Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
Некфо сдухване https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=48445 |
Страница 1 от 1 |
Автор: | Макс Пейн [ 23 Мар 2007 21:20 ] |
Заглавие: | Некфо сдухване |
Сдухах се нещо и написах тфа... Ох... Още един измъчен стон Още една тегава минута Сякаш притиснат вечно за този стол Сякаш прикован в моята хралупа Или сякаш вече в реалност се превръща И тази реалност впива се във мен И дори нямам силите да се намръща И виждам как ми минава поредният безценен ден Защо? Защо всичко, което виждам, е облечено в черно И аз покрит съм с перелината от кръв Защо мръщя се на всичко свежо и модерно И защо не мога никога да бъда пръв? Защо назад винаги сред другите оставам Защо гледам все нечий засенчващ гръб Защо каквото и да става трябва да се примирявам И защо не мога никога да бъда пръв? Къде? Къде отиде моята усмивка Къде отиде блясъкът в очите? Къде отиде наздравицата с бира пивка? Защо лед студен ме е сковал в гърдите? Накъде пътувам аз в този вечен път Кой иска да живее вечно? Дали ще дойде скоро проклетата смърт И дали до тогава ще се случи нещо смешно? Как? Как да се събудя бързо и с желание? Как да тръгна по поредният ми път? След като знам, че чака ме страдание Защо да съм буден, след като другите си спат? Как да насоча нагоре погледа? И как да тръгна с бодра крачка? След като черен стои ми мирогледа И изплювам поредната горчива храчка? Преди... Преди имаше хора, имаше и смях Преди имаше мигове щастливи Сега сякаш различен е всеки един от тях Поели по пътищата криви... Всеки се ражда и умира сам А хората, които види през своя път Понякога сещат се за човека веч голям Инак е поредното парче от плът Нощес... Нощес отново събудих се рано Погледнах навън, чух тишината После се погледнах в прашасалото огледало И се сетих какво било ми е в главата Сетих се за пламъкът, който гореше За желанието, с което пълен бях Но огънчето изгаснало веч беше А пълен бях с порок и грях... И в тази нощ, поредна или пък велика Не знам, но тя остана в мен Спомените от главата ми избиха За последният ми слънчев ден Сълзата бавно от окото измъчено се спусна И падаше надолу докато не я последва втора И някой смякаш смееше се с усмивка гнусна Но не можах да го ударя, спакан от умора И пак легнах, но не заспах Гласове в главата ми кънтяха И знаех, че съм най-обикновен глупак А свещите просто си изтляха... И продължавах да съществувам в свят преобърнат Свят който беше просто на другата посока И чакайки спомените да се върнат Нещата бяха отишли съвсем в гадната насока... И тогава бях налъпно сам срещу света... Всичката любов коят не споделих Си остана моя вечно И аз дълбоко някъде я скрих Няма смисъл от чувство толкова човечно... Why all good thing come to an end? |
Автор: | асдасдфасф [ 23 Мар 2007 21:29 ] |
Заглавие: | Re: Некфо сдухване |
«~»Tomm'G'Hawk«~» написа: Сдухах се нещо и написах тфа...
