Форум на PC Mania
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Лабилност [sci-fi]
https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=45728		 Страница 1 от 1
Автор:  dr probe [ 21 Окт 2006 01:50 ]
Заглавие:  Лабилност [sci-fi]
[Първия ми опит за кратък и завършен разказ. Малък ми е опитът. Края е евтин. Благодаря.]

Посвещавам този разказ на Криска,
та нали тя е виновната за него...


Лабилност


Всичко е толкова объркващо в нашата вселена – една случка от миналото може да превърне човек в чудовище, чудовище в човек, или една тотално уравновесена система от светове в бйно поле за изява на крайни национаистически настроени биологични видове.

* * *

През люка на експерименталната капсула се отваряща гледка към необятния космос. Виждаха се няколко от Сангрифските системи, както и няколко от междугалактическите транспортни порти. Бяха твърде далеч, изглеждаха повече като чертички, отколкото нещо друго. Но време за това нямаше. Човекът в скафандера носеше на плещите си тежък товар – строго секретна мисия – тестването на новия импулсен двигател, използващ метода на огъване на материята за движение.


Теории за този тип придвижване имаше от стотици години, но никой не можа да го приложи в истинската среда, където действат няколкото елементарни закони на физиката, които биват игнорирани в задачите.
Ако вземем слънцето за отправно тяло в нашата система, и вземем предвид законите за движение на материална точка, то теорията не представлява нищо повече от измислица. Колкото и относително може да бъде движението спрямо избора на отправно тяло, този тип движение обръща законите с главата на долу. Ето как става предвижването: ако искаме да стигнем от точка А, намираща се от едната страна на нашето отправно тяло, и искаме да стигнем до точка Б, от другата му страна, на същото разстояние от отправното тяло, то теорията предлага прегъване на пространството в отправното тяло. Тоест сгъва реалността на две, така допирайки точки А и Б, което предполага за хилядократно намаление на разтоянието за изминаване. Тук естествено възниква и следният върпос: дали пространството се огъва само в персоналната реалност (нов термин, въведен от психофизиците) или огъва и пространството в единната реалност, огъвайки го за всички, което би означавало неприложимост на теорията.
Тази млада наука – психофизиката, започна като курсов проект на група студенти от едно от младите съзвездия, към чийто хора на науката повечето учени бяха скептично настроени и към които гледаха пренебрежително. Представляваше изучаване на паранормалните явления. Те успяха да докажат, че всяко живо същество, всеки предмет, има своя прерсонална реалност, независеща от общата, единна реалност. Тя може да бъде коренно различна и шокираща за останалите хора. Точно определение за това какво е няма, за това и учените гледаха скептично на това ново течение в науката, до момента, в който се разнесоха слухове за разработката на нов вид двигател, огъващ пространството и използващ много от законите на психофизиката. Изведнъж от система на “непосветени в науката, религиозни фанатици” се превърна в научно средище на купища алма-матери и учени, занимаващи се с изследване и доразвиване на психофизиката.


