш сума ти критика. Вярвай, тя е далеч по-важна. И по-полезна също.


Започваме с простичките уроци:

////////////////
Гледай правописа. Винаги след като напишеш нещо го преглеждай, ако ще да е само за да отстраниш грешките, допуснати в бързината. Така елиминираш шанса при прочита на първите две изречения читателят да сметне творението ти за „несериозен опит” и да си легне.

Внимавай с подбора на думите. Капките не се разбиват, вълните се разбиват. Човек не може да прекара „няколко часа в сдобиване на знания” – самият израз е безумен. Ако използваш думи, които нямат логическа връзка с цялата фраза само за да изглеждат описанията ти по-оригинални, нищо няма да постигнеш. Пиши оригинално, но на първо място пиши разбираемо. „Двамата не знаеха за своето съществуване” е безсмислица; „Никой от двамата не знаеше за съществуването на другия” е далеч по-добре, не мислиш ли?

Преглеждай репликите на героите си. Когато се води дълъг диалог, читателят определено ще се обърка кой какво казва. Полезно е да добавяш нещо такова:
- Пак ли ония гейски истории? – учуди се Стан.
- Не са. Много е интересно даже. – отвърна Наз и го сръга в корема: - Това ме подсети, че щях да ти предложа място там.
Разбира се, не е нужно да слагаш такива уточнения на всеки ред, но определено е от полза да видим кой говори и каква е реакцията му на предходната реплика. Иначе човек се обърква.
\\\\\\\\\\\\\\\\\


Гореизброените проблеми могат да се оправят лесно, като просто преглеждаш преди да публикуваш написаното. Когато четеш един текст, на очи се набиват грешки и нелепости, които не си забелязал докато си писал.



Сега идва интересната част – персонажите. Тук се изисква доста мисъл.

///////////////////
Създай повече дълбочина в тях, остави ни да надникнем в мислите им, за да ни накараш да ни пука за тях. И под мислите им нямам предвид да напишеш „Скучно ми е. – помисли си Стан. – Искам mp3 плеър”. Не, цаката е друга – да разберем ЗАЩО той иска да си има емпетройки подръка винаги – защото светът около него често го разстройва или отегчава и Стан иска да се откъсне от него като просто нахлупи шапката и си пусне някоя депресантска песен? Или пък го иска защото е антигерой, защото е алчен материалист и си пада по лъскавите джаджи? Това са нещата които читателят иска да знае за героя ти, а не че просто иска някакъв си плейър. Плейърът не е нещо важно сам по себе си, но желанието на Стан и ПРИЧИНАТА за това желание ни помага да разберем що за човек е той. А когато разберем що за човек е той, ние можем да го харесаме, можем да го намразим, можем да си кажем „Боже, той е точно като мен!”. Каквото и чувство да провокира той у нас, Стан вече ни е интересен.

Още една възможност за развитието на персонажа е неговият писателски талант. Виждаш ли, на практика повечето писатели имат някакво мрачно вдъхновение около себе си и в мнозинството си не са много щастливи типове. Човек не седи до среднощ с пот на чело пишейки просто защото му е хрумнала някаква идейка за сюжет, а по-скоро за да предаде някакво свое виждане по даден проблем или някакво чувство (тъга, отчаяние, окриление) ЧРЕЗ идеята за сюжет. В този смисъл е хубаво да ни покажеш какво точно означава писането за Стан и защо той се занимава с него, а не, да речем, със скейт, със судоку или с висене по кафенетата. Каква му е мотивацията да пише – литературата негов емоционален отдушник ли е, или е опит да се разграничи от изпростяващите си връстници, или пък е единственият му талант откакто Стан е бил малък? Трябва да знаем. Защо трябва да знаем? Защото „Стан обича да пише” не поражда никаква емоция у читателя. А едно по-подробно и ПСИХОЛОГИЧЕСКО разгръщане превръща Стан от едно име в един истински човек. Тук ми идват страшно много идеи – например за разликата в поведението на Стан в реалния живот и поведението на Феликс в интернет, където носи един вид маска. И докато доскоро писането е било начин Стан да избяга от сивата си реалност и да се почувства значим, той в един момент осъзнава, че може да задържи интереса на Ант единствено ако остане известен само като Феликс... Подобно раздвояване на личността, воденето на два различни живота, може да стане доста интересно и да създаде истински драматизъм. Но това са само идеи, а ти си имаш свои – давам ти пример. Развивай подобни мотиви, така разказът ти ще стане по-дълбок и по-смислен, и ще кара хората не само да го четат, ами и да го препрочитат.