Ох... Още един измъчен стон Още една тегава минута Сякаш притиснат вечно за този стол Сякаш прикован в моята хралупа Или сякаш вече в реалност се превръща И тази реалност впива се във мен И дори нямам силите да се намръща И виждам как ми минава поредният безценен ден Защо? Защо всичко, което виждам, е облечено в черно И аз покрит съм с перелината от кръв Защо мръщя се на всичко свежо и модерно И защо не мога никога да бъда пръв? Защо назад винаги сред другите оставам Защо гледам все нечий засенчващ гръб Защо каквото и да става трябва да се примирявам И защо не мога никога да бъда пръв? Къде? Къде отиде моята усмивка Къде отиде блясъкът в очите? Къде отиде наздравицата с бира пивка? Защо лед студен ме е сковал в гърдите? Накъде пътувам аз в този вечен път Кой иска да живее вечно? Дали ще дойде скоро проклетата смърт И дали до тогава ще се случи нещо смешно? Как? Как да се събудя бързо и с желание? Как да тръгна по поредният ми път? След като знам, че чака ме страдание Защо да съм буден, след като другите си спат? Как да насоча нагоре погледа? И как да тръгна с бодра крачка? След като черен стои ми мирогледа И изплювам поредната горчива храчка? Преди... Преди имаше хора, имаше и смях Преди имаше мигове щастливи Сега сякаш различен е всеки един от тях Поели по пътищата криви... Всеки се ражда и умира сам А хората, които види през своя път Понякога сещат се за човека веч голям Инак е поредното парче от плът Нощес... Нощес отново събудих се рано Погледнах навън, чух тишината После се погледнах в прашасалото огледало И се сетих какво било ми е в главата Сетих се за пламъкът, който гореше За желанието, с което пълен бях Но огънчето изгаснало веч беше А пълен бях с порок и грях... И в тази нощ, поредна или пък велика Не знам, но тя остана в мен Спомените от главата ми избиха За последният ми слънчев ден Сълзата бавно от окото измъчено се спусна И падаше надолу докато не я последва втора И някой смякаш смееше се с усмивка гнусна Но не можах да го ударя, спакан от умора И пак легнах, но не заспах Гласове в главата ми кънтяха И знаех, че съм най-обикновен глупак А свещите просто си изтляха... И продължавах да съществувам в свят преобърнат Свят който беше просто на другата посока И чакайки спомените да се върнат Нещата бяха отишли съвсем в гадната насока... И тогава бях налъпно сам срещу света... Всичката любов коят не споделих Си остана моя вечно И аз дълбоко някъде я скрих Няма смисъл от чувство толкова човечно... Why all good thing come to an end? Без коментар! |
Автор: | Макс Пейн [ 23 Мар 2007 23:20 ] |
Заглавие: | |
А освен това ето и нещо посветено на най-красивото същество на света Красива Да, ти си неземно красива Очите не могат да повярват на видяното И главата ми не може да го побере Ти си еталон за неземното, невероятното Над всичко седи високо твоето лице Погледът с очите пъстри към зелени И усмивката, която лед стопява Устните, повече от съвършени И кожата мека, колкото червена толкова и бяла Дори Бог не може да съсдаде нещо толкова безгрешно Дори идеалите не са толкова добри И тези сигурно звучат преувеличено, смешно А всъщност малко и неточни са, уви Няма изразно средство, което да може да те опише Нито думи, нито звук, дори и снимка твоя Дори и всички хубави слова на света някой да ти напише ППак пред тебе ще са малко като храстче пред секвоя Да продължавам ли невъзможното да се опитвам да направя Да се опитвам за красотата ти представа да дам Или химикалката измъчена да оставя Защото ти си високо над представите, над човешкият таван... |
Автор: | Ледник [ 24 Мар 2007 10:35 ] |
Заглавие: | |
