| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| "ДУША" & "Събуждане в мрака..." https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=47612 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | greeny [ 30 Яну 2007 11:14 ] |
| Заглавие: | "ДУША" & "Събуждане в мрака..." |
Д У Ш А Тя се изправя и разчиства пепелта и тлеещите въглени от голата си плът. Белези я покриват, масивни, червени белези, които пулсират наляти с кръв. Не личат шевове по тях, а дълбоки отпечатъци от пръстите й – стискали раните месеци наред. Тя става и тръгва напред. Олюлява се, когато топлият пролетен вятър полъхва. Слънцето я къпе в лъчи и красотата танцува около нея. Тя я чувства дълбоко в себе си, познава я, желае я, но очите й са слепи. Празни бели огледала на света, огледан в празнота. Тя се усмихва и в двете езера от мляко изплуват зеници, ириси. Белезите се скриват, изчезват. Тя тича напред и подскача леко, и нежната й красота къпе околността в кървавочервено. Сивото става черно и бяло, а черното и бялото започват да оглеждат абсолюта на транспарантното. Тя знае къде отива и мисълта й я опиянява. Еуфорията я поглъща, тя крещи. Крещи високо, силно, могъщо. Всичко около нея трепери, люлее се. Всички я виждат гола, красива, светла, червена – тя гори. Пламъците я поглъщат, но тя не ги усеща и продължава да крещи от радост. Мигът пречупен и заключен в кръговрата на времето немаркирано от часовете. Викът става крясък, болка, агония, смърт, но всичко умира в мига на раждането си. Обхваната в пламъци, покрита с белези, които пулсират наляти с кръв. Заровена в пепел и тлеещи въглени. Мъртва. Тя отваря очи – млечни езера. |
|
| Автор: | долу_админа [ 30 Яну 2007 12:39 ] |
| Заглавие: | |
.. aaand action! Много красиво, но май само ти ще си го разбираш. |
|
| Автор: | SneakyDude [ 30 Яну 2007 12:52 ] |
| Заглавие: | |
Хубаво е. На мен лично много ми хареса, освен това си падам по кратките писания. Има ли значение колко думи са използвани, след като смисълът е предаден в цялата си пълнота? "Мигът пречупен и заключен в кръговрата на времето немаркирано от часовете." Само това изречение е някак си твърде претрупано, без да казва много. Иначе, отлично! 
|
|
| Автор: | The Chameleon [ 30 Яну 2007 13:05 ] |
| Заглавие: | |
В момента слушам Меноуар и крещя : BUUURN IIIT DOWN , DESTRUCTION !!! RAPING THE DAUGHTERS AND WIVES... IN BLOOD I TAKE MY PAYMENT .. IN FULL, WITH THEIR LIVES !!!! Но фактически не ми пречи да (по)разбера творбата на Грийни..
Според мойте разбирания : Вижда се кръговрат ( предполагам на живота ) . Прераждне подобно на Феникс.. Белезите са от времето , със сигурност. Прави ми впечатление как тя отначало се олюлява.. още слаба , а после тича , подскача и крещи... има удоволствие, появява се визуализация. " знае къде отива " - следва мечтата си , смисъл на живота си , може би. После остарява и живота став мъчение. Мъчение, в което и умира. За да се прероди наново, да усети още веднъж това сладко проклятие наречено живот. П.п. Да ме прощавате за нескопосания пост , но : SOUND OF CHAAARGE , INTOO GLOORY RIIIDE .. OVER THE TOOP OF THE ANGUISHED PRRIIIIDEE... 
|
|
| Автор: | SneakyDude [ 30 Яну 2007 14:04 ] |
| Заглавие: | |
Не толкова кръговрат, колкото повратност според мен. В един момент човешката душа е презипълнена с енергия и радост, в следващия изгаря от мъка. Така го видях аз. |
|
| Автор: | Asriel [ 30 Яну 2007 21:46 ] |
| Заглавие: | |
Да.... |
|
| Автор: | greeny [ 05 Фев 2007 23:42 ] |
| Заглавие: | |
The Chameleon написа: В момента слушам Меноуар и крещя : BUUURN IIIT DOWN , DESTRUCTION !!! RAPING THE DAUGHTERS AND WIVES... IN BLOOD I TAKE MY PAYMENT .. IN FULL, WITH THEIR LIVES !!!!
