Са че го напишем грамотно !
14ти април 1988 година
Казвам се Моше Хаим. Родом съм от Йерусалим. Това е градът , който е център на три главни религии. Наскоро писах реферат по история , но учителят пожела да му платя за да ми пише 6.
Станах рано, защото на пазара имаше промоция на по-евтини закуски. Бяха смъкнали цената от 45 ст. на 40 за баничка с извара. Купих си 3, защото при покупка на едро смъкват с още 30%. Прибрах се, премерих се и видях, че съм качил 1 кило. Затова изядох само едната баничка , останалите 2 ги продадох на баща ми на двойна цена, който се хвана на далаверата ми.
Десерт нямаше, но затова пък продадох на брат си парче шоколад от онзи ден, защото той получи хипоглекимия и имаше нужда от захар. Добре, че не се наложи да го водим на лекар, защото откъде ще вземем тия пари ??
След това с баща ми се надбягвахме до синагогата. Аз победих, затова той ми даде 2 лева. На връщане трябваше да минем през банката. Тя не бе много далеч от синагогата, но за да стигнем на време за всички промоции, трябваше да разменим на баща ми панталоните за колелото на един старец. Тъкмо влизаме в банката и влизат трима с кубинки и сиви палта, започват да говорят на езика, от който на дядо му се свива стомаха и почват да стрелят по всички ! Настъпи суматоха, хвърлихме се с тати зад гишето и успяхме да откупим от умиращия до нас човек ключа за задната врата.
Избягахме невредими. Господ бе с нас !
Като се прибрахме имаше софра. Майка направила идеалната далавера като продала на баба инвалидната количка. И без това дъртата я видяхме вчера да оставя завещание. Обаче всички гледаме да сме по-мили с нея. Ще умира все пак, все на някой ще се падне заровеното в двора имане от 1947-та.
След обяд Исак, съседа, ме покани на купон в тях. Кувертата беше 5 лева. Възпявахме Йехова до 16-17 часа и решихме да разнообразим малко. Започнахме игра на далавери. Който успее да сключи по-голямата далавера получава избрана вещ от дома на Исак. Спечелих , като спазарих кислородния апарат на баба за 20 лева. Все пак съм бил доста послушен и имам огромни очаквания. За награда си избрах порцелановата ваза, но не исках самата вещ, а паричната й стойност, защото знаех къде в града може да се намери с 5% отстъпка. С останалите пари ще си купя новият албум на С.Т.О.Б.Ъ. ( шегичка
)
Прибрах се вкъщи. Атмосферата беше необичайна. Нещо беше станало. Влизам в спалнята и гледам как всички са се насъбрали около леглото. На него лежи баба. Веднага загрях какво става. Пристъпих и видях как всички са се концентрирали в молитви. В един момент баба промъца нещо и започна да пита : ''Моше, тук ли си ?'' Отогварям ''Тук съм, бабо.'' После попита ''Мария, тук ли си ?''. Майка отвърна ''Тук съм, бабо.'' Последва ''Арон, тук ли си ?''. След около 2-3 секунди се изцъкли , подскочи и извика ''А КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ РАБОТИ В МАГАЗИНА???''. Миг след това изхълца и се просна назад. Всички знаехме какво следва ... Татко отиде да търси писмото със завещанието. Проблемът беше, че не можеше да го намери. Преровихме къщата, но така и не го намерихме. Малкият ми , 7-годишен брат, гледаше виновно. Попитах го ''Какво направи ?''. Той погледна в земята, след което нежно погали кесийката, окачена на врата му.
