Надвих мързила си и "сътворих" това:

Живота след пречистването

Беше трета година след пречистването, град Сал Витас се разширяваше с всеки изминал ден.От лабораториите се появяваха все повече хора, също така човечеството имаше повод за радост, победата над „Излишните”.
Бил Кратър беше един от късметлиите имащи шанс да създадат едно по- добро човечество, като спечели в томболата за участие в „Вторият Ноев ковчег”.През целият си живот преди потопът той е живееше в малък американски град, а след завършването на гимназия работеше в магазина на баща си, който го бе наследил от своят.Сега деветнадесет годишният Бил прероден и готов за живот постъпи при „Зелените вратовръзки” през втората година С.П..Бил беше не много високо някъде около 1.69,доста слаб с руса коса и сини очи.Тази „вратовръзка” както повечето свои събратя живееше в общежитията на главната сграда.
Както всеки ден така и през този Бил и неговия приятел и колега Джим станаха от леглата в 6.00 сутринта,облякоха своите бели дрехи, сложиха си зелените вратовръзки и се заловиха да помагат на обществото чрез чистене.
-Хей Джим-каза бодро Бил на излизане от „Главната сграда”-днес къде ще чистиш
-В индустриалната зона-отвърна с отвращение колегата му-улиците там и сто години да ги чистиш пак ще сте си останат мръсни
-Хаха-засмя се Бил-След няколко седмици и теб ще те повишат и ще чистим парка заедно
-Дано-каза скептично Джим и се качи реактивната голф кола, която трябваше да го закара до индустриалната зона
***
Няколко минути по късно Бил също возеше в малък микробус, който се движеше със скромните 390 Км/ч.Докато пътуваха към централният парк,Бил се наслаждаваше на разрастващия се град, който се разкриваше през стъклото.Микробусът спря на два пъти преди да стигне до „Централният парк”, веднъж да остави трима старши вратовръзки пред 300 етажната сграда на корпорацията „Джетц”, а вторият път за десетина „нови вратовръзки” да почистят улиците на Китайският квартал.
Когато стигнаха до „Централният парк” старшата, която отговаряше за Бил и колегите му започна своята традиционна реч:
-Младежи трябва да почистите парка, сега 8.00.Роботите чистачи и те ще ви помогнат, но вие сте „зелени вратовръзки” трябва да следите за реда и честотата.Ние ще се върнем в 12.00 дотогава да се приключели.Днес поставям двама отговорници Роджърз и Кратър.
„Аз..отговорник”помисли си Бил.Това е най-хубавото нещо след като го повишиха от чистач на улици на „отговорник за поддръжката на парковете”
Групата озелененители започна съвестно да извърша своите задължения както всеки друг ден.Роджърз беше един амбициозен двайсет и три годишен младеж смятащ, че чрез организацията на вратовръзките може да се издигне в възраждащото се човешко общество.Някъде към 11.46 докато Бил инспектираше няколко нови вратовръзки, Роджърз „най-случайно” се подхлъзна и събори Бил върху един туко що подрязан от младата вратовръзка храст.Обзет от ярост Кратър се нахвърли в върху другата озеленител.
-Ах ти…нещастник-крещеше Бил-Ти унищожи храстчето
-Жалък си –отвърна Роджърз, който се опиташе да стане от земята
-Умри-извика със всички сили Бил и заметна да удари своят „враг”
-Роджърз,Кратър престанете-каза разярен мъжки глас идващ към тълпата
Когато зелените връзки се обърнаха в посоката от, която идваше гласът се съзряха старшата връзка.
-Всички в микробуса-изкрещя той-вие сте срам за цялата организация!Ще докладвам на най- висше ниво.Молете се Континома да не разбере за това
След три часа Бил и Роджърз се намираха в кабинета на най-старшата вратовръзка Блейк Флойз.Той влезе в офиса с мрачен поглед и зловещо изражение на лицето.
-Господа-заговори той бавно-Вие днес почти съсипахте репутацията на нашата организация.Ние сме се заклели да служим на град Сал Витас, а вие опозорихте нашето име.Все пак вие сте добри момчета и няма да бъдете изгонени от „Зелените вратовръзки”.Утре вие ще бъдете изпратени да чистите в Гнездото
-Не-изстена Роджърз-само не и там
-Съжалявам-каза строго Флойз-Вие сте си виновни.Е Бил Кратър и Тим Роджърз приятно чистене
Когато излязоха от кабинета на Флойз,двете млади вратовръзки се спогледаха яростно, но при вида на приближаващата група старши вратовръзки към тях, младежите решиха да нямат повече проблеми и се разделиха.Бил отиде в стаята , пред която го чакаше Джим.
-Какво стана-попита разтревожено Джим
-Ще трябва да чистя в гнездото-каза с отвращение Бил-Роджърз е виновен за всичко
-Чувал съм какви ли не неща за Гнездото-каза разтревожено Джим
-Добре ли си-каза момичешки глас зад тях
-О Джени това си ти-възкликна Джим-ми утре съм в Гнездото
-Жалко-каза тя
Джени беше седемнайсет-осемнайсет годишна вратовръзка.Тя беше не много висока също като Бил, с кестенява коса и зеленикави очи.Младата дама беше прилежно изгладила своята униформа и бе щастлива да служи на „Вратовръзките”
Останалата част от деня Бил прекара в чете на книги посветени на „Вратовръзките”.
***
На другата сутрин Бил с отвращение се качи на реактивният микробус за да замине за „Гнездото”.Това е най-старата и бедна част на Сал Витас.Тук се намираше центърът на зараждащата се престъпност.На това място „вратовръзките” пращаха най-вече нови или такива не спазили правилата.Още с слизането си от реактивният микробус, в който други „връзки” не бяха останали двамата се захванаха да чистят бъркотията около тях.Като откри, че няма никакво желание да говорят след няколко часов усилен труд Бил реши да се разходи из гетото.Около не го беше пълно с търговци предлагащи всякакви стоки твърдейки, че са от преди потопът.В разбитите малки бараки, където са живеели първите заселници сега се обитаваха от ново излезлите хора от лабораториите не успели да си намерят високо платена работа.Както се разхождаше из прашните улици на Бил му се стори, че видя старши вратовръзката, която вчера отговаря за него.Воден от своето любопитство „младата връзка” реши да го проследи.”Какво би правил тук една старша връзка”помисли си Бил.Той последва човекът до една разбита барака.Бил се вгледа по добре в „заподозреният” и сега беше напълно сигурен, че това е „старшият”.”Старата връзка” почука на врата два пъти, после тя се отвори и от нея се показа човек на около трийсет годишна възраст приличат много на „сова”.Старшият озеленител изкара голяма сума пари от джоба на бялата си дреха и ги подаде на другият човек, който от своя страна му даде някакъв пакет и след това се разделиха.Бил реши да се върне при Роджърз, но да не му показа за видяното.
-Къде беше-каза му троснато неговият колега-старшите ще дойдат всеки момент
-Спокойно Роджърз-каза тихо Бил
***
Няколко часа по късно те бяха в залата на „Главната сграда” и тогава се появиха няколко „старши вратовръзки”.Този, който Бил видя беше сред тях
-Сега момчета-заговори един от старшите-трябват ни трима за една много важна задача.Кой желае?
-Зак-намеси се видяната от Бил старша вратовръзка-аз предлагам Кратър,Роджърз и Джим Блънч
-Щом така казваш Джон-съгласи си първият-Вие тримата елате с нас

