Не съм сигурен тая тема за къде е,ама я поствам тук,защото не ми изглежда на "лайно" ,че да я пиша в общия...
Живея в квартал който е на високо,над останалата част от града.Няма много улични лампи на около само на улицата преднас.Нагоре-гора.Много е яко вечерно време да се проснеш на покрива и да гледаш звездите.Имаш чувството че потъваш.Нещо неразбираемо и мистично сякаш те обгръща, и ти става едно спокойно.Тъй като лампите наоколо са малко не пречат на изгледа към тях.Лежиш и гледаш-небето става просранство,а не таван висящ на главата ти.Съзерцавайки ,забелязваш че звездите са раположени пространствено,а не са просто мацнати точки на черен фон.И се чувствах сякаш си сред тях.И се чувстваш сам.Планетата остава някъде зад теб,светът със своите битови проблеми е някъде там надалеч от теб.Обръщаш се и виждаш една жалка раса,със своите смешни потребности и проблеми.В този момент ако си представите някоя кокетка,няма начин да не се засмеете на простотията и елементарните им нужди.Когато се чувстваш част от вселената се чувстваш нещо повече от останалите.Смееш се на проблемите им,защото осъзнаваш че от тях не зависи всичко.
Чувствам се като малка пластинка метал,привлечена от огромен магнит-вселената те дърпа.Не може да се опише с думи.Чувстваш се толкова нищожен пред размерите на цялата тая мощ,и същевременно чувството че си велик,понеже се чувстваш над другите...Невероятно изживяване!Итова всичко се изпитва за няколко секунди.Представяте ли си -всички тези осешания ви връхлитат само след няколко секунди съзерцаване на нощното небе,но ви държат дълго в обятията си.
В крайна сметка осъзнавате че от нас не зависи нищо,дори да изчезнем като вид,нещата няма да се променят,няма да гръмне слънцето,няма да се самоунищожи вселената.И се усмихваш леко.Чувстваш се спокоен,сякаш се рееш.В крайна сметка цялата ни планета е една нищожна молекулка,от гайката която учавства в състава на сложния механизъм Вселена.
И представа си нямам защо ви ги издрънках тея глупости ,но сега ми е някакси по-леко.
|