Но фактически не ми пречи да (по)разбера творбата на Грийни.. Според мойте разбирания : Вижда се кръговрат ( предполагам на живота ) . Прераждне подобно на Феникс.. Белезите са от времето , със сигурност. Прави ми впечатление как тя отначало се олюлява.. още слаба , а после тича , подскача и крещи... има удоволствие, появява се визуализация. " знае къде отива " - следва мечтата си , смисъл на живота си , може би. После остарява и живота став мъчение. Мъчение, в което и умира. За да се прероди наново, да усети още веднъж това сладко проклятие наречено живот. П.п. Да ме прощавате за нескопосания пост , но : SOUND OF CHAAARGE , INTOO GLOORY RIIIDE .. OVER THE TOOP OF THE ANGUISHED PRRIIIIDEE... Поздравления ! Право в десетката. Вече знам, че съм се изразявал достатъчно ясно... |
|
| Автор: | d4rk.1nside [ 06 Фев 2007 00:41 ] |
| Заглавие: | Re: ДУША |
greeny написа: ...
Помня само , че веднъж беше постнал една песничка .. мисля че твоя. Е , на мп3-ката ми е от тогава . 
Не , че имаше нещо общо с темата. |
|
| Автор: | The Chameleon [ 06 Фев 2007 03:44 ] |
| Заглавие: | |
Радвам се, че съм успял истински да вникна в творбата ти, Грийни! 
|
|
| Автор: | Liberty [ 06 Фев 2007 10:58 ] |
| Заглавие: | |
Аз лично не го разбрах, но иначе звучи красиво. |
|
| Автор: | DennisEverything? [ 07 Фев 2007 21:40 ] |
| Заглавие: | |
Andrey358 написа: Аз лично не го разбрах, но иначе звучи красиво.
Ахм,май Грийни само си го разбира.Иначе е хубаво,да.
|
|
| Автор: | greeny [ 21 Апр 2007 13:41 ] |
| Заглавие: | |
Събуждане в мрака. Отваряш очи и всичко е съвсем същото, сякаш не си ги отварял. Оглеждаш се, пощипваш се – нищо. Засмиваш се, но не се чува смях. Проплакваш в отчаяние и не се чува плач... Затваряш очи ( - Това е сън! Само сън.) Отваряш ги. Нищо. Затваряш очи (*Надежда). Отваряш ги (*Разочарование). * Затваряш очи (...спомяш си всичко хубаво и лошо. Хората, които си познавал, обичал и мразел. Става ти хубаво, като си спомняш, живота...). Отваряш очи. Виждаш само нищо. Чуваш единствено нищо. И това нищо, абсолютно, безмилостно и категорично Нищо, те хваща за гърлото, стиска те, смразява кръвта и за миг спира порива за въздух... (*Страх) (- Сам... – без звук.) * Затваряш очи. Ужасът те връща назад. Единственото „място”, е в ума ти и той мигновено го открива и те поглъща в него, Споменът. Шумът на морето, е тъй успокояващ, а зеленината и мирисът на гора, замайват. Отново си дете. Потъваш в безгрижието на безгрижните дни. Отново въпросите имат лесни отговори и ти се смееш... Радваш се на всеки цвят, вкус и възприятие. Носталгията не те мъчи. Не съжаляваш за нищо. Къпеш се в лъчите на най-приятните спомени. Преизпълнен с живот – ти си живот. Вяра, наивна, нереална, все още неизлъгана вяра в доброто, храни надежди, малки големи, реални, ефимерни... Надежда, че като отвориш очи няма да... * Отваряш очи. Мракът се сгъстява. Катранът бълбука, ври, изгаря те. Не можеш да избягаш. Няма къде да избягаш... Катранът те поглъща, впива се в кожата ти. Реакцията ти (дърпаш се, отчаяно, мяташ крайници) е безполезна. Горещината яде кожата ти. Милиони малки, като игли зъби, сякаш се забиват, болката, прорязва мозъка, сърцето ти бие по-бързо (Прескача веднъж), спира за секунда (Рязко, започва да бие бързо), главата ти пулсира в перверзния танц на кръвта, която те отхвърля, по силата на Закона на болката. Първо се пръсва дясната сънна артерия. Взривява се точно под ухото ти и горещата ти кръв те облива. Става ти студено. Целият лепнеш от собствената си кръв. Сърцето ти бавно отшумява. Животът ти бавно отшумява... Нещо дърпа гърдите ти, неестествено се мята (вътре) и повлича тялото ти като парцалена кукла. Душата ти се откъсва, поглежда те пренебрежително и отлита, лека, свободна, щастлива. ЗАТВАРЯШ ОЧИ!! ------------------------------ Guess who's back !? Back again... Born again... |
|
| Автор: | Ледник [ 21 Апр 2007 21:47 ] |
| Заглавие: | |
Пророчеството твърди, че някой ден ще се появи млад писател, който сътворява стихове и разкази, които повече от един човек на планетата би си правил труда да погледне повторно. |
|
| Автор: | Lord of the dreams [ 22 Апр 2007 23:00 ] |
| Заглавие: | |
Бозав разказ?Я-я-я?Вундабах!
|
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|