Няколко минути по-късно Бил се возеше на въздушен реактивен скутер управляван от Джон в посока центърът на града.Вече се свечеряваше, когато те спряха близо до сградата на корпорация „Клит”
-Ние живеем в един жесток свят-заговори Зак-Затова се всеки трябва да се бори и да иска това, което заслужава.Сега вие трябва да влезете вътре и дa разбиете сейфът, който се намира на 126 етаж
-Но това е лошо-възкликна Бил
-За кого-реше тихо Зак-за теб,защото ще изкараш малко пари ли
-Това противоречи с устава на „връзките-заяви Бил-аз няма да участвам
-Щом така желаеш-отгърна спокойно Джон-Но кажеш на някой ще умреш!
-Няма да кажа на никой, но няма и да участвам-каза Бил и тръгна пеш към „Главната сграда”
Докато вървеше си мислеше за това, че малко по малко престъпността се развива.Размишлявайки върху ценностите на вратовръзките и бъдещото на човечеството, Бил стигна до извода, че хората отново ще направят същите грешки както преди.

Автор:Billy a.k.a. Митьо

Ами не искам да те обезнадеждавам, понеже не е толкова слаб разказът, но е доста далеч от "добър". На първо време замисли се, дали описаната случка е въобще достоверна? Дали едни такива престъпници щяха да си избират "подчинени", за които не са сигурно, че ще им свършат работа? И ако пък откажат, ще ги пуснат напълно свободно?

Успех все пак!

Мда, няма логика. Помисли малко за стила и правописните грешки. Въпреки всичко дочетох разказа докрай и ми беше интересно което е добре.

Успех !