Автор |
Съобщение |
bheil
|
|
Регистриран на:
23 Яну 2006 11:03
Мнения: 48 Местоположение: Ератия
|
|
Заглавие: проходът на Безименния Публикувано на: 25 Авг 2006 07:51
това е първия разкакз, който завърших и реших да го споделя с "манияците". надявам се да като за първи опит да Ви хареса и очаквам критиката.
Духаше слаб ветрец докато опъваше тетивата на лъка си. В ранното утро скалата, под която беше застанал хвърляше дебела сянка и той потръпна. До него лежеше сноп стрели, а на колана му висяха меча и кинжала. Питаше се непрекъснато защо прави всичко това, вместо да спаси жалкия си живот. И винаги отговорът бе един същ – дълг и чест. Клетвата го задължаваше да даде живота си за родината, а честа му пречеше да помисли за бягство. Но въпреки това инстинктът го караше да мисли за спасение. „Човешката воля е по-силна от животинския инстинкт” – вкопчи се в мисълта и изтласка всичко останало от ума си. Седна, сви краката под себе си и положи лъка на коленете си. Затвори очи и отвори душата си. Чу песента на птиците, насекомите и вятъра, виещ между скалите. Усети студения полъх и сутрешната прохлада по кожата си. Вдъхна свежеста на утринния въздух, пречисти се от излишните мисли и зачака съдбата си.
Отвори очи, чак когато тропота се чуваше отчетливо. Най – после бяха достигнали прохода и той бе готов да ги посрещне. Положи стерла на лъка и се вгледа надолу по пътеката, която завиваше около скалата. Пръв се показа чернобрад конник, следван от десетина пешаци, облечени в кожи и някоя и друга ризница. Изненадата на чернобрадия, когато го видя, продължи само миг преди стоманения връх да прониже гърлото му. Първите двама, които тръгнаха към него също получиха своя дял – единия в гърдите,а другия корема. Друг наду рог, но за кратко, стрелата прониза едното му ухо и щръкна през черепа. Останалите се слисаха за кратко и той не пропусна възможността. Завоят на пътеката бе на триисетина метра от него, а на първите пет вече се търкаляха десетина трупа, всеки с по една стрела. „Добра работа” помисли си той. Не можеше да си позволи повече похвали, защото иззад завоя се исипа цяла тумба диваци. Първият, който уцели се срина по склона и в опита си да се задържи повлече още един надолу по каменяка. Други двама, които бяха отпред паднаха назад и с тях изпопадаха и всички останали. Един червенокос се изправи пръв. Стрелата го прониза в сърцето и изкочи отзад. Още неколцина изпопадаха мъртви в стремежа си да го достигнат. Разтоянието между него и тях намаляваше, както и стрелите му. Още един полета надолу, докато друг замахна с копието си. Отстъпи назад и го уцели в гърдите, а последната стрела се заби гърлото на следващия. Отзад напираха още дузина. Една двуостра брадва полетя в замах към главата му. Извади меча си, парира мощния удар и посече торса. Кръвта плисна от раната и го оплиска целия. Следващият имаше меч, но това не му помогна, когато заби кинжала си в гърлото му. Вече се биеше с двете си остриета срещу четирима-петима диваци накуп. Сечеше, мушкаше и парираше, отстъпваше и напредваше. Ризницата го пазеше от раменете то бедрата, ръкавиците стигаха до лактите, а ботушите пазеха прасците му. Въпреки това оставаха достатъчно открити места и скоро започна да кърви. Един боздуган го удари в ребрата преди да успее да посече ръката, която го държеше. Около не го се въргаляха трупове, но на един паднал идваха други двама. Започна да се чувства уморен, но прогони мисълта за това. Разпори един корем, докато една секира изби кинжала от ръката му. Копие се насочи към варата му, хвана го със свободната си ръка и мушна в гърлото. Още кръв шурна и заслепи дивака от ляво. Този път отнесе цялата глава. Усети замах на меч и парира. Ритна и посече. Нещо го удари в бедрото. Залитна и отново парира някакво острие. Изтощението го надвиваше. Нов замах и той се наведе. Брадвата прониза дивака от дясно, а той собственика и отляво. След това трима замахнаха едновременно. Отстъпи назад и посече наи-близката ръка. Нов удар в корема го събори. Острие се заби в левия му крак докато разпорваше нечий корем. Успя да стане, но само колкото един боздуган да избие меча от ръката му. Копие се заби в коема му. С последни сили сграбчи наи-близкия дивак и двамата полетяха към дъното на порохода. Слънчев лъч се показа над скалата и го огря. Спокойствие обливаше душата му. Пред очите му се появи пътеката на прохода и близо стотината трупа, които лежаха по нея. „Костелив орех им излязох на тия диваци. Дано съм ги забавил достатъчно.” Усмихна се на издигащото се слънце. Падането спря.
