| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Последните съчки догаряха бавно...... https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=41824 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | Grah4o [ 02 Апр 2006 12:56 ] |
| Заглавие: | Последните съчки догаряха бавно...... |
“Последните съчки догаряха бавно. Жарта светеше в тъмната нощ. Миризмата на печено месо бе заместена от приятната воня на стомашни газове. Остатъците от няколко картофа се въргаляха около купчината оглозгани кокали на див пъдпъдък. `Ляб немаше останал, ‘щото копелетата беха изели евритинг. Гореспоменатите газове бяха шумно изпуснати от младеж, на чиято физика би завидял и Голиат. Висок около метър и деветдесет, дълга руса леко къдрава коса, пристегната с кожена лента тип “аз съм нинджа”, мускулесто тяло, на което имаше само една кожена препаска и мокасините на Винету. Най-интересното нещо на заспалия, попръцкващ младеж бяха очите. Въпреки, че бяха затворени, си личеше че са сини, за което се съдеше по стабилните сини кръгове около тях. Сигурно и кръвта му бе синя, защото подобни на цвят сини петна имаше по цялото му тяло. Та, нека го кажем, този младеж или бе пребит като улично куче от група скинари или си бе закупил така широко рекламираните водни боички “Багра” и бе дал началото на нов стил в изобразителното изкуство – мацаници върху тяло. А иначе гората миришеше на… гора. И на пръцкано… Слънцето показа огнената си корона над хребетите на планините. Птичките се събудиха. Сърничките също. Зайчетата и те. Вълка и Червената шапчица, барабар с бабата и ловеца също станаха. Чебурашка и той се показа под едното си ухо. Папагалите обаче не станаха, щото за тях беше вечер, понеже бяха от другата страна на земното кълбо, но това дори и да им го обясним те няма да го разберат. Та те спяха де. Младежа със сините очи и нинджа-лентата си отвори едното око, опита се да отовори и другото, но поради аркада на веждата не успя и се протегна доволно. Прозя се, при което 2 чучулиги припаднаха от дъха му, изправи се полека, отвори си устата и запя: “Ти си мой греееех..” После стана, намести си препаската, запъти се към пътеката, но се спъна в един счупен клон и падна, пръскайки и другата си вежда. Облян в кръв, вече нищо не виждащ, младежа тръгна в посоката, в която мислеше, че е пътеката. Уви, следващата стъпка бе фатална за носа му, който изглежда не бе толкова здрав, колкото вековния дъб, с който се срещна. Младежът седна на земята замислен и се зачуди какво да прави. Изведнъж скочи, бръкна под препаската и хвана….. Не, не е това, хвана опаковка “Mentos”, която носеше в тайния си джоб до това, което си мислехте, че е хванал, на втория опит си улучи устата и рече “Mentos – The freshmaker!”. Раните му по чудо заздравяха и той се упъти за там, където искаше да отиде. Няколко часа по късно, след 2 невероятни премеждия със стадо пчели-убиици (също нинджи) и ято оранжеви гларуси, които са обект на друг докторат, младежът наближи непознат за него град. Крепостни стени, кули и бойници, огромен дървен мост над ров пълен с мътна вода… еми нямаше нищо такова. Имаше много широк път, който водеше към единствената двуетажна постройка в този град. Тази постройка бе кръчмата. Младежът се затича натам, но както вече споменах, с невероятната си ловкост и точното си око то се цапардоса със всичка сила в масивната дървена врата. Отново с натъртен нос, той влезе в кръчмата и се огледа. Тежка миризма на кисело зеле се носеше из кръчмата. Дим се стелеше навсякъде. Всички посетители бяха образували кръг в центъра на кръчмата, а в кръга се бореха двама голи мъже. Битката явно бе от особено значение, понеже никои не обърна внимание на героя ни. Той, свикнал да е център на внимание, разблъска хората и застана между двамата дебнещи се мъже. “Аз съм….. “ бяха единствените думи, които успя да изрече, когато зловещо кроше се стовари на слепоочието му и той припадна. Секунда по-късно той се свести с ужасна болка в слабините. Тя бе причинена от единия от мъжете, който най-безцеремонно бе стъпал върху тях, докато душеше другия мъж. “Ах банана, ох банана….” изписка младежа и пак припадна. Нещо мокро го намокри по мокрото лице. Младежа отвори мокрите си очи и през дългите си мокри мигли видя съвсем сухата съдържателка на кръчмата да седи над него с кана с мокра вода и да го мокри обилно. “Бълбук, бълбук” бе единственото нещо, което младежа можа да изрече поради струята вода, навлизаща в гърлото му, а кръчмарката вместо да спре, извиси глас "Галииина Бланка” и младежа допълваше “бълбук бълбук”. По едно време на жената и писна да пее, а и водата в каната свърши, за това тя си вдигна чукалата и отиде при кацата с киселото зеле. Младежът се изправи и видя, че още се намира в кръга от хора. Единствената разлика бе, че единият от мъжете бе изчезнал, а другия заплашително пукаше кокалчетата на ръцете си. Публиката се раздвижи. От там излезе възрастен човек, със черен костюм, който явно се ползваше с някакво влияние в тази тълпа. “Дами и господа, ето и последния претендент за тази вечер.” – започна той. “Малко е хилав, но се надяваме да стане добра битка. Нека шоуто започне СЕГА”. “Ама аз…..” пак започна младежа, но не довърши, защото тежкият като чук юмрук на противника му се стовари върху и без това малкото му останали зъби. Замаян като техно-маниак след парти на Chris Liebing младежа направи няколко стъпки назад, изплю малко кръв, погледна страшно побойника и зае небезизвестната стойка от Тае-Бо “Дива костенурка гони лешник”. Спомнил си думите на престарелия му учител, той отвори уста да запее бойния ритъм, но горепосочения юмрук пак се стовари на лицето му, причинявайки невероятни щети и карайки жертвата да отлети във Вечните ловни полета при Маниту и истинския притежател на мокасините. Та казано с две думи младежа сдаде багажа, ритна камбаната, гушна букета, умря, почина, намери смъртта си, настъпи неговата кончина, последният му дъх излезе (ама не нормално, ами пак отзад, причинявайки тридневно затваряне на кръчмата за почистване и ремонт), абе умря си. Мечтите му да стане велик воин-индианец-нинджа не се сбъднаха, нито се сбъдна желанието един ден да се разказват легенди за него. Единствения спомен за него бе един зъб, останал забит в дървената колона по средата на кръчмата.” “И така, ученици, това бе днешната история” – каза гигантския плъх. “Поуката сами трябва да я намерите”. Леонардо, Донатело, Микеланджело и Рафаело се изправиха бавно, погледнаха се и рекоха в един глас “Време е за пица |
|
| Автор: | Draksis [ 02 Апр 2006 17:13 ] |
| Заглавие: | |
Cowabunga!!! |
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|