Това се породи в темата на Актив за Ада в Общия форум. Там и щеше да си остане, ако не бяха жалбите на двама души да я преместя тук и да направя продължение. Продължение на знам дали ще има, но ето - постнах я и тук.
Предупреждавам ви, че ако не сте много запознати с Света на диска и особенно СМЪРТ, няма да разберете много от този текст. (нужни са и малко знания относно дуум
)
Приятно четене:
Xayzer, получи сърдечен удар. Обичаше да си хапва човека, какво да го правиш. Лежеше гол във ваната, здраво стиснал старо парче пица в едната ръка и нагризана пилешка кълка с пияна от шампоан вместо сос по нея, в другата. Брадата му бе изцапана и рошава, лицето бледо като задник на ирландец.
Тогава се появи СМЪРТ, и каза с глас, плътен и дълбок като вселената:
- ВРЕМЕ Е XAYZER.
Но тои не говореше на отпуснатото тяло във ваната, а на полу-прозрачна фигура рееща се до тоалетната чиния, втренчила празен поглед в истиващото тяло.
- Мамка му, голям дебелак съм бил - каза духът.
- МОЛЯ? - попита СМЪРТ
- Казах, че съм бил голям дебелак - отвърна малко раздразнено духът - Никога не обръщах внимание на това какво ям.
- НИКОГА НЕ СЪМ РАЗБИРАЛ ЗАЩО ХОРАТ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ТОВА КОЛКО ТЕЖАТ.
- Защото ти го нямаш този проблем. Скелетите не могат да качват килограми - каза духът с въздишка и отдели поглед от топката лои във ваната- Радвам се, че се появи лично, много щеше да ме е яд, ако ми се беше натресъл Морт.
- ТОИ ВЕЧЕ НЕ РАБОТИ ЗА МЕН. ПОЛУЧИ ПОКАНА ДА РАБОТИ В КАНАДА. МИЕ ЧИНИИ. - Духът не слушаше какво му говореше марачния жътвар.
- Какво ме очаква сега? - попита душата на Xayzer
- ТИ КАКВО МИСЛИШ - това не беше въпрос, а просто заповед изискваща отговор.
- Ще горя в ада.
- ТОГАВА ЩЕ ГОРИШ В АДА. НО В АДА НА КОИ БОГ
- Сигурно на всички наведнъж.
- КОФТИ - каза СМЪРТ и духът се учуди на съчувствието на тъмнатата персона, но изведнъж полу прозрачното му лице придоби физиономия, сякаш се е сетил за нещо.
- Нали се е случвало някои хора да те предизвикват на игра?
- ДА, НО АЗ СЪМ НЕПОБЕДИМ, АЗ СЪМ КРАЯТ, АЗ СЪМ....
- Да, да това го знам. Но също така знам, че си бил побеждаван преди.
- ДОБРЕ ДЕ, ИМАШЕ ЕДНА ДЪРТА КРАНТА ОТ ЛАНКЪР КОЯТО МЕ БИ, НО АЗ И ПУСНАХ...
- Искам да се пробвам - каза духът с преродена надежда в гласа и капчица рязкост.
- НА КАКВО МЕ ПРЕДИЗВИКВАШ, О СМЪРТНИ
- На каунтър страик
- НЕ, ТАЗИ ИГРА НЕ Я ПОНАСЯМ
- Тогава един детмач на Doom?
- КЛАСИКА. ДОБРЕ, ПРИЕМАМ.- Каза СМЪРТ, и двамата потеглиха по тъмните улици на София, към наи-близкия клуб, за една нощна. Лек ветрец духаше безшумно, но нито духът нито СМЪРТ го усещаха. Xayzer прекрати тишината с един въпрос - Смърт, ти знаеш ли какво е чиитване?
- НЯМАМ ПРЕДСТАВА. ДА НЕ Е ЛОСИОН ЗА КОСА?
- Да, точно това е - каза Xayzer, но си мислеше друго. Само една комбинация от букви му се въртеше в главата:
iddqd, iddqd, iddqd. Още не ми е дошло времето! - помисли тои наум, но толкова силно че СМЪРТ почти го чу.
Още не ми е дошло времето, помисли си тои пак, но този път по-тихо...
Тва е все едно да видя дете с corpsepaint на улицата 
