ТРИМАТА ИДИОТИ

Кметът застана на трибуната, изкашля се и каза:
- Хора, животни и други същества, събрали сме се да обсъдим един въпрос, който трябваше да решим още вчера, но тогава аз още не бях съобщил за тази пресконференция и вие не знаехте, че ще идвате, пък и елечето ми бе неизпрано и затова трябваше да ви кажа, но не го направих защото пък и трябваше да направя компотите от кайсии...
- Ъъх... - прекъсна го тактично пом. кмета - Г-н Трънтръптрътлеков иска да каже, че поради важни причини не е могъл да съобщи по-рано... И така, г-н кмете, продължавайте...
- Ах... Сега се сетих. Трябва да отида да погледна дали не ми е изсъхнало елечето...
- Никъде няма да ходите! Кажете на хората за какво сте ги извикали - провикна се зам. кмета.
- Ама казвам ви... Сакото ми има леке, което сигурно не се е изпрало...
- Стойте тук - викна ядосан помощник кмета.
- Ама не разбирате нищо! Жена ми каза, че ако не се изпере на време, лекето ще остане и официалното ми вълнено елече ще отиде на вятъра...
- Моля ви, само кажете на тези мили хора защо сте ги събрали - провикна се изпотеният от напрежение пом. кмет Джуджунков.
- Добре де! Ей сега обаче отивам да си видя елечето... И така... - започна със сериозен тон кмета - Хора, иде бедствие! Знаете, че селото ни се изхранва единствено чрез посеви, т.е. земеделие. Преди два дни при мен дойде ясновидец, който твърди, че голяма буря ще помете селото ни!
От тълпата се разнесоха шушукания и стонове. Селяните осъзнаха, че ако няма храна, няма и живот. Кмета недовно се огледа и след като селяните млъкнаха той продължи:
- Този ясновидец бил отшелник в някаква си планина... Та, каза ми, че тази буря била изпратена от неговия брат. Той ни проклел, понеже някой от селото го е обидил - каза кмета и започна да оглежда тълпата. Хората започнаха да се споглеждат.
- Няма значение кой е... Стореното е сторено. Може да ни спаси само този, който открие отшелника и му даде хиляда жълтици, поднесени с извинение. Е, има ли желаещи?
От тълпата се протегнаха три ръце. Кмета се вторачи в притежателите им и каза:
- Я! Това да не са онези идиоти - гъбата Фъф, джуджето Обрат и кучето Двутъп?
- Същите - извикаха те в един глас.
- Ама че глупаци - провикна се тълпата.
- Глупаси, ъма ша ви шпашяваме заднисите - отвърна фъфлещата гъба Фъф.
След тези думи тълпата подгоните идиотите. Тримата успяха да се измъкнат и се скриха в един храст.
- Идиоти, ама че са! - възмутено каза джуджето. - Да се запознаем, искате ли?
- Хубао, аш шъм гъбътъ Фъф. Малко фъфля, шма ишвинявате.
- Аз се казвам Дву, а този до мен е Тъп. Всъщност ние страдаме от раздвоение на личността, тъй че, когато умника Дву приказва, Тъп го слуша. Нали - попита кучето и само си отговори "Да".
- Пък Обрат аз съм - рече гордо джуджето - Разбъркано аз говоря, чалнат съм малко щото. Правим ще ли прикючение?
- Ше праим - рече гъбата. - Айсе да сръгваме...
- Кажеш нали искаш "тръгваме" - попита Обрат.
- Да, иска да каже "тръгваме" - рече Дву, а Тъп потвърди - точно така...

