Нека носим още по стъклото
останки от вирус, следи от теглото
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в нашии кръгозор
нека ни отрича историята, века,
нека е трагично името ни; нека
шеснайската стара и старии осмак
в миналото наше хвърлят своя мрак
нека да ни сочат с просмехи обидни
фаилове изтрити и дирите стидни
по диска ни още от вируса стар
нека таз свобода да ни бъде дар !
Нека . Но нии знаем , че в нащо недажно
свети нещо ново , има нещо славно,
що гордо разтупва наще гърди
и в нас чувства силни , големи подли
защото там нейде , вдън кабинета
сто етажа горен крепи в момента ,
намира се някои див , чувствен чип
покрит от програми и от кървав ZIP ,
на безсмъртен подвиг паметник огромен ,
защото на чипа има един спомен ,
има едно име , що вечно живеи
и в нашта история кат легенда грей ,
едно име ново , голямо , антично
като Термопили славно , безгранично
що отговор дава и смива смърт
и на клеветата строшава зъбът .
O, Интел l!
Три дена смелите програми
как платката бранят , BIOS-а и RAM-а
трепетно повтарят на боя ревът .
Пристъпи ужасни ! Дванайсти път
вирусна атака по платката дива
и EXE я стеле и COM я залива .
Вируса безумнии CALL-ва чипа пак
и SEND-ва : " Идете ! Тамо са раите ! "
И вируси тръгват с викове сърдити ,
" KILL " мessage платката разтресе .
Чипа отговори " Invalid process " .
И с нов дъжд матрици и масиви мъртви
програмите наши , оплискани с кърви
пъшкат и отблъскват без сигнал , без ред ,
всяка гледа само да бъде напред
и буфер геройски на Del да изложи ,
един вирус повеч да положи .
Конзолата екне . Бластери ревът ,
споики прегряват , топят се , гърмят .
Идат като тигри , падат като овци
и пак се копират , програми орливци ,
кат лъвове тичат по страшнии редът ,
прихващат сигнали и връщат " corrupt " .
Щурмът е отчаян , отпорът е лют .
Три дни веч се бият , но помощ не иде ,
от никъде взводът надежда не види
и RAM-а препълнен не стига за тях .
Нищо ! Те ще паднат , но честно , без страх -
кат някои модеми след " server reset "-а .
Дънната платка е вече превзета .
Последният напън е вече настал .
Тогава F-PROT , нашии генерал
SEND-на громоломно : " Младии опълченци ,
венчаите машината с лаврови венци !
На вашта сила Интел повери
BIOS-а, войната и себе дори ! "
При тоз message силен , програмите горди
очакват геройски вирусните орди ,
бесни и шумещи ! О геройски час .
Някой прихваща interrupt тогаз ,
буфери липсват , но сорсове траят ,
масив се изтрива - асемблер остая
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла мрежа , на тоз славен път ,
е динDel юнашки и с една победа .
" Мрежата цялата сега нази гледа ,
тоя чип висок е : тя ще ни съзре ,
ако би бегали : да мрем по-добре ! "
Няма вече памет ! Има хекатомба !
Всеки КБайт меч е , всеки преход - бомба ,
всяко нещо - удар , всеки код е плам .
Байтове и думи изчезнаха там .
" Записвайте нули " - някои си изкрязка
и нули двоични фръкнаха завчаска
кат демони черни над чернии рояк
трият , презаписват като живи пак !
И вируси тръпнат , друг път невидели
в едно да изтриват и живи и умрели
и платката цепят със демонски вик .
Боят се пбръща на смърт и на щик ,
програмите наши , като скали твърди ,
асемблер-а срещат с железни си гърди
и хвърлят се в RAM-а , в свирепата сеч ,
като виждат харно , изтрити са веч ...
но вълни по-нови вируси дивашки
гълтат , потопяват орляка юнашки .
И още миг - ще падне заветният FAT
и някой се сети ... стартира FORMAT .
.........
.........
.........
И днес вожд Интел , щом вирус прихваща ,
спомня тоз ден бурен , копира , препраща
слава му дивна архивен ZIP
от шина на шина и от чип на чип
След времето на О Windows доиде това.Маика ми ми го прати.На всеки нов стих ходих до тоалетната.Значи съм ходил някаде около 100000 пъти.Просто е върховно
Е аз ще му простя за това...Ама за творбата.