//офф// Последното ("Красива") ми напомни една велика песен от най-великия мюзикъл евър (Notre Dame de Paris). Който разбира италиански или поне испански, да си превежда. Линк към песента - http://www.youtube.com/watch?v=r7QDGqNb5XM (звукът е малко тих, но песента е велика) QUASIMODO Bella La parola Bella è nata insieme a lei Col suo corpo e con i piedi nudi, lei E' un volo che afferrerei e stringerei Ma sale su l'inferno a stringere me Ho visto sotto la sua gonna da gitana Con quale cuore prego ancora Notre Dame C'è Qualcuno che le scaglierà la prima pietra? Sia cancellato dalla faccia della terra! Volesse il diavolo, la vita passerei Con le mie dita tra i capelli di Esmeralda FROLLO Bella E' il demonio che si è incarnato in lei Per strapparmi gli occhi via da Dio, lei Che ha messo la passione e il desiderio in me La carne sa che paradiso è lei C'è in me il dolore di un amore che fa male E non m'importa se divento un criminale Lei Che passa come la bellezza più profana Lei porta il peso di un'atroce croce umana O Notre Dame, per una volta io vorrei Per la sua porta come in chiesa entrare in lei FEBO Bella Lei mi porta via con gli occhi e la magia E non so se sia vergine o non lo sia C'è sotto Venere e la gonna sua lo sa Mi fa scoprire il monte e non l'al di là Amore, adesso non vietarmi di tradire Di fare il passo a pochi passi dall'altare Chi È l'uomo vivo che potrebbe rinunciare Sotto il castigo, poi, di tramutarsi in sale? O Fiordaliso, vedi, non c'è fede in me Vedrò sul corpo di Esmeralda se ce n'è QUASIMODO, FROLLO, FEBO Ho visto sotto la sua gonna da gitana Con quale cuore prego ancora Notre Dame C'è Qualcuno che le scaglierà la prima pietra? Sia cancellato dalla faccia della terra! Volesse il diavolo, la vita passerei Con le mie dita tra i capelli d'Esmeralda Di Esmeralda |
Автор: | Макс Пейн [ 24 Мар 2007 10:54 ] |
Заглавие: | |
Зъ пръв път чувам тази песен, много е добра...Красива го писах в час по литература, докато се въртеше Wind of Change на Scorpions за вдъхнование, а първото ("Стон" се казва ) го писах в нас слушайки Queen - No One But You... |
Автор: | Kazim [ 24 Мар 2007 19:57 ] |
Заглавие: | |
Let's dance in style let's dance for a while. Heaven can wait we're only watching the skies Hoping for the best but expecting the worst. - Are you going to drop the bomb or not? Let us die young or let us live forever - We don't have the power but we never say never. Sitting in a sandpit life is a short trip The music's for the sad men. Can you imagine when this race is won? Turn our golden faces into the sun Praising our leaders we're getting in tune. The music's played by the madmen. Forever young I want to be forever young. Do you really want to live forever forever - and ever? Forever young I want to be forever young. Do you really want to live forever forever young. Some are like water some are like the heat Some are a melody and some are the beat. Sooner or later they all will be gone. - Why don't they stay young? It's so hard to get old without a cause I don't want to perish like a fading horse. Youth's like diamonds in the sun and diamonds are forever. So many adventures couldn't happen today. So many songs we forgot to play. So many dreams swinging out of the blue - we'll let them come true. Forever young I want to be forever young. Do you really want to live forever forever - and ever? Forever young I want to be forever young. Do you really want to live forever forever - and ever? Forever young I want to be forever young. Do you really want to live forever? |
Автор: | Макс Пейн [ 29 Мар 2007 23:27 ] |
Заглавие: | |
Нещо толкова...красиво Нещо толкова нежно и добро Нещо палаво, игриво И в същото време, недокоснато от зло Или нещо разбито, нещо минало Нещо свършило отишло като буря лоша Буря след която всичко е загинало Буря след която всичко е за коша Всичко е свързано в един кръговрат Няма зло, както и няма добро Има го само поредния човек глуповат Има го поредното заблудено същество Щастие и усмивка срещу тъга и сълзи Това е вечната битка Но дори и сърцето да кърви Винаги гледаме с жаден поглед към следващата усмивка Но ако нея я няма Ако болката продължи Ако тъгата в теб не минава И главата все така ти тежи Всичко пак опира до тъпото сърце Дали ще спре да бие Дали ще му песегнеш с ръце или ще го оставиш с празен стон да реве? Празен и нечут вик самотен Поредния крясък на глупак Гледащ живота страхотен Искащ да си го върне, но как? И когато има невъзможни неща И за друго нямаш желание Навеждаш смирено глава И отново търпиш тоновете страдание... |
Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |