И мене
| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| разказ за....смелостта..... https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=48225 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | Бижутера [ 09 Мар 2007 15:48 ] |
| Заглавие: | разказ за....смелостта..... |
Пътуването във влака мина чудесно; до мястото, закъдето пътувахме, се стига за цяла нощ. В купето нашият групов отговорник, който се казва Жерар Летуф и е чудесен, -ни посъветва да спим и да седим мирни, за да пристигнем бодри в лагера на сутринта. Прав беше. Казвам - нашия групов отговорник, защото ни обясниха, че сме разделени на групи от по дванайсет човека, с отговорници. Нашата група се нарича "Тигрово око" и отговорникът ни обясни, че паролата ни била "Смелост!" Разбира се, не можахме да спим кой знае колко. Един там ревеше през цялото време и разправяше, че искал да се прибере у дома при татко и при мама. Друг един се изхили и му (каза, че бил същинско момиче. Тогава оня, дето плачеше, го фрасна по лицето и ревнаха и двамата, още повече, че отговорникът се закани да ги остави да пътуват прави в коридора, ако продължават. Освен това, щом един си извади храна от куфара, всички огладняхме и се хвърлихме да ядем. А като се дъвче, не може да се спи, особено пък с тия'бисквити - хем е шумно, хем падат трохи навсякъде. После всичко живо хукна към края на вагона, един не се върна и отговорникът излезе да го търси. Онзи не се връщаше, защото вратата се беше заклещила, наложи се да викат чичкото, дето дупчи билетите, за да отвори вратата. Всички здравата се притесниха, понеже оня вътре плачеше, викаше, че го било страх и какво щял да прави, ако стигнем на някоя гара - нали пише, че е забранено да седиш на онова място, ако влакът е спрял на гара. Накрая онзи излезе и ни каза, че адски се забавлявал. Тогава отговорникът ни нареди да се приберем всички в купето, обаче станаха страхотни раз правни, докато го намерим. Другите също бяха наизлезли от техните купета, никой не помнеше в кое купе е бил, всичко живо тичаше и отваряше вратите. Накрая от някакво купе се подаде един чичко със зачервено лице и каза, че ако не престанем да вдигаме шум, ще се оплаче в управлението на железниците, имал там приятел, който заемал адски висок пост. Сменяхме се, така че да има дежурни, докато другите спят, и на сутринта пристигнахме в Плаж ле-Тру, откъдето с автобуси трябваше да отидем до лагера. Нашият отговорник е страхотен, почти не изглеждаше уморен. А иначе цяла нощ тича из коридора, понеже вратата в края на вагона заяде цели три пъти; два пъти изкара оттам двама от нашите, които се бяха затворили, а на третия път - чичкото, дето имал приятел в управлението на железниците. Чичкото от благодарност му остави визитната си картичка, В автобуса всички крещяха и отговорникът ни каза, че вместо да крещим, по-добре да попеем. След това ни накара да пеем едни много щури песни - за една хижа, дето била на върха на планината, и за камъчетата, дето покривали всички пътища Накрая отговорникът заяви, че всъщност предпочитал да си крещим и тъкмо тогава пристигнахме в лагера. Там малко се разочаровах. Разбира се, лагерът не беше лош; имаше дървета и цветя, но не и палатки. Ще спим в едни дървени къщички - жалко, аз мислех, че ще живеем в палатки, като индианци, щеше да е много по-весело. Изведоха ни по средата на лагера, където стояха двама чичковци. Единият беше без коса, а другият беше с очила, обаче и двамата бяха по къси гащи. Чичкото без косата ни каза: - Деца, щастлив съм да ви приветствувам в Синия лагер, защото съм уверен, че вие ще прекарате тук прекрасно в атмосфера на крепко и искрено другарство, а ние ще положим основите на вашето бъдещо поведение н? съзнателни хора., приучвайки ви към дисциплина на доброволни начала. Аз съм ръководителят на лагера, името ми е господин Рато. а това е нашият домакин, господин Жьону, който понякога ще се обръща към вас, за да му помогнете в работата. Надявам се да се вслушвате в препоръките на вашите групови отговорници, които ш е ви бъдат като по-големи братя и ще ви отведат сега в отредените ви бунгала. След десет минути ще има сбор и ще отидете на плажа, за да направите първата си баня. След това някой извика: - За Синия лагер - хип-хип . . . И сума ти народ ревна в отговор: - Ура! И така три пъти. Адски весело. Нашият отговорник ни събра всичките дванайсет души от групата "Тигрово око", нашата група, и ни заведе в бунгалото. Каза ни да си изберем легла, да се настаним, да си обуем банските, а той щял да дойде да ни вземе след осем минути. - Тъй - рече един дългуч, - аз ще бъда на леглото до вратата. - Че откъде-накъде, моля? - обади се друг един. - Аз си го видях пръв и освен това съм най-силен - отвърна дългучът. - Няма пък! Няма пък! - пропя един друг. - Леглото до вратата си е за мен! Аз съм си го заел! - И аз съм си го заел! - извикаха други двама. - Излезте оттам, ще се оплача -- извика дългучът. Бяхме осем души на леглото и тъкмо бяхме започнали да си разменяме шамари, когато влезе нашият отговорник по плувки, целият в мускули. - Е? - попита той. - Какво значи това? Още ли не сте си обули банските? Вдигате повече шум от всички останали бунгала, взети заедно. Хайде, бързо! - Те заради леглото ми ... - започна да обяснява дългучът. - После ще се погрижим за леглата - рече отговорникът. - Сега си обувайте плувките. Всички нас чакат! - Аз пък не ща да се събличам пред хора! Искам в къщи, при татко и при мама! - каза един тип и ревна да плаче. 1- Стига де, стига - каза отговорникът. - Полен, спомни си каква ни е паролата: "Смелост!" Освен това ти си вече мъж, не си малко дете. - Дете съм пък! Дете съм! Дете съм! - каза Полен, търкулна се на земята и продължи да плаче. - Шефе - рекох аз, - аз не мога да си обуя бански, понеже татко и мама забравиха да ми дадат куфара на гарата. Отговорникът си разтърка бузите с ръце и каза, че сигурно някое другарче ще ми услужи с плувки. - Няма такива работи - обади се един тип. На мен мама ми е казала да не си раздавам вещите, - Ти си скръндза, не ти ща банските! - рекох му аз. И - бам! - лепнах му един шамар. - Ами на мен кой ще ми развърже обувките? - попита един друг. - Шефе! Шефе! - развика се друг. - Всичкият ми конфитюр се е изсипал в куфара. Какво да правя? И изведнъж видяхме, че нашият отговорник е изчезнал от бунгалото. Като излязохме, всички бяхме по бански; едни много щур тип на име Бертен ми услужи; бяхме последни за сбора. Много беше весело, понеже всички бяха по бански. Само нашият отговорник не беше по бански. Беше с костюм, със сако, вратовръзка и с куфар. Господин Рато му говореше нещо, казваше: - Обмислете решението си, млади момко; убеден съм, че ще се справите с тях. Смелост! Животът в лагера поема по своето русло - този живот ще превърне Никола и неговите приятели в съзнателни хора. Дори груповият им отговорник. Жерар Летуф се е променил от деня на пристигането; понякога умора помрачава светлите му очи, но той вече е привикнал да запазва самообладание и не допуска паниката да го завладее ... |
|
| Автор: | Били [ 09 Мар 2007 16:44 ] |
| Заглавие: | |
Нещо не ме кефи |
|
| Автор: | TroY Gonzo [ 21 Мар 2007 03:33 ] |
| Заглавие: | |
И мене
|
|
| Автор: | Graendal [ 21 Мар 2007 04:11 ] |
| Заглавие: | |
На мен ми харесва. Само това: - Ти си скръндза, не ти ща банските! - рекох му аз. И - бам! - лепнах му един шамар. Звучи малко гейски, но иначе е хубаво. 
А геройте на колко годинки са? |
|
| Автор: | Kazim [ 21 Мар 2007 06:37 ] |
| Заглавие: | |
Ето и откъде го е откраднал: http://nicolas.oran-gutan.com/nicolas.php?itemid=376 
|
|
| Автор: | Били [ 21 Мар 2007 08:50 ] |
| Заглавие: | |
В случей, че онова не го е пусал той ще кажа:Ти си плагиат и аз нямам голям талант ма поне сам си ги пиша нещата 
|
|
| Автор: | Graendal [ 21 Мар 2007 12:57 ] |
| Заглавие: | |
Браво! Поне да беше казал, че не е твое...shame on you. |
|
| Автор: | Kazim [ 22 Мар 2007 18:39 ] |
| Заглавие: | |
Засрами се! 
|
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|