Не е дообработено, почти няма запетайки
не съм го окрасявал много щот беше късничко когато го писах, историята ще я развия повече.Ако има грешки 
---------------------------------------------------------
Сряда, късна вечер.Вкъщи няма никой.Скуката дебнеше зад всеки ъгъл.Реших да си легна и да послушам тихо музика.
Унасях се...
Намирах се на покрива на някакъв блок.Приближих се към ръба.Градът беше непознат.Приближих още по близо до края на сградата.Харесваше ми полъха на вятъра.Не знаех какво да направя и реших да обиколя наоколо.Вече ми се струваше че градът ми е някакси познат въпреки че никога не съм го посещавал.Направих още една крачка...някъде се разби стъкло.Огледах се и забелязах че недалеч от мен има счупено шише.Та то туко що се разби в земята а наоколо нямаше никого-откъде доиде за бога???Тръгнах към разбитите стъкла.Вятърът отново подухна този път по-силно в резултат на това жиците се повдигнаха от земята.Спънах се в една от тях и паднах върху стъклата.Издрах и двете си ръце.Потече кръв.Погледнах нагоре, може би щях да видя нещо-какво правя та там е само небето и нищо друго.Направих крачка на зад и се ударих в нещо.Обърнах се рязко.Зад мен стоеше висок мъж с тъмен шлифер-дълъг до земята и шапка от която не се виждаше неговото лице.Той се отдалечи-стигна до ръба.
-Внимаваи, вече нищо няма да е както преди!
-каза мъжът след което прошепна нещо което не разбрах и скочи от сградата.Затичах се към края за да видя какво става.Погледнах на долу-нямаше никой.Бързо се обърнах и се огледах.Отново бях сам.
Земята се разтресе и всичко започна да се разпада-градът потъваше в земята, блока също се рушеше.Не помръднах от мястото си.След секунда и аз пропаднах...
Събудих се.Главата ме болеше силно.Отвих се и тръгнах към тоалетната.Вече не ми се спеше.Стигнах до мивката-исках да изплакна лицето си, вдигнах ръкавите си-по ръцете ми се стичаше кръв...
... С 2 думи -
