Форум на PC Mania :: Виж темата

Последната сълза падна от моето око
И сякаш увехна последното есенно листо
Вече няма, край,всичко беше до тук
Каквото и да правя, съдбата връща ми напук
Но за какво, има ли причина
Толкоз много за една година?
От слънчев и радостен човек, сияещ и с усмивка
Станах на парче лед, на празна, глупава обвивка
Всичко вътре в мен бавно, мъчително бе изпито
Надеждата, блясъкът в очите – всичко е изтрито
И времето, текло като ручей свеж планински
Сега превърна се в меч остър, сатанински
Сякаш невидими вериги държат ме в плен
А примката на врата ми стяга се, ден след ден
И аз безпомощен съм притиснат в каменна стена
Кървящ, с болка на сърце, плачещ със затворена уста
Искайки някой някакси да щракне, бум – и край
За мен това би било рай
Перфектен и желан
От оазис във пустиня по-желан
Но седейки във вериги, това е поредната мечта
Която в небето грее, а аз навеждам смирено глава
Защото слънцето очите ми заслепява с блясъкът си недостъпен
А звукът на смях в ушите ми е като тътен
Тътен, на буря силна и на бомба мощна
Така искрена мечта, разкошна
Да мога проста де се усмихна и изсмея
Да мога отново до приятели с щастие да залея
Да мога поредната паша вино да разлея
И да си кажа „да, аз живея”
Мечта...
Сън...
Друга е реалността...

Автор:	Макс Пейн [ 28 Дек 2006 22:28 ]
Заглавие:	Надежда....no...
Последната сълза падна от моето око И сякаш увехна последното есенно листо Вече няма, край,всичко беше до тук Каквото и да правя, съдбата връща ми напук Но за какво, има ли причина Толкоз много за една година? От слънчев и радостен човек, сияещ и с усмивка Станах на парче лед, на празна, глупава обвивка Всичко вътре в мен бавно, мъчително бе изпито Надеждата, блясъкът в очите – всичко е изтрито И времето, текло като ручей свеж планински Сега превърна се в меч остър, сатанински Сякаш невидими вериги държат ме в плен А примката на врата ми стяга се, ден след ден И аз безпомощен съм притиснат в каменна стена Кървящ, с болка на сърце, плачещ със затворена уста Искайки някой някакси да щракне, бум – и край За мен това би било рай Перфектен и желан От оазис във пустиня по-желан Но седейки във вериги, това е поредната мечта Която в небето грее, а аз навеждам смирено глава Защото слънцето очите ми заслепява с блясъкът си недостъпен А звукът на смях в ушите ми е като тътен Тътен, на буря силна и на бомба мощна Така искрена мечта, разкошна Да мога проста де се усмихна и изсмея Да мога отново до приятели с щастие да залея Да мога поредната паша вино да разлея И да си кажа „да, аз живея” Мечта... Сън... Друга е реалността...

Автор:	Richard Kruspe [ 28 Дек 2006 22:41 ]
Заглавие:	Re: Надежда....no...
«~»Tomm'G'Hawk«~» написа: Последната сълза падна от моето око И сякаш увехна последното есенно листо Вече няма, край,всичко беше до тук Каквото и да правя, съдбата връща ми напук Но за какво, има ли причина Толкоз много за една година? От слънчев и радостен човек, сияещ и с усмивка Станах на парче лед, на празна, глупава обвивка Всичко вътре в мен бавно, мъчително бе изпито Надеждата, блясъкът в очите – всичко е изтрито И времето, текло като ручей свеж планински Сега превърна се в меч остър, сатанински Сякаш невидими вериги държат ме в плен А примката на врата ми стяга се, ден след ден И аз безпомощен съм притиснат в каменна стена Кървящ, с болка на сърце, плачещ със затворена уста Искайки някой някакси да щракне, бум – и край За мен това би било рай Перфектен и желан От оазис във пустиня по-желан Но седейки във вериги, това е поредната мечта Която в небето грее, а аз навеждам смирено глава Защото слънцето очите ми заслепява с блясъкът си недостъпен А звукът на смях в ушите ми е като тътен Тътен, на буря силна и на бомба мощна Така искрена мечта, разкошна Да мога проста де се усмихна и изсмея Да мога отново до приятели с щастие да залея Да мога поредната паша вино да разлея И да си кажа „да, аз живея” Мечта... Сън... Друга е реалността... Beautiful... Simply Beatiful...

Автор:	Disturbеd7470 [ 28 Дек 2006 22:42 ]
Заглавие:
Добро е, подхожда си със студеното време навън На моменти се губи ритъма, но в крайна сметка емоционалният заряд е предаден идеално, или поне аз го усетих П.П. Винаги има изход, копеле... Ако няма - ше блъскаме с глава докато направим

Автор:	angelvr911 [ 28 Дек 2006 22:44 ]
Заглавие:
Не е лошо.

Автор:	Till.Lindemann [ 29 Дек 2006 01:24 ]
Заглавие:
Добро, добро

Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Надежда....no... https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=46950	Страница 1 от 1

Автор:	Brian [ 29 Дек 2006 10:05 ]
Заглавие:
Много красиво и въздействащо.Поздравления за добрия стил!

Автор:	долу_админа [ 29 Дек 2006 20:45 ]
Заглавие:
Дъ баце (:

Автор:	Lord of the dreams [ 06 Яну 2007 22:12 ]
Заглавие:
Много е красиво и въздействащо стихотворението!Поздравявам те за успеха! П.П.Бре много таланти има в този форум!

Автор:	Макс Пейн [ 09 Фев 2007 20:59 ]
Заглавие:
Още малко за надеждата Поглед Насочен право напред Поглед към мечтите безчет Поглед към добрите времена Поглед към място без непрогледна тъма Надежда Надежда стояща зад погледа вторачен Надежда в този свят ужасен Надежда, а не поглед мрачен Поглед на човек Човек, който е страдал и се е борил Човек, който вече всеки е молил Човек, който не може да погледне към светлина Човек, в който се крие толкоз много тъга Тъга...а какво е тя Тъга...нещо ужасно Тъга...след всичко прекрасно Единственото, което остава винаги е тъга Защото хубавите неща имат край Но тъжните не, от мене го знай И след всичката тази тъга къде е смисъла? Дали е зад очите все пак гледащи далече Дали е за да си спомняме времената, отминали вече Не знам, но смисъл има И дори да не го виждам, той е като почва в снеговита зима Някога снегът ще се стопи и тогава кокичетат ще видш ти И тогава дано вече от бялият блясък да не си заслепен И дано си готов да посрещнеш топлият ден...

Страница 1 от 1	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/