Има и още нещо, което трябва да запомниш. Това е един важен урок, без който младият писател не може. Той гласи: „Не казвай, а показвай”. Какво имам предвид?
В една сцена се изтърсва следната реплика:
- Не искам повече да идваш с мен в кръжока. Ти си ми приятел, но спечелих уважението на другите с много труд, а ти дойде и г-жа Илиева вече ти се възхищава.
Сега, не знам дали усещаш това, но тази реплика звучи изключително сухо и изкуствено. Очевидно искаш да покажеш, че Наско е огорчен и разочарован, че Стан привлича цялото внимание върху себе си. Чудесно. Но сигурно има и по-добър начин да го покажеш от това Наско просто да го издекламира, нали? Имам предвид, далеч по-реалистично ще е Стан да види как Наско се опитва да привлече вниманието на учителката си, но тя постоянно да говори с главния герой. Или после двамата да проведат малък разговор с намеци и недомлъвки. Каквото и да е, просто показвай, а не казвай. Ако Персонаж №1 например е бесен, не е достатъчно просто той да каже „Бесен съм”. Опиши как треперят ръцете му, как шава с почервенели очи, как се сопва на всички. С две думи, показвай, а не казвай.

И ще използвам тази сцена, за да ти напомня още веднъж за дълбочината на персонажите. ЗАЩО Наско се ядосва, че Стан е откраднал цялото внимание за себе си? Защото Наско просто е егоцентрик и иска всички да хвалят него, и е поканил Стан в кръжока само за да изтъкне колко по-добър от него е? Или пък защото Наско е малко сдухано човече, което намира изява единствено в този кръжок, и сега най-добрият му приятел го изтиква на заден план?

И ИЗОБЩО: ЗАЩО ПИСАНЕТО Е ВАЖНО ЗА ДВАМАТА? Литературата е основната тема на разказа ти, тя е движещата сила зад всички персонажи. Не я оставяй така, обясни значението й за тях. Обясни го, но „не казвай, а показвай”, ок?
\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\




=============================================

Ако си от по-чувствителните и приемаш критиката много навътре, сигурно вече ти се е приискало да изтриеш повечето от написаното. Не искам да оставаш с впечатлението че те плюя безпощадно, просто ти посочвам някои моменти, които ако подобриш и развиеш, ще пишеш на едно далеч, далеч по-високо ниво. Тоест, разказът ти ще се превърне от просто разказче в литературно произведение.

В началото на поста си споменах, че съм останал приятно изненадан. Това е защото разказът ти, въпреки гореизброените трески за дялане, се оказа много лек и лесен за четене – достави ми удоволствие да го изчета, и за разлика от много други творчески напъни, които съм виждал наскоро, не ме затормози с някакви недомислени концепции тип „Аз това го пиша за себе си, другите няма да го разберете” (като няма да го разберем, защо изобщо ни го дава? ). Историята, персонажите и мястото на действие също са глътка свеж въздух на фона на експлоатираните до кръв „Тъмен елф – Мрачен владетел – Всемогъщ камък/пръстен/меч/книга” и любовните излияния в един абзац, които заливат интернет-пространството. Написал си една юношеска история, която е далеч по-близо до реалността от гангстерските престрелки между 15-годишни, които тук преди време минаваха за разказ. Палци горе за това ти усилие, отделеното време определено си струваше.

=============================================





Това са, общо взето, критиките ми. Тези трески не се дялат за ден-два, за да се усвоят тези неща се искат упражнения. Да се научиш да Показваш, Не Да Казваш, да заинтересуваш читателя с мислите на героя, да покажеш някаква психологична мотивация зад действията на персонажите – трябва да направиш това своя основна цел и да напишеш няколко кратки разказа единствено с мисълта да овладееш подобни техники.

Дерзай!