-

Края на разказа ми подейства много . Поздравявам те за написаното , в което наистина е вложено старание а може би и нещо повече ...

Може би имаш някои кусури откъм изразяването , но не бият на очи достатъчно че да развалят ефекта от разказа ...

Искрено се надявам да имаш повече такива опити за в бъдеще ...

За Бога, твърде кратко е. Имаш потенциала да създадеш добър, запомнящ се герой. Правиш го да изглежда твърде безлично, а би могъл да постигнеш далеч повече. И промени по някакъв начин заглавието, това си е цяло изречение.

Иначе - палци горе.

Силно...Края наистина много ти влиза под кожата.Красиво е,а и стила също допринася за тази красота.Не те натоварва,а в същото време те държи в нетърпение да разбереш,какво ще се случи в следващият ред.Продължавай все така....

Благодаря ви за похвалите и критиките Бях се отчаял, че всички във форума са забравили буквите или е прекалено некачествено за четене, за да не се постват коментари. Всъщност, доста добре се получи тази размяна на времена (минало и сегашно), което ми беше малко странно докато пиша.

Ледник - бих го развил, но бях го написал за около час, а после бях зает. Според мен се вписва в short-story размери, но при желание и причина бих разширил описанията и бих вмъкнал диалози.

slik_k - ще съм благодарен да посочиш моментите като страничен наблюдател, които не ти харесват, за да мога да ги оправя евентуално (със сигурност има и такива) и да усъвършенствам стила си.

Brian - радвам се, че ти е харесало, мерси за позитивизма.

очаквай и от мен един коментар в най-скоро време. просто нямам физическо време да го напиша.

Поздравления за хубавия разказ, AcTivE. Аз също напълно споделям мнението и на останалите, че това e един типичен къс разказ. Няма да започвам със забележките тъй като те са много малко и не заслужават особено внимание. Наистина леките проблеми със стила подсказват, че пишеш отскоро, но от друга страна сложният алегоричен стил, умелото използване на символите, сложните изразни средства и описателния начин на изразяване говорят за големия ти потенциал. Продължавай и за напред. Особено много ми хареса начина, по които си насякъл времевата ос и разместил нормалното отправление и последователността на събитията. Много оригинално. Това неизбежно води до смесването на сегашни със минали времена, така че наистина няма проблем в това отношение. Малко сложно обаче става когато ги смесваш в едно единствено изречение – трябва да бъдеш по-внимателен и със сигурност ще оправиш нещата. На това също не струва сега да отдаваме голямо значение. Просто ще цитирам няколко твои реда, за да разбереш за какво говоря и за да добиеш представа къде да внимаваш. Иначе това е лесно поправимо: „тя ме отвела на десетина километра по-надолу, където живее сама и наоколо няма никой…”, „Другият начин за прехрана е да ловува, което на мен не ми се отдаваше…”, „Като много малка се е изгубила тук при лов със двамата си братя и казва, че помни…”. В разказа твоят герой също е писател както и ти във действителност. Ето защо предполагам, че в сюжета си заложил и други неща от реалността. Няма да се учудя и ако останалите герои (напр. Д-р Оливър) ресемблират истински лица. Според мен в символа планина влагаш значението на живот. Живота също има своите изкачвания и спускания, върхове и падения. Той е „величествен”, но и жесток. Налага трудности и мъка, но и предлага спасение и изход. Много малко хора познава „всичките му тайнства”, а ние понякога бягаме от тези които ни ги разкриват. Ето тук идва и ред на символиката на момичето и приятелството. Ти занеш по-добре за смисъла, които си вложил в тях. Наистина разказа предлага нещо много повече, но само след задълбочео прочитане „между редовете”.
Сигурно съм пропуснал нещо, което съм искал да кажа, така че ако се сетя ще допълня.

Благодаря за градивния коментар, yourfan и затова, че си заинтересован от моето творчество! Не пиша от скоро, просто пиша само тогава, когато ми се отдава и съм в настроение, затова губя "тренинг" както се казва. За да не ръся голословия, може да видиш това: Hitman:Revenge Download

Ако си фен на играта и романите в стил "Том Кланси" ще ти хареса. Писал съм го преди доста време, но все ме домързява да го редактирам на 100%. Всъщност, ако трябва да уточня, героите не са копия на реални личности, нито съзнателно съм искал да възложа мотива за планина=живот. По-скоро исках да заложа на природната стихия и мистерия, но именно затова не се правят дълбоки описания и уточненя - представите на четящия да стават нелинейни и той да разбира написаното така, както той го вижда, с поглед от своята вселена. А мотива за приятелството и момичето са действително умишлено вметнати, може би това е единственото нещо, което съм вложил от моето лично пространоство.
Все пак, ще се представиш ли? Виждам, че не си от форума, но "ресемблират" издава, че или се занимаваш с писане, или обичаш да четеш и си минимум пълнолетен. Та?

Много ми хареса, браво! Бтв, не знаех, че пишеш разкази (:

Какво става накрая...? Маха на моториста и какво става след това? Поне аз не разбрах.

Интересна логика...

AcTivE, не го редактирай, няма да стане по-добре, само има вероятност да го развалиш. Такива неща се пишат на момента и за момента. Опиташ ли се да се върнеш към тях по-късно - те изчезват.
Firzen, не е ли това очарователното, можеш да интерпретираш това, което ти е казано.

Много добре Актив!
И все пак ще се постарая да критикувам, пред това да хваля лековато.
Засегнати бяха някой работи, та и аз да кажа за тях. Смесването на времената е оригинално и наложително за да изглежда разказа така както е сега. Но на мен не ми харесва 100 процентово. Като идея е мн добро, но като реализация не чак толкова. Дори не мога да ти кажа какво не е ОК, но каточели стила на тези места е добър, но може да е много добър, разбираш ме надявам се. Можеше по - добре да опишеш безисходното положение на героя, по - прозаично, не толкова поетично, защото се получава(поне аз така усетих нещата) едно положение епилогичните редове да са много по - лирични от тези, които разкриват сюжета.
Хуаво нещо което не мога да не спомена е дълбокия и здрав смисъл, който е вкаран в тази къса история, задължително условие едно такова творение да е добро. Аз поне разбрах смисъла като една среща с любовта(символ - срещата на героя с това диво момиче) , една различност която те променя, поставя те в тази изолирана и пуста планина, в един непознат свят. Вълнуващ, различен... но плашещ... Понякога хората бягат от истинската обвързваща любов, както и героят избяга... И понякога хората съжаляват за бягството си, защото живота не им дава друг такъв подарък, никой друг не идва да ги спаси от студа на планината и те остават там да измръзнат ...

Абе защо тази тема чак сега ми се появи на хоризонта? К'о ста'а тука, бе, едни теми ги има, други ги няма...

Съгражданино, разказът ти в моите очи е перфектен.Вярна е поговорката, че старите кучета по-добре умеят да пишат.Разказът ти ме докосна, приятелю."Ей тука в сърцето ма удари", както казват.Сравненията, епитетите, майсторството, с което е изваян разказът...Ама наистина.Просто си добър и т'ва си е.Няма какво да спорим.

Aко имаш и други произведения, хвърляй ги насам.

Наистина добро
Но наистина е кратко. :/

Наистина интересен за четене разказ.Мисля че продължтелността на разказа е много подходяща имайки предвид скоростта с която се развива действието.