Втора част : Банда овце

Те въряваха бавно и спокойно. След няколко часа всички бяха се уморили. За да вдигне духа, Фъф каза:
- Момшета, снайти уи виса съ тримтъ идиоти, дето пукнауи от глат и умора?
- Да знаем, да - побърза да каже Обрат. Той реши, че вица на Фъф не беше уместен, още по-малко пък му се слушаше фъфленето на гъбата, затова продължи:
- Ябълката за вица ли знаете?
- Ябълка знаем какво е, вица обаче не сме го чували - рече Дву, а Тъп добави : - Не, не сме...
- Ябълка паднала на главата, дървото от ,човека на и тряснала и пробила го. Хахахахах... - започна да се залива от смях джуджето.
Другите го гледаха тъпо и клатеха съжалително глави. "Ниама дя гху бъре" помисли си Фъф. Той предложи:
- Момшета, триабуа дъ ишбеуем посокъ. Нъкъде? Ас предуагъм нъ юг...
Обрат предложи север, Дву избра запад, а Тъп - изток. Фъф се усмихна и рече:
- Тувъ е дубре - пълну идинудусие! Айди дъ тлъгвами нъ юг...
Вървяха и стигнаха до една гора. Тогава Дву се огледа.
- Страшна е тая гора... - каза той и Тъп отбеляза: - Страшна гора...
Ненадейно от гората изскочиха стадо овце и ги обкъжиха.
- Стойте! Обкръжени сте от бандата "Хищни овце-комунисти"!
- Амъ чи рабута! И тува гу видяхме... - измърмори Фъф.
- Имате ли пари - питаха овцете.
- Нямаме бе, никви пари нямаме... Ние щяхме да ви кажем ако имаме пари, бе - каза Дву, а Тъп глуповато повтори: - Имаме пари бе...
Дву тегли една псувня на Тъп. Овцете ги наближиха и казаха:
- Дайте парите или ще ви издоим!
- Нямаме пари бе, тоя не знам кви ги говори - отвърна джуджето.
Из стадото овце излезе един овен, които явно беше техен лидер. Викаха му Овчий Млекодойния. Той се приближи до тях и каза, като изпускаше гласни звукове, за да говори по-тежкарско:
- Мчта ний щви помолим, щви оперем и щви пуснем.
Тримата идиоти въздъхнаха облекчено, но една овца го поправи:
- Простете го. Той не знае добре овчи, бил е много време в кравеферма. Иска да каже "Ще ви заколим, ще ви одерем и ще ви вкусим".
Усмивките на идиотите изчезна. Тези овце искаха да ги изядат. Обрат обаче бързо се осъзна и каза:
- Гатанка ако вие на нас отговорите, ще ни ядете тогава, ако ли не - ядем ви ние.
Овчий се замисли и се съгласи. Джуджето си придаде вид на мъдрец и започна:
- Вълнено с леке,
суши се и ще се пере,
кмета пак ще го простира,
за това никой не го спира.
Овцете се замислиха. Това бе много трудна гатанка. От къде една проста овца ще знае за елечето на кмета? Овчий каза:
- Дбре де, свбодни сте. Обче трябв ли дни ядете?
- Ниама нусдъ дъ фъ идем. Дайти шаму пърити - поиска Фъф.
Овцете негодуваха, но бяха принудени. Все пак тримата идиоти бяха много умни за тях и кой знае колко силни бяха. Овчий даде една торба и рече:
- Вща мамъ!
Фъф прибра торбата доволно и тримата идиоти продължиха своето приключение...

