Цитат:
Първото е много объркано и ако не го разберете ви разбирам. Писах го в крайно депресиращ момент, въпреки че съм имал и по-депресиращи случай.
Вечност Ах, живот безкраен,
дарен от свят незнаен,
нека бъде край.
Край на живота ми,
край на вечността,
смърт вечна,
моя любов обречна.
Е, свят незнаен,
помисли пак,
за живота в този мрак.
Тъмен като пещера, облива света
и все там живее в моята душа.
Демон ли съм аз,
кажи ми ти,
нека в този свят
прощка намери ми.
Ако вечно живея
, сълзи ще пролея,
черни сълзи обляни в прах.
Нека бъде пак,
светлина проникнала в мрак.
Сърцето ми вечно ще тъжи,
за спомен тъжен от този свят.
Но недей плачи,
дъжд от сълзи ще вали,
ще възроди живота пак
и ще те съживи.
Разчупената светлина,
Пукнатина в моята душа.
Изкревената реалност,
На моя живот, донесе ми
Вечността.
Живот без смърт, без душа
Живея аз в безданата на вечноста
Замислям се сега,
Ще има ли край,
За моята мъка и разкай.
Ако ли не, мой свят,
нека бъде пак, тъмен мрак
отразен от светъл плащ.
Плащ на живота мил,
плащ на моето проклятие вечно.
Запомни тези думи,
нека бъдат пак изречени от други.
Други като мене,
в затворът пак,
в безкрайната бездна на вечният мрак.
Цитат:
Това го написах днес в една тема от форума. Не ми е най-доброто, но в момента работя по един разказ.
Червена Луна
Гледам я аз, казвам си:
"Красива е тя, нали?"
В ритъм на разбити вълни,
омайва ме тя.
В зала на разбити мечти,
утешава ме тя.
Сиянието й гладко,
отразено е в морските води,
нежно и красиво, то ме води
през пътека на любовните дни.
И тогава аз, поглеждам я,
поглеждам и небето и звездите,
поглеждам изгрева на новият ден.
Замислям се, поглеждам я отново,
заминавам си. Изгубен съм бил
в нейният мрак, изгубен съм бил
в нейните лъжи.