Close.
Naked.
Skin on skin.
Tears are falling.
Tears of joy.
Her first boy.
His first girl.
Makes a change.
In a world full of nothing.
Though it's not love,
it means something.

She's lonely.
And he says
it's for her only
that he lusts.
She doesn't trust him.
Nothing is true.
But he will do.

In a world full of nothing.
Though it's not love,
it means something...

It's easy to slip away
and believe it all...

Though it's not love,
it means something...

С този текст на песен започвам своя кратък трактат изцяло с целта да насоча вниманието на вас, които четете тези няколко реда, към символиката на тази песен и по този начин - да ви въведа в атмосферата.

Още от древността човешките същества, развиващи своя разум, са си задавали въпроса - какъв е смисъла на всичко това? Защо тези или това, което ни е създало, каквото и да бъде и както и да се нарича, е поставило начало на този феномен наречен 'човешки живот'?

Според древните славяни универсалната цел на смъртния е да използва времето, отредено му в света на живите, с универсалната идея, че пътя на неговото съзнание (държа да отбележа, че в следващите редове думите съзнание и душа ще се използват като синоними.) е един безкраен прогрес във вечността и, съответно, извличайки всички възможни познания за отношенията между човеците, той да даде един възможно най-добър старт за душата си. С което искам да насоча вниманието ви към нещо много съществено - според древните славяни прераждане или връщане на смъртния в света на живите под каквато и да е форма е невъзможна, защото тленния човек, своеобразно "принадлежащ" на своята душа, е дал своят дан към нейното развитие. Човешкото същество се ражда под слънцето, старее и в пръстта приключва своя път, защото това е най-важната разлика между Боговете и Хората, създадени по техен образ и подобие - преходността на тленността и непреходността на духовността, бидещи основни теми на размисъл във всяка една религия, възникала по земното къбло.

Именно тази ключва разлика между Висшата Сила и Смъртния (наречете ги както желаете според своето вярване - Иисус Христос, Природа, Аллах, Иахве Саваот, както искате, без значение е.) прави човека неспособен да достигне съвършенството на Създателите си. И тук ще обобщим - душата на човека се развива вечно и както е свързана с човека по времето на неговия живот, тя така и го напуска след неговата гибел. Тленността му го приковава към почвата, докато нематериалната, невидима и безсмъртна душа продължава напред, без дори за миг да се поколебае, че трябва да напусне обвивката и да продължи. Което, разбира се, още един път доказва факта, че душата не принадлежи на смъртния, а точно смъртния принадлежи на душата, която абсолютно целенасочено го използва, докато може и след това го изоставя.

Казано съвсем директно - тези, които са гледали Смисъла на Живота на Монти Пайтън и проследили сюжетната линия на цялата продукция, ще разберат именно за какво говоря. А именно - човекът, като същество от плът и кръв, живее за да умре, без никаква друга цел освен да се поддържа жив и да предоставя възможност на духовността си да се развива.

И така, взимайки предвид ограниченията (а и препятствията, разбира се, всички страдаме от тях и никога не можем да се преборим с тях по ясни причини), които поставя тленността, можем в този момент да кажем, колкото и крайно еретично да звучи, че духовността на човека , чието развитие е основната му цел, нерядко остава на заден план. А точно тук поставям още един цитат от текст на песен...

Take a look at unselected cases.
You'll find love has been wrecked
by both sides compromising,
amounting to a disastrous effect...

You hear stories of old
of princess bold,
with riches untold.
Happy souls,
casting it all aside,
to take some bride,
to have the girl of their dreams
at their side.
But not me.
I couldn't do that.
Not me.
I'm not like that.

I couldn't sacrifice
anything at all
to love ...

I really like you.
I'm attracted to you.
The way you move.
The things you do.
I'll probably burn in Hell
for saying this,
but I'm really in Heaven
whenever we kiss

Тогава какъв е смисъла от съществуването на хората не отдали живота си на духовно 'извисяване', както често се казваше в часовете по литература, а водени от тленни, преходни и 'низки' ценности? Преди да отговорим безразсъдно бързо, нека погледнем така нещата - ако отречем смисъла на тяхното съществуване, то ние отричаме смисъла на раждането на дадения човек, с което отричаме правото на живот на всяко човешко същество, а приемайки, че най-вероятно в този живот има някакъв смисъл, то можем да заключим, че всъщност духовното извисение далеч не е единствената и най-съществена цел за всеки от нас.

Власт. Пари.
Прочетете тези думи и ми кажете как ви звучат. Още в самото им звучене се усеща заряда им.