Трета част: Жътва

Тримата идиоти продължиха своето приключение. Те бяха доволни, че спечелиха малко пари. След още малко вървене срещу тях се откри пейзажа на малко селце, като тяхното родно.
- Хвана ме наркоманията... - каза Дву, а Тъп мълчеше, защото го бе срам да продума заради случката с овцете-комунисти.
- Дъ кашиш ишкъш нусталгхиятъ... Иш мени тъка...
- Дааа, добрата стара носталгия - придоби сериозен вид джуджето. Когато бе концентрино, то бе полуидиот...
- Аз викам да идем да купим нещо от селото - нали имаме пари - подхвърли Дву.
- Дубре - съгласи се Фъф и джуджето нямаше нищо напротив.
Тримата идиоти се отправиха към селото. Улиците бяха мръсни, навсякъде беше осрано с кравешки лайна и кални локви. По едно време Обрат рече:
- Абе Дву, ти лайно май настъпал си?
- Не бе, насрал са е - рече кикотещо се Тъп.
Дву се включи моментално в разговора:
- Тъп, ти да мълчиш, щото и ти си се насрал!
Тъп се замисли и осъзна суровата истина. След това той се изчерви и не продума. Дву беше доволен, че Тъп поне за малко ще си трае.
През това време Фъф попита:
- Сега кой ще отиде до магазина да вземе нещо за ядене?
Джуджето си придаде вид, че не е чуло, защото искаше да се направи на много важен:
- Джуджетата не прислужват! Селяк джудже е което пазарува!
- Добре де, аз ще ида. Но какво да купя - попита Дву.
- Лимонада малко мен за, а гъбата шоколад малко... - рече Обрат.
Той влезе в магазина и попита:
- Имате ли...Ъхх... Тъп, какво трябваше да купя - попита Дву, но Тъп не отговаряше.
- На мен ли говориш бе, урудлив пес - ядосано попита продавача, а в този момент Тъп реши да повтори: - Бе урудлив пес!
Това беше върха. Продавачът взе една точилка, а Дву реши, че трябва да се омита. Той избяга и се скри в един храст. Понеже нямаше намерение да се връща в магазина, той реши, че ще е по-добре да не разочарова приятелите си и се изходил по малка нужда в една чашка, а върху един станиол - по голяма.
- Вкусно ли е, приятели - попита Дву, а Тъп кикотещо добави: - Не може да не е хубаво...
И така идиотите продължиха на юг. Понеже пътят им минаваше през пусти земи, бяха в лошо настроение. Фъф забеляза това и каза:
- Момшета, как ше ни посуешнът фгръдъ кът съ върним кът пубедитеуи?
- Пари възможно да ни е дадат - рече замечтано Обрат.
- Ъми да! Пидише жалтиси зъ пътни разхуди, двъйсе зъ пруявенътъ схмелошт, десят зъ хръна...
- Ще ни колко общо дадат - попита Обрат.
- Ъбе пидише плуш двъйсе плуш десят... - Фъф се замисли, махна с ръка и продължи - Ъбе многу бе...
След тези задълбочени сметки пред идиотите се разкри житна нива. В нея пенсионери жънеха и събираха сламата на снопове.
- Я гхуедай ти! Дъртхаси и бабури... йа дъ шъ махъми ут тукъ - рече Фъф и се обърна.
- Късно вече... - отвърна разочаровано Обрат, като показа с пръст тичащата паплач от пенсионери - вече те видяха нас...
Фъф даде знак на приятелите си да се успокоят, вдигна длан като за поздрав и се провикна:
- Идваме с мир!
От тълпана се чу глас:
- А пък ние идваме с глад!
- Кои сте вие - попита Дву, а Тъп добави въпрос с абсолютно различен смисъл: - Вие кои сте?
- Ние сме "Комбайнери & Жътвари", делим се на "Комунисти и Земеделци".
От тълпата изникна страшен силует с пушка двуцевка! О не, извинете, това бил бастуна му...
- Това е бай Иван. Той е наш лидер, щото е брал и тютюн.
- Бай Иван - каза Дву - Ще ни пуснеш ли да минем през вашите полета?
- В никакъв случаи! Ще ни окрадете, че тогава...
Дву обърна гръб на бай Иван и каза на приятелите си:
- Май ще трябва да изчакаме няколко дни, за да ги издебнем тогава, когато си вземат пенсийките.
- Не можим дъ ши гу позвулим - каза твърдо Фъф - Требу дъ измишуим някъв пуан.
- Да, но какъв? Да убием пенсионерите ли - попита невярващо Дву, а Тъп повтори: - Да убием пенсионерите!
- Браво Тъп, ти си гений - похвали го Дву. -Никога не бих се сетил за това!

