Моля ви не се смейте ама ето,че аз почнах пак разказ. Върху ,който съм наблегнал върху критиките от предишните ми. Разказа е за феновете на тема: загатки,"изгубени"* и подобни. Надявам се да ви хъреса.
*Изгубени е сериал.
Green and red:Свят с надежда
Част I:пролог
Във офиса на професор Джин
Професор Джин и сънародника му Робърт разглеждаха разни документи за случилото се през последния месец ,се бяха случили много странни неща. Първо айфеловата кула изчезна. Свидетелите казват ,че небето станало ярко червено. Започнали да се чуват страшни звуци и изведнъж всичко си дошло на мястото. Небето си върнало цвета. Шумовете изчезнали. На мястото на кулата нямало нищо. Дни по-късно двама негри. Видели нещо като лъч който излизал от небето до земята. Единия негър влязъл вътре. Другия се опитал ,но лъча не му позволявал. Странно защо никой друг не видял лъча. А пък други хора пътували със самолет. Самолета изчезнал безследно. По-късно един от пътниците е намерен. Той е изпаднал в шок и не може да каже и дума. Професор Джин разглеждаше архива. Имаше една папка с надпис „Top secret”. Професор Робърт я взе. Там пишеше за нещо което се беше случило преди 5 години. Разказваше се за някакъв мъж ,който беше изчезнал. Година по-късно беше открит в гората. Когато го разпитвали, той нарисувал само една схема с много дати. Професор Робърт отгърна на следващата страница. Там беше и схемата. Имаше сложно оплетени линии. Имаше много дати и много уравнения. Професора прекара половин час в разглеждане на схемата.
-Коя дата сме днес?-попита Робърт.
-6.4.2007-отговори Джин ,който разглеждаше нещо.
Робърт отново сведе глава и разгледа много внимателно схемата. Вдигна глава.
-Улица „red hard”! Бързо!- кресна Робърт и тръгна веднага.
10 мили от офиса. Улица „red hard” 23:14 часа.
Нямаше много хора. Те бързаха да си вървят. Валеше ужасно. Една жена ,която носеше торба се блъсна в един мъж с очила. Чантата падна. Мъжа с очилата я взе и я подаде на жената. Друг мъж се подхлъзна и замалко да падне. Един негър с шапка погледна нагоре и видя как нещо бяло като падаща звезда се спуска към тях.
-Хей, вижте.-каза негъра и посочи нагоре.
Всички погледнаха нагоре. Видяха как онова нещо се спуска и се забива право по средата на улицата. Всички хора се приближиха. Беше голямо колкото улична кофа за боклук. Беше бяло със зелени шарки. Издуваше се все едно диша.
-Какво по дяволите?-каза един дребен младеж.
-Добър въпрос!?-измърмори човека с очилата.
Зелените петна се превърнаха в огромни пипала. Хората тръгнаха да бягат, но пипалата ги хващаха един по един. Колкото повече съпротивляваха толкова повече ги болеше. Пипалата сякаш осмукваха жизнените им сокове. Рано или късно всеки един припадаше.
Героите погълнати на улицата.
Джак –мъж
Описание-35 годишен. Неженен. Работи полицай. Висок 1метър и 80съмтиметра. Няма стил на обличане. Има черна не много дълга коса и зелени очи.
Карла -жена
Описание-30 годишна. Неомъжена. Работи моделиер. Висока 1метър и 75сантиметра. Облича се в дрехите ,който тя сама създава. С руса коса и сини очи.
Джерард -мъж- негър
Описание-29 годишен. Неженен. Висок 1метър и 81 сантиметра. Обичайно си слага шапка която да закрие плешивата му глава и има черно-кафяви очи.
Майкъл –мъж
Описание-49 годишен. Разведен. Средно висок. Носи очила и се облича по-старомодно. Археолог е. Има кестенява коса, която загубва цветът си. Очите са му кафяви. Има къса брада.
Мик- мъж
Описание:43 годишен. Разведен. Не много висок. Ловец е. Обръснат с гола глава и с не много дълга брада. Със кафяви очи.
Джесика- жена
Описание: 32 годишна. Неомъжена. Ниска на ръст. Учителка. С дълга кестенява коса и сини очи.
Марк- мъж
Описание:36 годишен. Неженен. Висок на ръст. С кестенява коса. Със зелени очи. Работи рибар.
Джак се събуди. Беше в джунгла. Според цветът на небето беше залез слънце. Той стана. Беше си ранил кракът. Тръгна на бяга посред джунглата. Изляза насред някаква поляна. Там имаше още хора. Те се чудеха къде са. Поляната беше заградена от скали. Единствения път беше джунглата, от която Джак беше излязъл.
На другата сутрин.
През първата нощ никой не спеше. Всички се запознаха. Сега бяха застанали и мислеха, какво да правят.
-Трябва да се махнем от тук.-предложи Мик.
-И защо да го правим?-отвърна Джерард.
-Тук няма нито вода нито храна. Трябва да потърсим.-каза му Мик.
-Съгласен съм с Мик.-съгласи се Джак.
Всички се съгласиха ,защото още от първия ден приеха Джак като водач. И ето ,че всички тръгнаха през трудно проходимата джунгла. Всички дървета бяха с еднаква височина. Земята ставаше камениста. Както вървяха ,Мик спря и приклекна.
-Тук има кръв.-каза ловеца.
-Да, това е моята.-промърмори Джак и показа раната на крака си.
-Тук ли се събуди?-попита го Майкъл.
-Да.-отговори Джак и продължи по-пътя.
Видя че Джерард го гледа подозрително. Те вървяха още време. Някой от тях вече бяха много жадни. Стигнаха до една скала. Трябваше да минат през нея. Не се изкачваше трудно. Първи тръгна да изкачва Мик. След него и Джак. Джак още се мъчеше, когато Мик се изкачи. Когато Джак погледна видя ,че ловеца гледа подозрително нещо от другата страна.
-Малко помощ?-помоли Джак, но Мик не каза нищо.
Джак все пак се изкачи с последни сили. Погледна напред. И видя нещо неочаквано. От другата страна имаше нещо странно. Там беше айфеловата кула. Цялата обрасла в мъх тя стоеше там. Джак дишаше тежко. Мик го потупа по рамото и му каза:
-Да продължаваме!
|