Жажда за власт и доминация над останалите същества, живеещи на същото място (това може да се разбира и като Цялата Планета.) е присъща за всички разумни същества. Но най-силно изразена, най-кървава и най-ожесточена е бробата за надмощие сред тези, притежаващи най-силно развит разум. Парадокс - единственото същество в природата, притежаващо способността да се развива като индивид, посредством духовно обогатяване (непознато на останалия животински свят) посвещава тленното си съществуване на желание за господство на собствения си тленен вид.

Страстта на човека към 'парите' (а тук може да се разбират и най-различни стоки, бидещи разменяни в древността, преди сътворяването на парите такива, каквито ги познаваме в днешни дни) се е зародила още сред пещерните хора, предлагащи си едно за друго и завиждайки на някой друг, че притежава нещо желано от тях. Примитивното мислене на човеците тогава не им е давало особено широк спектър от възможности - или ще убият другия човек и ще вземат каквото желаят, или ще го пощадят (най-вероятно от страх или от неспособност) и ще продължат своето съществуване. В днешни дни обаче алчността на човеците достига до несравними равнища и някогашното убийство на един човек (с цел вземане на мамутската кожа от гърба му) днес прераства в масово покушение срещу човешки същества, със... същата цел... А тук аз за пореден път ще предоставя на вашето внимание цитат от текст на песен...

I see a river.
It's oceans that I want.
You have to give me everything.
Everything's not enough...

It's my desire
to give myself to you...
Sometimes.

Sometimes I try...
Sometimes I lie, with you...
Sometimes I cry...
Sometimes I die, it's true...
Somewhere I find...
Something that's kind...

And I've crossed the line again.
A line I drew in sand.
Still you give me everything
and everything's not enough...

I'm ready, but not willing
to give myself to you...
Sometimes.

Sometimes I try...
Sometimes I lie, with you...
Sometimes I cry...
Sometimes I die, it's true...
Somewhere I find...
Something that's kind...

Come on over.
Lay down beside me.
And I'll try...
Come on over.
Lay down beside me.
And I'll try...
And I'll try...

I want it all.

Притежавайки неограничен капитал, човекът е способен да разпростре своето влияние (власт, под една или друга форма.) на неограничени разстояния. Ето това е ключовия фактор, ръководещ изцяло живота на човека, отричащ духовността като непреходна ценност или просто не интересуващ се от нейното съществуване.

И след като властта е пари, под един или друг вид, а пари са нужни на всеки един човек по света, то тогава кой от двата типа хора е господарски и кой - робски..? И дума не може да става, че те са взаимно заменими, защото за да бъде така - то трябва да съществува едно средно положение, при което дадената личност е сложила границата между тленността и духовността със абсолютна точност. А това е невъзможно, защото отдавайки се на едното, ти губиш важни позиции в областта на другото и ако искаш съществуването ти да има някакъв смисъл, ти трябва да направиш своя избор еднозначно. Завинаги ли Душата ще остава на заден план и човешки животи ще отлитат като дни, само заради непреодилимата жажда на човека за господство над собствения си вид? Завинаги ли човекът ще отрича възможността да използва знанието и разума си за да изгради света, в който да живее?
Още въпроси, оставащи без отговор през всичките хилядолетия, през които човечеството технически се е развивало.

We're damaged people.
Drawn together
by subtleties that we are not aware of...
Disturbed souls,
playing out forever
these games that we once thought we would be scared of...

When you're in my arms,
the World makes sense.
There is no pretence
and you're crying...
When you're by my side,
there is no defense -
I forget to sense
I'm dying...

We're damaged people.
Praying for something
that doesn't come from somewhere deep inside us.
Depraved souls,
trusting in the one thing,
the one thing that this life has not denied us...

When I feel the warmth
of your very soul,
I forget I'm cold
and crying...
When your lips touch mine
and I lose control,
I forget I'm old
and dying...

...

"The silver cord was not for ever loosed, nor the golden bowl irreparably broken. But where, meantime, was the soul?"
'The Premature Burial' by Edgar Allan Poe.

ПП
Предполагам, че ще стане довършено все някога. На този етап не е.

Видът на мисълта ти не е непознат за мен, нито пък тази насоченост. По-интересно ми е нейното развитие.
Въпреки това... Критиката за незавършена работа е доста некоректна проява. Вместо това, бихме могли да превърнем темата в една интересна дискусия, с цел яснота на разсъжденията, а защо не и по-нататъчно развитие на написаното.
Сега те поздравявам с Morthem Vlade Art - My Ear At Night
Поработи над аранжимента и...

post scriptum Душата не съществува.