___________________________________ и видьх, и ето сив кон,
и върху него ездач,
чието име беше Смърт;
и Адът следваше подире му...
|
|
|
|
|
HELLwINd
|
|
Регистриран на:
27 Юли 2004 16:06
Мнения: 594 Местоположение: Santorini
|
|
Заглавие: Публикувано на: 26 Авг 2006 11:21
Е явно безименния не е човек, а нещо много повече. Е все пак трябваше да оточниш, щом слънцето го огря така весело явно не е вампир, може би извънземен...?
Та критика?
Ми стила не е много зле като за първи път, но има много какво да се жалае. Виждал съм къде къде по - безпреспективни работи. При теб се случва характерното за всеки начинаещ деиствието да се развива твърде бързо, това обърква читателя и дори понякога той не стига до края. Постарай се да описваш малко по - детайлно. Всъщност описанията ти бяха такива, че не можах да си представя историята в игрален варянт, а като анимация :)
Сюжета ти е много зле. Е другия път ще измислиш нещо по - хубаво надявам се. Няма мотив, няма следствие. Дори ен знаем дали героя ти все пак беше извънземен. Ами тия диваци - гоблини ли са или индианци, може би пък негри...?
Също освен герояите трябваше да опишеш и света в които се равзива деиствието, не знаем сега дали това е Колорадо, средновековено перу или фрагмент от стогодишната война във Франция...
Друга нелицеприятност е прекаление брутализъм, пък и повторенията в него - отряза ръка, изтърбуши корем... и твърде много кръв, направо удави цялата си къса историйка в една локва от кръв...
Успех вбъдеще
___________________________________ http://www.dynsolgb.com http://www.metalnivrati.bg
|
|
|
|
|
|
Заглавие: Публикувано на: 27 Авг 2006 10:55
bheil написа: Вече се биеше с двете си остриета срещу четирима-петима диваци накуп.
Ей тва ме накърти. Направо ме разби!!!
Но пък все пак, това е фентъзи разказ, нали така? Не хумористична статийка.Епитетът "дивак" у мен създава представата за черен човек, живящ в африканско племе и нямащ четка за зъби.Все пак, добре се посмях на историйката.Брао!
___________________________________ 私の拳は、死の出血!あなたの運命へようこそ!
|
|
|
|
|
bheil
|
|
Регистриран на:
23 Яну 2006 11:03
Мнения: 48 Местоположение: Ератия
|
|
Заглавие: Публикувано на: 27 Авг 2006 11:15
всъщност целта беше героя, диваците, времето и всичко останало да е това което четящия си представи, а не това, което аз съм измислил. ем всъщност е фентъзи, макар да не си личи много, а сюжета ми хрумна докато четях една дебела книжка, в която група щурмоваци оставиха един от тях да забави преследващите ги диваци. и според мен васяка битка си е локва кръв, заливаща полето на боя.
Сега подготвям още един разкакз по - дълъг, с повече подробности и малко по-бавно действие и може би по - интересен сюжет.
___________________________________ и видьх, и ето сив кон,
и върху него ездач,
чието име беше Смърт;
и Адът следваше подире му...
|
|
|
|
|
HELLwINd
|
|
Регистриран на:
27 Юли 2004 16:06
Мнения: 594 Местоположение: Santorini
|
|
Заглавие: Публикувано на: 28 Авг 2006 17:53
Добре е да опитаваш.
А иначе диваците - негри в повечето случай нямат и нужда от четка за зъби. Одивително е как може едни толкова мръсни създания да имат толкова блестяща усмивка
___________________________________ http://www.dynsolgb.com http://www.metalnivrati.bg
|
|
|
|
|
|
Заглавие: Публикувано на: 28 Авг 2006 21:16
HELLwINd написа: Добре е да опитаваш. А иначе диваците - негри в повечето случай нямат и нужда от четка за зъби. Одивително е как може едни толкова мръсни създания да имат толкова блестяща усмивка
Защото не ядат Kit-Kat
___________________________________ 私の拳は、死の出血!あなたの運命へようこそ!
|
|
|
|
|
BulSoldier
|
|
Регистриран на:
03 Ное 2005 15:07
Мнения: 40
|
|
Заглавие: Публикувано на: 05 Сеп 2006 22:27
Както каза сам за пръв път пишеш нещо,а аз съм писал далеч по глупави и откровенно казано безсмислени неща от твоето което не означава че твоята работа е безсмислена разбира се.Всяка грешка е възможност да се поправиш.
На мен ми хареса в разказа ти това че фокуса е на един човек(или там каквото е)и неговите врагове,всичко останало просто се лее наоколо.И не съм съгласен че трябва да описваш по подробно имайки предвид че в един разказ (разбира се по мое мнение) битката далеч не е най-важният момент.Разбира се когато искаш да опишеш нещо като влизане в някакъв приказен град или някакъв много вълнуващ момент или изглед може да се опиташ,на теб може да ти се отдава,но мен мисля не ме бива в тази част.
Има някои моменти които ме подразниха но разбира се това е фантастика и не трябва да е реалистично.Имам предвид че една ризница при удар дори с меч може да ти счупи ръката а боздуган да потроши гръдния кош.
___________________________________ Brave are they who know everything and yet,Fear nothing
|
|
|
|
|
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|