Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
Когато целите станат мечти... https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=46605 |
Страница 1 от 1 |
Автор: | Макс Пейн [ 12 Дек 2006 11:55 ] |
Заглавие: | Когато целите станат мечти... |
Ето едно мое малко писание, в момент на отчаяние Какво става, когато вече всичко е безнадежно?Какво става, когато целите станат мечти?Защото мечта – това е нещо неосъществимо, което ти можже да си представиш само но не и да усетиш, да видиш, да докоснеш.И както става, когато целите ти станат мечти?И какво правиш тогава? Опитваш да намериш нови цели.Не, не можеш.Мечтите ти са цели, но целите са мечти.Затворен кръг, от който няма как да излезеш.Освен по един начин. Всъщност, не е един.Тухла, нож, .45ти калибър, кола – всичко това може да ти помогне да избягаш.Но има ли смисъл?Дали това ще ти помогне наистина?Да, няма да се мъчиш, но и дори няма да можеш да мечтаеш.А мечтите са красиви.Красиви са, както е красива нощем пранината през зимата, както красиво е самотното море на залез слънце...Дали окъпан от лунна светлина или гален от последните лъчи на слънцето, ти си щастлив.Точно така си щастлив и докато мечтаеш защото, макар и само за миг, ти може да си представиш моментът и да повярваш, че това е истина.За това не трябва да прибягваш до ножа, въпреки че моментът, в който осъзнаваш, че това е само мечта е и моментът, в който сякаш нещо в теб крещи „приключи...приключи всичко...”Разкъсващата болка, която те изгаря отвътре в този миг сякаш има силата на излитаща ракета и колкото повече гориво изгаря толкова по-малко остава в нея...А говирото си самият ти, самата ти душа и всички хубави чувства в теб...И в един момент ракетата излита, и тогава ти вече не си способен да усетиш отново какво е да си на земята, какво е да си сред хора.Ти си някъде, където няма и жива душа, където си сам със себе си...Нямаш вкуса на храна, на вода, имаш само съществуване...И гледаш отдалече хората...искаш да си част от техния свят, в който всеки си има цел...но твоята цел е недостъпна, както и земята в момента...Остава ти само да съществуваш и да се наслаждаваш на единственото, което ти остана...Музиката... |
Автор: | долу_админа [ 15 Дек 2006 12:41 ] |
Заглавие: | |
Ей, само зарад края заслужаваш Пулицър, Грами и една бразилка, баце (: |
Автор: | Sick boy [ 15 Дек 2006 18:03 ] |
Заглавие: | |
Заеби трогна ме (даже много кат се замисля ) 10/10 |
Автор: | d4rk.1nside [ 15 Дек 2006 21:22 ] |
Заглавие: | |
Готин начин за изливане на чуства .. Единственото нещо , което ме издразни е сравнението с ракетата .. Моеше да го направиш много по - добре , нещо по - свързано . И все пак - кефи . Нахвърляни чуства върху листа ( уърда ) . Кийп ит ъп , жо ! |
Автор: | Blinkers [ 16 Дек 2006 13:46 ] |
Заглавие: | |
Много е добро. |
Автор: | Serious Sam 1.0 [ 16 Дек 2006 19:33 ] |
Заглавие: | Re: Когато целите станат мечти... |
«~»Tomm'G'Hawk«~» написа: Ето едно мое малко писание, в момент на отчаяние
Какво става, когато вече всичко е безнадежно?Какво става, когато целите станат мечти?Защото мечта – това е нещо неосъществимо, което ти можже да си представиш само но не и да усетиш, да видиш, да докоснеш.И както става, когато целите ти станат мечти?И какво правиш тогава? Опитваш да намериш нови цели.Не, не можеш.Мечтите ти са цели, но целите са мечти.Затворен кръг, от който няма как да излезеш.Освен по един начин. Всъщност, не е един.Тухла, нож, .45ти калибър, кола – всичко това може да ти помогне да избягаш.Но има ли смисъл?Дали това ще ти помогне наистина?Да, няма да се мъчиш, но и дори няма да можеш да мечтаеш.А мечтите са красиви.Красиви са, както е красива нощем пранината през зимата, както красиво е самотното море на залез слънце...Дали окъпан от лунна светлина или гален от последните лъчи на слънцето, ти си щастлив.Точно така си щастлив и докато мечтаеш защото, макар и само за миг, ти може да си представиш моментът и да повярваш, че това е истина.За това не трябва да прибягваш до ножа, въпреки че моментът, в който осъзнаваш, че това е само мечта е и моментът, в който сякаш нещо в теб крещи „приключи...приключи всичко...”Разкъсващата болка, която те изгаря отвътре в този миг сякаш има силата на излитаща ракета и колкото повече гориво изгаря толкова по-малко остава в нея...А говирото си самият ти, самата ти душа и всички хубави чувства в теб...И в един момент ракетата излита, и тогава ти вече не си способен да усетиш отново какво е да си на земята, какво е да си сред хора.Ти си някъде, където няма и жива душа, където си сам със себе си...Нямаш вкуса на храна, на вода, имаш само съществуване...И гледаш отдалече хората...искаш да си част от техния свят, в който всеки си има цел...но твоята цел е недостъпна, както и земята в момента...Остава ти само да съществуваш и да се наслаждаваш на единственото, което ти остана...Музиката... Браво аплаус,аплаус |
Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |