Амии ето и моята първа тема(кефф)
престраших се да си пусна и аз малко от творчеството си
ммхмм ако може малко критика и ако трябва здраво хлебене,за да знам дали ставам за това
Любов разкъсата от света
Седи тя загледана в малката светлинка,
единствената в мрака на нощта.
Восакът капе по нежната ръка,
но болката притъпена е от тъга.
Навън дъждат тихо ръми,
подканя я-"Не го чакай,легни си, поспи."
Шести ден от както така седи,
нито се храни, нито пие, нито спи.
Устните шепнат тихо молитва,
очите гаснат, главата залитва.
Сърцето за него жадно копнее,
Умът в мрака на самотата се рее.
Защо така силно го желае?
Защо не може да спре да ридае?
Нали врече й се, обеща,
когато коленичи и целуна й ръка!
Трябваше да дойде, през нощта,
да я откъсне от тази сива самота.
Защо за нея тъй бързо забрави?
Защо не идва да я избави?
Стоя още ден-два така
и накрая мрака в нея надделя.
Намериха я сам сама
висяща от тавана, задушена от копринена примка на смъртта.
Така й не разбра,
защо любимият така и не се прибра,
а стоеше на дъното на близката река,
ограбен и скован от смъртта, но все още държащ нейния букет цветя...
Радвам се че и теб ти е присърце