Гениалността е абстрактно понятие, променящо се постоянно през вековете. Тя се счита са изключително рядко срещан дар, а всъщност се крие в малките неща. Щипките любов, които отделяме от себе си всеки ден, за да ощастливим нечий и друг живот.
Докато един ден... изведнъж си изоставен от всички, отхвърлен, непрокопсаник на съдбата. И тогава, в един безкраен момент ти се спираш, и мислиш "какво е това", "защо го правя", ичакаш. А отговор не иде.
И прегърбен от тежкото бреме на живота ти се луташ из Софийските улици. До "Западен парк" и обратно. Всяка вечер, си повтаряш "защо стана така?, къде бъркам? какво да направя?". Обсебването се засилва, и при все, че си повтаряш, че не бива да е така, с това ти затвърждаваш адикцията си към Този един човек. Този, който кара душата ти да пее, обръща стомаха ти наопаки, предизвиква изригване на вулкан в сърцето ти.
И идва най-сетне заветния миг. И изведнъж беда - чува се "не". Но няма как, продължаваш напред... Към следващият ангел в клетка, предоставен от Фортуна.


Знам, че е кратко, ала поне си излях чувствата.

С интересен замисъл е и е малко разхвърляно де, но е търсено някаква определена цел а излагане на чувствата. Само, че не можах да разбера как от гениалността стигна до Фортуна ама айде. Чувствата са важни в крайан сметка...