23.08.2007
около 22:20часа
Купчини отломки навсякъде.Парчета бетон,стърчаща арматура и хиляди,а може би милиони човешки черепи,омесени сякаш в едно неделимо цяло с порутената обстановка на красивия някога ЕлЕй.Човешка фигура се прокрадваше между руините доста пъргаво.
"Не можеше всички да са мъртви.Трябва да има оцелели но къде?"
Такива мисли измъчваха Джон Конър.Бе чувал от скитници,които бе срещал че имало оцелели.Мощно бучене го изкара от мислите му.В последния момент се хвърли под стара ламарина и се напъха целия под нея.Патрулен ловец.С инфра червено сканиране и два сфазирани пулсиращи плазмени лазера по 40v.Прелетя над него и май не го забеляза.Джон изчака още малко и изпълзя изпод ламарината и се изправи.Избърса потта от челото си и стисна здраво приклада на плазмения автомат.Бе го свалил по рано днес от един унищожен
Ловец-убиец.Вгледа се по посока на Патрулния ловец и тръгна на там.Някъде пред него се прокраднаха две сенки и той ги последва.Движеха се много бързо но той не изоставаше.
Изведнъж завиха при някъква порутена основа на небостчргач.Без капка колебание джон ги последва но като зави те бяха изчезнали.
"мамка му"помисли си и тръгна бавно напред.Изведнъж нещо го препъна и се озова на земята.Изправи се и се отупа от прахта.Погледна назад за да виви какво го е спънало.Странна отломка с дръжка умело прикриваща нещо.Наведе се и я отметна.Поднея се криеше тесен коридор който слизаше надолу.Спусна се бавно по него.Някъде от вътре долетя грохот на затваряща се врата.Затича се на там.Това бе някакъв подземен изход от голям небосъргач.Повървя по коридора и стигна до някаква метална врата.Опита се да я отвори с сила но не успя.Ядосан удари с юмрук о нея.Отвътре долетя треперещ глас:
-Индентифицирай се!
-Човек съм.-Търся оцелели.
-Лъжеш!
-Имате ли куче?
-Да,но какво от това.
-Дайте му да ме подуши.Ако излае значи съм машина,ако не човек съм.Пък и как машина ще се навре тук?
Вратата се отвори с грохот и избутаха огромна немска овчарка в коридора.Джон протегана ръката си към нея и кучето добродушно я подуши.
Отвътре изчакаха малко но след като не чуха и звук отвориха вратата.Джон поведе кучето навътре но бе посрещнат от дузина мъже с най различни оръжияЕдин стискаше граната,други трима държаха М-16,одтаналите държаха пушки.
-Ако съм машина,тези оръжия едвали ще ви помогнат.
-Коий си ти.
-Джон Конър.Идвам от Кристал Пийк и търся оцелели.
-За да ни предадеш на металните гадове?
-За да ви поведа срещу тях!
Избухна смях.Един мусколест мъж
го потупа по рамото.
-Момче,не съм се смял така от години.Ти не разбираш ОСЪДЕНИ СМЕ ДА СЕ КРИЕМ!
Опитахме войната срещу тях но не подейства.Изловиха повечето мъже и ги заведоха някъде.Сигурно вече се белеят из тоя ад някъде.Текила?-мъжът бутна мръсно шише под носа му.-Не ,проблема си е твой.
-Къде?
-Откъде да знам.Виж хората тук,те са изплашени,искат само секунда повече живот.А ти искаш да ги поведеш към смърт.
Джон сякаш сега забеляза хората вътре.В очите им се четеше страх,бяха изнемощели,а единдтвените признаци на живот идваха от децата,които търсеха плъхове за вечеря.
-Жалка картинка,а?
-Да.Слушай не може да сте само това.
-О,богове,добре ще ти кажа.3 километра югозападно от някогашния бевърли хилс има нещо като концлагер.Хората са заловени и разчистват мястото.Но е адски охранявано.
Бъкано е с машини.Явно ще се прави нещо.
-Трябва да го видя!
-Ти глух ли си?Ще умреш!
-Не ми пука!
Джон избута мъжете и излезна.С бързо движение взе гранатата от единия пазач и каза:
-Ако ви намерят тя и без това няма да ти помогне много.
След което излезе навън и изчезна някъде в нощта




ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

това е една глупос

А можеби твоята пУезия е по-добра

Съгласен съм определено. Не виждам бъдеще в това има и грешки и недомислици, сюжета куца и т.н и т.н ...