Четвърта част: Мафия

Фъф, Обрат и Двутъп измислиха план. Той се състоеше от това, да насъскат срещу пенсионерите-жътвари местната банда от черни лалугери, наречена "Нигазз Лулугерс". Те отидоха при техния шеф. Дву рече:
- Тъп, сега ще мълчиш, за да не стане фал!
Те отидоха до леговището на бандата. Там ги посрещна къртица с тъмни очила и пънкарска прическа, а на кръста му висеше девет милиметров:
- К'во ши жилайти мумчета - пита къртика.
- Фашиа шеф - рече Фъф.
- Ми тогаа влиезти в ей таз дупкъ, посли завийти на лево и сти там - учтиво показа къртицата.
Тримата бързо се ориентираха и стиганаха до вратата на кабинета на боса. Дву учтиво почука и открехна портата.
- Търсим шефа на бандата "Нигазз Лалугерс".
- Аз шъм - отговори дребен плъх, облечен в сако на Армани. Той пушеше пура и от време на време показваше златните си зъби.
- Аш шъм шеша тук - рече той. Дву не разбра нищо и Фъф зае неговото място.
- Ас шъм Фъф, гонят ма од някулку сила зъ десят оспешни опитъ за убийства...
- Аш пък шъм Мадафакар Гангстъров, бос на таш яка банда чернилки...
Двамата се разбираха много добре, понеже и Фъф, и Мадафакар фъфлеха ненормално. След пет минути преговори Фъф се приближи до приятелите си и рече:
- Зъ приятнатъ ослуга дъ претрепят кумунстити-жъдвари ишкат една турбъ жалтици...
Дву бръкна в задника си и извади спестените пари. Обрат го попита:
- Ти Дву, откъде жълтици тези имаш?
- Това са спестявания, спечелил съм ги като край реката до селото съм брал мента - отвърна гордо Дву, а Тъп повтори: - ...мента.
Те дадоха парите на мафиота и изчакаха, докато хората му си свършиха работата.
Бе време да тръгват. Те видяха пенсионерите, които бяха налягали с изпотрошени ребра и крака. Фъф видя бай Иван, техния лидер, наведе се над него и рече:
- Тъй ти съ падъ гадин дядкъ! Другиъ пат ще накаръм хорътъ ми дъ ти строшът и...
Фъф не успя да довърши, защото бай Иван го цапардоса с бастуна си. Дядката се засмя и удари пак гъбата по главата. Фъф се хвана за излязлата цицина, а лидера на пенсионерите стана, изпъчи се и каза:
- Баба ти не те ли е учила на възпатиние?
Това беше върха. Бабата на Фъф, дъртата Мухумора Възпитателова, никога не бе допускала грешки във възпитанието му. С всичката си ярост, гъбата се завъртя на 360 градуса и заби крака си в корема на пенсионера.
- 360 градусов хиперкик с бързо завъртане! И Джет Ли не може да го направи - отбеляза Дву, а Тъп добави: - Не може...
Но битката не бе приключила. Бай Иван натисна едно червено копче на бастуна и от края дървения прът се показа дуло на седем милиметров. Обрат забеляза това, направи необходимите изчисления и каза:
- Той оръжие скрито в този бастун имал! Фъф, можеш да го цапнеш с лявата ръка! Запомни, с лявата ще имаш само време да го фраснеш! Действай!
Фъф се поколеба. " Куя ли беши дяснатъ?" - замисли се той. "Значи по-близкътъ ду негу е лявътъ" - зарадва се той, но бързо се разколеба. "Но ако се убърна обратну, лявата ще стане дясна, а дясната лява...". Бай Иван вече дърпаше спусъка, когато Фъф се реши и се зарадва: " Абе чакай да го ударя с крак, нали имам само един", Последва още един ритник в лицето на пенсионера. Той се струполи на земята и не помръдна. От него се чу се само едно "Пръц". Обрат си хвана носа и каза:
- Махаме да се тука от, замириса щото много!
Другите не ми противоречиха и го последваха. Те бяха решени на всяка цена да спасят родното си село...

Пета част : Победоносният финал

Те вървяха още и най-накрая пристигнаха в прословутата планина, в която живеел мъдреца. Те лесно намереха къщата му - тя се отличаваше от другите къщи на отшелници по... голямата табела на терасата, на която пишеше "Мъдреца живее тук".
- Хахах кво прайте тук бе - пита мъдреца, който имаше вид на весел алкохолик.
- Ми тсърсим идин мърец - рече Фъф.
- Хахах пи тва сам аз бе идиоти!
- Да, ъмъ ни изгами дъ махнис проклатииту!
- Хахах... Няма пък.
- Тсугавъ ща плинудим!
Мъдрецът се ядоса и каза:
- Хахах и как ще стане това?
- Ли знаеш, съм аз чувал мъдреците че не обичат ядат да никак тъпи джуджета - намеси се Обрат.
- Хахах... Дявол да те вземе, така е. Страх ме е от такива джуджета.
- Аз такова съм!
- Уаааааааааа... Хахах... Много си страшен. Добре, махам проклятието, само си затвори устата, защото ме хваща страх като вида големите ти зъби - рече истерично мъдреца и размаха ръце.
- Готоо - рече той.
Тримата идиоти се запътиха към родното село. Там те бяха посрещнати като герои. За награда им дадоха пет кила с конски фъшкии - да си торят градините. Фъф прие наградата си като добра вечеря, Обрат - като мъжки парфюм, а Дву и Тъп- като материал, за направата на интересни украшения.
Дадоха им благороднически титли. Фъф бе сър Идиот ла Фъф, Обрат - Кретен ван Обрат, Дву - Смотаняк ел Дву и Тъп - Олигофрен дьо Тъп.
Фъф рече:
- Мноо съ радвъм!
Дву:
- Много се радвам, че се радваш.
Тъп:
- И аз много се радвам, че той се радва, че той се радва...
Така свършва приключението на тримата идиоти.