|
Заглавие: Destiny of the warior! (Стихче) Публикувано на: 23 Май 2006 10:05
Това стихче го написах през 2003-та, когато бях във ваканция между единайсти и дванайсти клас. Тогава още не посещавах форума, но както се казва по-добре късно отколкото никога и реших да ви го представя сега. Излишно е да казвам, че е вдъхновено от емоциите, които ме вълнуваха тогава...
Съдбата на война
Войната кървава отмина и дойде мирът,
уморен той шлемът свали и бронята здрава.
За живот различен копнееше духът,
за живот пълен с любов и със слава.
За мир бе време не за война.
Тъй вярваше той и най-подир,
към своето щастие протегна ръка,
ръка уморена от битки без спир.
Гърди не сковаваше бронята бойна,
в друг ритъм да бие започна сърцето.
Оставил бе той, съдбата на война
и щастие скъпо озари му лицето.
Но щом се докосна до щастието свое,
врагове му събудиха се и в миг възроптаха,
че освен живота, той и друго желае
и срещу него надигна се нова заплаха!
Не желаеше отново той да се бие,
и за своето щастие пак се боеше,
и с презрение опита врага да надвие,
но без броня и шлем се превърна в посмешище.
Той изгуби своето щастие мило.
Врагове му изпитваха пълно надмощие
и от скръб сърцето му беше се свило,
понасяше с мъка това унижение.
Време се мина и малко остана,
да губи нямаше какво, близо бе краят.
С поглед гневен звездите погледна
и в очите му блесна искрата на боят!
Отново навлече бронята бойна
и шлемът скри очите му чисти,
отново прие съдбата на война
И от мисли красиви глава си прочисти.
Сърцето обви си в пласт от стомана,
мечтите отложи за следващ живот
и смело в очите врагът си погледна,
и пожела миризмата на кървава пот!
Достойнство едничко остана му само,
за битка последна удари часът,
не мислеше вече за щастие славно,
а за люта разплата и кървава мъст!
Ех, какви времена бяха! Къде я сега тая емоция...
|
