Айде, народе, нов шит
Идва този ден
Който сякаш залепил се е за мен
И спомен, вечен, тъжен виждам
Сълзите зад очите стискам
Спомням си предната година
Спомням си вечната дружина
Спомням си усмивката, озарила ме тогава
Спомням си как времето се пропилява...
Спомням си нощите безсънни
Нощите, в които бяхме будни
И дните под слънчевата светлина
Дните, прекарани с усмивка на уста
Малките спорове за големите неща
И теб, мечтаейки на пейката сама
Спомням си всяка мечта, която сподели
А ти сигурно помниш и тази, която аз ти казах, нали?
Или всичко вече е потънало в забрава?
От отези време нищо не остана?
Да, като че ли
И чудя се, дали
Дали е имало смисъл да се надявам на нещо толкова голямо
Дали не плащам цена за време просто пропиляно?
Изгубено в мечти, в планове, в игри
Надявайки се на много светли дни
Дали?
Щеше ли да бъде по-добре
Ако никога не бях захващал се?
Дали ако просто пиех и гледах само в огледалото
Дали щях сега да плача под одеалото?
Ако не бях изричал толкоз много думи
Ако с теб не бяхме спорили, разтягайки локуми
Дали нещо щеше да е различно
Дали щях да съм момче обикновено и типично?
Дали щях да пропусна толкоз много
Ако сега не чувствах главата си като олово?
Ако просто не бях поглеждал към съвършеното
И бях се занимавал с тъпото и ежедневното?
Ех, преди година
Една мечта си замина
Тя стана реалност за мен
Единствената мечта, сбъдната за мен
Не мога да забравя щастието, което тогава ме озари
Сякаш господ света ми подари
Притежавах всичко, за което някога бях мечтал
Всичко, за което някога съм бил копнял
Всички ми бяха в краката
А мен високо ни седеше главата
И моментите преломни
Миговете на болка отровни
Преглъщах лесно щом зърнех сдъбнатата ми мечта
Жената, която никога няма да оставя сама
И въпреки, че от онзи ден мина време
Сега мечтата дори се превърна в бреме
Но аз все още имам същия пламък в гърдите
И бих доказал, че сбъдват се мечтите
Но уви, сбъдват се по веднъж
И изпуснеш ли ги, сякаш не си мъж
И седиш...плачеш...за нищо...за никой...
За никой, освен за теб....