Задачата на изпитателя беше да изпробва двигателя в реални условия. Беше сам, нямаше кой да му помогне. Всякакви комуникации бяха намалени до минимум, местоположението му бе известно само на трима високопоставени в космическия флот. Всичко това заради опасността от вражеските вълнови-скенери. Той бе поел задачата с огрмоно желание, близко до некронтролируема еуфория, но вече съжаляваше за това. Изпитваше странно усещане за провал на мисията. Студени и топли вълни го обливаха на равни интервали от време, а скафандерът му беше запотен от тежкото и неравномерно дишане. Оставаха броени минути до натискането на старт бутона, а той беше сам. Но знаеше, че го наблюдават, такъв грандиозен експеримент не може да бъде оставен на произвола на съдбата, особено при натягането на отношениета между отделните системи в последно време.
Двете минути му се сториха като цяла вечност, но най-накрая получи радио сигнала за старт. Натисна бутона. Леко жужене и потрепване на корба. Причерня му. Студена пот започна да избива по челото му, а черното перде не му позволяваше да вижда нищо. Не че и искаше, но в момента беше в състояни на неконтролируем страх. Импулсите, които мозъкът предаваше на тялото и то връщаше към него бяха сигнали на паника. Тялото се бореше с всички сили срещу страха.
Възцари се пълна тишина, нарушавана единствено от пиукането на някой от локаторите. Пилотът отвори очите си плахо, сякаш се страхуваше да не бъде изправен пред ужасяваша гледка, но един бърз поглед към таблото му показа, че все още се намираше на същото място. Нещо беше се объркало. Пресегна се към комуникационния панел, щеше да опита да се свърже с командния щаб. Включвайки високоговрителя, единсвеното което можеше да чуе беше оглушителен тон от много висока честота. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Минаха няколко минути преди да престане да се гърчи в седалката си и се опита да прекъсне връзката между силните високоворители и комуникационния панел, след като откри че с натискане на стоп бутона нищо не става. Ръцете му вече трепереха от болка, а мислите му едвам едвам се провираха по мозъчните му канали. Откопча колана си доста сръчно, потърси отвертка и се зае да разглобява панела. Той приближи кръстатата отвертка към винтовете по таблото, но не успя да вкара върха й в дупчиците на винтовете. Опита пак, и пак, и пак. Ръцете му започнваха да треперят все по-силно и по-силно, а звукът от колоните звучеше все така пронизващ слуха. Болката сякаш впиваше нокти в мозъкът му. Обзет от пристъп на ярост и под влияние на голямото количество адреналин в кръвта си, изпитателят заби отвертката в таблото с колкото сила можеше, разчупвайки предния панел на парчета и пронизвайки електронните системи на таблото. Запрескачаха сини пламъци по таблото. Осветлението угасна.
Малката совалка се носеше из космоса без никакви светлини по нея. В момента всеки минаващ на близо кораб би я засякъл като космически отпадък и подминал. Но нямаше дори кой да я подмине. Намираше се в неизследваните територии.
Дори аварийният генератор на енергия не се включи. Нещо беше се объркало при теста на двигателите. Нещо се беше объркало ужасно много.
Този път тишината беше още по-забележима. Сякаш звука на отчаянието се прокрадваше в нея. Летецът можеше да чуе собствените си мисли и ехото им в главта си, сякаш крещеше в пещера. Всяка дума която изречеше на ум се повтаряше в главата му десетки пъти подред, все по-силно и по-силно, така замъглявайки мислите първоизточници на ехото. Вече не знаеше чий са тези мисли, негови или чужди, дори не ги разбираше, чуваше само думи, думи които не искаше да чува. Чувството, че се побърква, започна да бушува в него.
Той затвори очи. Отваряйки ги се надяваше гласовете да спрат, но не стана така. Пред очите му се разкри ужасяваща гледка. Виждаше себе си, разпънат на операционна маса, под наблюдението на няколко системи и четери-пет лекаря, всеки от които въоръжен с хирургически уред, невиждан от обекта на дисекцията досега. Един от лекарите, чиято престилка беше цялата в кръв се пресегна със скалпела си към главата на тялото, а неканеният гост инстинктивно се нахвърли срещу него. За секунди всичко се замъгли и отново беше пълен мрак. Изпитателят усещаше хиляди удари във всяка точка на тялото си, усещаше как всеки един атом в тялото му се движи, трепти. Изпита ужасяваща болка в дясната си ръка, плътта му се разкъсваше и всеки атом се отделяше от тялото му. Помисли че ще загуби ръката си, до колкото можеше да мисли с тези гласове в глата си, и я притисна към себе си. Макар да бе видял как половината му ръка се дезинтегрира, тя си беше там. Непокътната. Дори брачната му халка беше там. Но той вече беше другаде. Мрак.

Боен крайцер Марк-І пътуваше към мястото на експеримента. Радио тишина.

Опита се да стане, но със сетивата си усещаше как всичко около него се изкривява, променя се. Вестибуларният му апарат не можа да се справи с информацията изпращанаот мозъка, адори и той не можеше да асимилира информацията от случващото се наоколо. Беше прекалено много за един хуманоид. Предметите постоянно изкривяваха формата си и се местеха напред-назад в пространството, както и подът. Странни светлини издаваха скрити наблюдатели в далечината. Те го наблюдаваха. Той усещаше пронизващият им поглед въргу себе си. Страхът у него надделя и той се затича в обратната посока. Но обратна посока нямаше – завъртеше ли се отново се оказваше пред Тях, но по-близо. Осъзна, че не може да избяга.

Крайцера прикачи малката 15 годишна совалка към себе си и изпрати екип от трима учени да изследват вътрешността й.

Той все по-ясно можеше да различи силуетите на наблюдаващите го. Имаше нещо странно в тях. Беше го страх дори да ги погледне. Това бяха собствените му страхове, облечени в страх.

Системата отговори на гласовите команди и осветлението се включи.
Вътре не намериха нищо. Дори и следа от човешко присъствие.
Автор:  Icy [ 21 Окт 2006 03:11 ]
Заглавие: 
Попринцип не си падам по такъв жанр ,но ми беше интересно да го чета..хубаво е направено,увлекателно.
Завърши доста мистично :roll:
Сякаш си отваряш вратичка за 2-ра част,а,а? :lol:
Автор:  dr probe [ 21 Окт 2006 07:41 ]
Заглавие: 
Втора част - едва ли :roll: По-скоро просто опит за мистичен край. :wink:
Автор:  dr probe [ 23 Окт 2006 13:13 ]
Заглавие: 
Нито хейтъри, нито фенове, а? Странно :roll:
Автор:  ---------- [ 23 Окт 2006 13:16 ]
Заглавие: 
dr probe написа:
Нито хейтъри, нито фенове, а? Странно :roll:

Ако ще го продължаваш ме смятай за фен ако ли не за хейтър. :roll:
Автор:  dr probe [ 23 Окт 2006 13:28 ]
Заглавие: 
Ще продължавам, серия разкази мисля да са. Но не задължително свързани помежду си ;)
Автор:  dr probe [ 28 Окт 2006 12:09 ]
Заглавие: 
Като гледам особен интерес няма. Уотева :?
Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/