Написаното представлява разсъждения, които са толкова общо представени и поне за момента без примери, че мисля, или няма да възприемете нещата правилно, или недостатъчно правилно. Опитайте се сами да подкрепите казаното с ваши примери. Който не обича да философства да не чете нататък.
При желание от моя страна, винаги мога да нанеса и корекции.
Чакам мнения.
Нещата не са такива каквито искаме да бъдат, защото това, което е сигурно, е че няма нищо сигурно
Написаното има за цел да погледнете глобално философски на заобикалящите ни неща, които не са конкретизирани, с цел да свържете възможно най-обширно познатото с начинът му на възприемане.
Защо да са несигурни нещата всъщност? Нима дори 2+4 да не прави 6? Дори и това ли не е сигурно? За „нещо” можем да приемем всичко, на което се опитваме да дадем обяснение. Особеното тук е, че всъщност „ние” сме тези, които се опитваме да дадем обяснение на нещата. Правим ли това правилно? Наистина ли приписваме качествата на обозримото, които са винаги константа и еднакви за всичко съществуващо под каквато и да е форма? Съществуват ли закономерности, които са ни неразтълкувани? Ако да, ще успеем ли да достигнем до истината за тях? Наистина ли е нужно да се вглъбяваме толкова в нещата?
Много въпроси, за които субективното обяснение е всъщност неизбежно. Защото, ако мислите, че знаете нещо и можете да дадете отговор на горепосочените въпроси, така, както те наистина съществуват, то тогава се замислете, дали нямате божествен произход или просто сте до определена степен „над” другите. Във всеки случай, ако сте се убедили в твърдението, че това, което знаете, всъщност е твърде малко за да дадете отговор за смисъла на живота (Ви), спокойно можете да заключите, че способностите Ви не позволяват достигането на така желаното познание. Всъщност, изводът, е че нищо не знаете. А дали сте от тези, които дори и това не знаят? Тези, за които 2+4 е просто 6, а теорията, че светлината е съставена от частиците „фотони”, които само движейки се притежават маса е нещо напълно нормално и възприемчиво? Ако не сте заинтригувани от различното в „обяснимото”, изглежда вашият ариал на местообитание Ви е достатъчен и ограничаващ Ви.
Изглежда нещата наистина са толкова относителни, че са не само несигурни, но и необясними, защото ако възприетото като необяснимо е свързано с това, което смятаме за факт (щом е необяснимо, означава, че можем да очакваме абсолютно всякакви проявления с абсолютно всички предмети и явления), защо този факт да е наистина такъв, какъвто нашето съзнание го е възприело? Отново въпрос без отговор…
Какво да правим, когато всичко е така неясно? Отговор: правим това, което смятаме за правилно, като в процеса на опознаване и усвояване на истините правим постоянни подобрения, отново, както смятаме за вярно.
Нещата, които бяха изказани дотук, са поглед глобално над цялата ни реалност. Чувстваме се доста сигурни в това, което вършим като същества с „висш” разум, което ни дава и увереността в успеха напред. Но въпреки високата ни интеграция на нашата планета, цялото ни съществуване е свързано с поставяне на въпроси и търсене на съответните отговори. Прогресът, който се осъществява е противопоставянето на човек с неяснотата, което е и начинът да кажем „не” на неизвестното, да се опитваме да променяме нещата според нашите собствени стремежи и интереси…
Много е важно да се осъзнае нуждата от постигане на разбраност и хармония, характеризиращи максимално равновесие, защото това способства за развитие на съзнанието ни да се стремим към нещата чакащи отговор, което пък погледнато откъдето и да е, е в полза за всички ни. В противен случай са налице пречки от всякакъв характер, подтикващи към произвол и причиняващи дисбаланс на съществуващото.
И накрая, защо пък искаме нещата да са си такива, каквито смятаме, че са? Стана ясно, че тяхното обяснение постоянно се изменя и/или допълва и понеже приетото за неизвестно може да се свързва с възприетото понятно, то това, което се смята за сигурно и вярно, е в процес на непрекъсната промяна. В съвременното общество, обаче, вярата в способностите ни да обясняваме нещата е много важно за целия погрес, който наблюдаваме. Липсата на вяра би породила страх към неизвестното и би подложила на съмнение много човешки ценности, даващи тласък при движението „напред”. Изглежда желанието да обясняваме предметите и явленията по възможно най-верния начин е просто това, което ние искаме те да са, защото нашите възприятия го ограничават и тълкуват в определен пространствен вид. Ние искаме нещата да бъдат такива, каквито сме ги разбрали, въпреки съществуващата постоянна несигурност за тях.
Вярата, е тази, която крепи цялото ни съществуване.
отново въпрос без отговор...
